Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 23.11.2021, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно административно наказателно дело 255/2021
Вид
Решение № 110
Подписан
23.11.2021
В сила
23.11.2021
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Петър Милков Милев, Пламен Митков Драганов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Разград, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря М. В. Н. в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно административно наказателно дело № 20213300600255 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С решение № 179/24.06.2021 г. постановено по а.н. дело № 73/2021г., РС-Разград признал обвиняемия Г. В. Н. о т гр. Разград за виновен в това, че от 26.02.2019 г. до 09.05.2019 г. във Федерална Република Германия и гр. Разград, Република България, системно следил О. К. М. и З. Д. М.а и двамата от гр. Разград, като влязъл в нежелана комуникация с тях - чрез съобщения и обаждания от тел.№ *** до тези на пострадалите с № ***, № *** и № ***, и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето им и тези на техни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление престъпление по чл. 144а, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1300.00 лева.

С оглед изхода на делото, обвиняемия Н. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр.

Разград сумата 101.85 лв. за разноски на досъдебното производство и 974.40 лв. по сметка на Окръжна Прокуратура –Разград, също за разноски.

Недоволен от решението останал обвиняемия Н., който го обжалва чрез защитника си адв. Ю.Й. като незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо. Във въззивната жалба се твърди се, че обвиняемия е признат за виновен при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, недоказаност на обвинението, а изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен по възведеното му обвинение. Във въззивната жалба е посочено, че след запознаване с мотивите ще бъдат изложени допълнителни съображения.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на РС-Разград. Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на жалбоподателя адв. Ю. Й., като допълнително се сочи, че деянието не е съставомерно по чл. 144а от НК, тъй като пострадалия не е изпитвал основателен страх за живота или здравето си в следствие на отправени му заплахи от обвиняемия. Защитата изтъква също така, че обвиняемия е с много добри характеристични данни, не е осъждан за тежко умишлено престъпление, има множество заболявания и е освидетелстван от ТЕЛК. Твърди се също, че става въпрос за неуредено гражданско-правни отношения. В условията на алтернативност, в случай, че не бъде възприета защитната теза, се иска намаляване размера на наложеното наказание глоба до минималния такъв.

В лично изявление обвиняемият заявява, че подържа казаното от защитника му и няма какво да добави.

Участващият по делото прокурор от ОП – Разград намира жалбата за неоснователна, обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен въз основа на събраните по делото доказателства. Прокурора не оспорва, че отношенията между обвиняемия и пострадалия имат в основата си гражданско-правен характер, но тези отношения е следвало да се уредят в съответствие с предвидения от закона ред, а не по начина, по който е процедирал обвиняемия. Прокурора счита, че обвинението против обвиняемия е доказано от събраните по делото доказателства. Намира, че не са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание глоба в размер на 1300 лева. Предлага на съда да потвърди атакувания съдебен акт.

В последната си дума обвиняемият Г.Н. заявява, че не е следил пострадалия в Германия. Ако знаел, че няма законно право да му иска посредством съобщения да му върне парите, нямало да прави това. Не е имал намерение да го бие, нито да го заплашва. Вярно е, че му се обаждал стотици пъти, като в изблик на гняв и нерви му писал и неподходящи съобщения, но той винаги му отвръщал, да го изчака и че ще му върне парите.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните при което констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение РС – Разград приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Г. В. Н. е роден на 07.05.1971 г. в гр. Лозница, обл. Разград, живее в гр.

Разград, със средно образование, разведен, неосъждан.

Свидетелят О. К. М. и неговата съпруга - свидетелката З. Д. М.а се запознали с обвиняемия Г. В. Н. през 2005/2006г. по повод взети бързи кредити от тях от офис на “Изи пей“- гр. Исперих, където Н. работел. След няколко взети и върнати от кредитната институция парични заеми, Н. предложил на М. да му дава на заем суми от неговите лични парични средства без писмен договор, а с устна договорка за начина и условията на връщането им, вкл. и за лихва. М. се съгласил. Към него момент М. имал ферма в село Богданци и мандра в село Веселина, които обаче работели на загуба и в следващите години преустановили дейност. М. и съпругата му били задлъжнели и постоянно имали нужда от пари. Свидетелят М. започнал да пътува в чужбина - основно до ФР Германия – като превозвал и търгувал с различни стоки, оставал за кратки периоди и да работи там. От 2005 г. до 2012 г. той вземал почти всеки месец в заем различни /първоначално малки / суми пари от обвиняемия Н., които му връщал с договорената лихва. През 2012 г. М. взел на няколко пъти по - големи суми пари и така към края на 2012 г.- началото на 2013 г. сумата, която 2 трябвало да върне на Н. била 25 хиляди лева. Всеки месец М. плащал договорените вноски на Н., но не успявал да му се издължи. Затова и подписал две записи на заповед в полза на обвиняемия Н.: Запис на заповед от 20.03.2013 г. за сумата от 20 хиляди лева с падеж 20.03.2014 г. и Запис на заповед от 06.01.2015 г. за сумата от 5 хиляди лева с падеж 11.03.2015 г. Ежемесечно до месец ноември 2018 г. М. продължавал да плаща различни по размер суми за погасяване на задълженията си към Н., съобразно техните договорки. От 2016 г. обаче имал сериозни финансови затруднения и забавял част от уговорените вноски.

