Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265 от 03.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 7137/2025
Вид
Решение № 265
Подписан
03.04.2026
Състав
НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 351, ал. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. П., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720107137 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТОССР, във вр. с чл. 124, ал. 4 ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от С. С. И., против Териториално поделение на Националния осигурителен институт – П., с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като се иска да бъде признато за установено, че ищецът е полагал труд за периода от *** при работодател „Мошино автотранспорт“ АД – гр. П., на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, при пълно работно време и повременно определено трудово възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в посоченото предприятие през претендирания период, но при подаване на документи за пенсиониране е установено, че за този стаж в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни.

Поддържа се, че работодателят е с прекратена дейност и поради липсата на архивни документи за този период стажът не може да бъде удостоверен по административен ред, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който първоначално е изразено становище за недопустимост на иска поради липса на удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, а при условията на евентуалност искът е оспорен и по същество. След представяне на удостоверение от ТП на НОИ ответникът не поддържа възражението за недопустимост, но счита иска за неоснователен, като поддържа, че представеното удостоверение от работодателя не е в оригинал и не следва да бъде кредитирано. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.

235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

По реда на ЗУТОССР може да се установява както осигурителен стаж по КСО, така и времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното ТП на НОИ, а когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното ТП на НОИ.

Установяването на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е допустимо, когато липсват официални документи, годни да удостоверят стажа в административното производство, като тази липса следва да бъде удостоверена по реда н а чл. 5 ЗУТОССР. В случая по делото е представено Удостоверение изх. № 551013-3/22.08.2025 г. от ТП на НОИ – П., в което изрично е удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от С. С. И. трудов/осигурителен стаж за периода от *** при работодател „Мошино

Автотранспорт“ АД – гр. П.. Това удостоверение съставлява доказателство по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР и обуславя допустимостта на исковите претенции.

Поради изложеното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими.

Съгласно чл. 351, ал. 1 КТ трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон. В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е работил по трудово правоотношение при сочения работодател, на заявената длъжност, при посоченото работно време и при твърдения начин на заплащане на труда. Следователно предмет на доказване в настоящото производство е съществуването на трудово правоотношение през процесния период, при сочения работодател, длъжност, работно време и начин на заплащане.

По делото е представено удостоверение от работодателя „Мошино автотранспорт“ АД – гр. П., прието в по-четлив вид в последното съдебно заседание.

От същото се установява, че на името на ищеца са налице данни за трудов стаж, считано от 03.08.1983 г., като е отразен и по-продължителен период на работа. Макар този документ да съдържа данни и за стаж след 31.12.1985 г., за предмета на настоящото производство релевантен е само периодът, заявен с петитума на исковата молба, а именно 03.08.1983 г. – 31.12.1985 г.

Съдът съобрази възражението на ответника, че удостоверението не е представено в оригинал. Същото възражение не може да обуслови само по себе си извод за липса на доказателствена стойност на документа. Документът е приет като писмено доказателство по делото и не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, а ответникът не е ангажирал каквито и да било насрещни доказателства, които да оборят удостоверените в него обстоятелства. В производствата по ЗУТОССР съдът дължи преценка на всички ангажирани доказателства в тяхната съвкупност, поради което посоченото възражение следва да се обсъди заедно с останалия доказателствен материал.

Съгласно чл. 6 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени 2 писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Документите, изброени в чл. 6, ал. 2 от закона, не са изчерпателно изброени, като във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали представените писмени доказателства установяват вероятността на претендирания стаж. В случая съдът приема, че представеното удостоверение от работодателя, преценено заедно с удостоверението от НОИ за липса на архивни данни, е достатъчно да обоснове вероятността на претендирания стаж и да обуслови допустимостта на гласните доказателства.

По делото са разпитани свидетелите Й.Д.Й. и Е.Л.П.. От показанията на свидетеля Йорданов се установява, че същият познава ищеца от съвместната им работа в „Мошино автотранспорт“, където последният е работил като шофьор, на осемчасов работен ден и на щат, като възнаграждението е било получавано на каса. От показанията на свидетеля Павлов също се установява, че ищецът е работил в същото предприятие, на длъжност шофьор, при пълно работно време и срещу трудово възнаграждение. И двамата свидетели дават показания относно работодателя, длъжността, характера на полагания труд и начина на заплащане.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Не са налице основания да се приеме, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото или че показанията им противоречат на останалите доказателства. Напротив, техните показания кореспондират със съдържанието на приетите писмени доказателства и с твърденията на ищеца.

От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства съдът приема за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение през периода от *** при работодател „Мошино автотранспорт“ АД – гр. П., на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, при пълно работно време и повременно определено трудово възнаграждение.

Следва да се приеме, че този период следва да бъде признат както за трудов, така и за осигурителен стаж, доколкото се касае за реално положен труд по трудово правоотношение, който се зачита при пенсиониране.

С оглед изложеното иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, по аргумент за противното от чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10 ЗУТОССР /в този смисъл е и ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС/, поради което ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро, съгласно представените доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. Ето защо, макар и исковете да са уважени, държавна такса не следва да бъде възлагана на ответника по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като специалният закон изключва събирането на такава по тези производства.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на НОИ – гр. П., БУЛСТАТ 1210825210158, с адрес: гр. П., ул. „****, че С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *****, е полагал труд по трудово правоотношение за периода от *** при работодател „Мошино автотранспорт“ АД – гр. П., на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, при пълно работно време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение на НОИ – гр. П., БУЛСТАТ 1210825210158, с адрес: гр. П., ул. „****, да заплати на С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *****, сумата от 409,03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/ – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4