Н. следял М. навреме да му дава парите и когато закъснеел ходел при него в Германия, за да си ги иска и взема, начислявал му наказателни такси и лихви за закъснение на плащанията, за разходите за транспорт, че отива в Германия да си вземе парите, за това, че не си вдига телефона, когато му звъни и други. Така М. не само не се издължавал на Н., а и задлъжнявал все повече.

От месец август 2018 г. обвиняемия Н. бил започнал да звъни постоянно от телефонният номер, който ползвал с № ***, на М. - на № *** и на № ***. Звънял и изпращал текстови съобщения денонощно. При така осъществената комуникация обвиняемият настоявал М. да му дава парите, които счита, че му дължи, като започнал да псува, обижда и заплашва, както М., така и семейството му. Наричал ги “боклуци“, “лъжци долни“ и други, казвал, че ще ги убие, ще ги избие до седмо коляно, ако не му върнат парите, че има хора които ще прати да ги набият, ако не му плащат парите, които му дължат, че никой не може да го спре, ако иска да му навреди. Звънял и на свидетелката М.а - на тел. № ***. В един от случаите /през февруари - март 2019 г./, когато двамата със съпруга й пътували - били в Германия, тя вдигнала неговия телефон и чула, как обвиняемият Н. ги псува, крещи, обижда и заплашва. Тези действия на обвиняемият Н. продължили и в следващите месеци, вкл. и след образуване по жалба на М. на досъдебно производство, дори и в деня, когато М. бил разпитван като свидетел - 09.05.2019 г. Само за периода от 01.05.2019 г. до 20.05.2019 г. обвиняемият Н. бил осъществил 370 изходящи комуникации /разговори и съобщения/ с М. на тел. № *** и още 269 — на тел. № ***. В някои случаи са налице немалко съобщения от страна на обвиняемия в рамките на денонощие. Съобщенията често съдържали обидни изрази, псувни, заканителни намеци - съобщение от 24.04.2019 г. /21:33 ч./ - “Върни ми парите. Ще стане голяма беля. Голяма беля“, съобщение от 08.05.2019 г. /07:02 ч./ - “…Ей ставайте да работите не пийте парите на децата ми. Те работят денонощно. От днес вече ви търся. И ще ви намеря.“ В този дух било съдържанието на големия брой съобщения.

Поведението на Н. довело свидетеля М. и съпругата му до състояние на постоянен страх и тревожност от това, което може да направи спрямо тях и близките им обвиняемия Н..

На досъдебното производство е назначена комплексна съдебно -психиатрична и психологическа експертиза по отношение на свидетеля О. К. М., която установява, че: той не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, способен е да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да осъзнава, че действията на Н. са насочени към физическата му неприкосновеност, да отреагира адекватно на физическо и негативно психическо въздействие от друг човек и да изгради и демонстрира съответстващо защитно поведение, съобразено със законовите норми, могъл е да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието и да ги възпроизвежда, няма отклонения в психичния статус към момента на провеждане на изследването, споделените преживявания в тревожен стил кореспондират на реална житейска ситуация.

На досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по отношение на свидетелката З. Д. М.а, която установява, че: тя е с нормално нервно- психично развитие, не се установяват данни за психично заболяване, способна е да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, да оцени ситуацията и да осъзнава, че действията на Н. са насочени към физическата й неприкосновеност, да отреагира адекватно на физическо и негативно психическо 3 въздействие от друг човек и да изгради и демонстрира съответстващо защитно поведение, могла е да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието и да ги възпроизвежда, няма данни за възникнали патологични отклонения и разстройство в психичната сфера в следствие на отправените заплахи, регистрират се данни за наличие на тревожност и безпокойство, но същите са в рамките на нормална психична реакция към неблагоприятно събитие.

Очертаната фактическа обстановка, районният съд приел въз основа на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви и взаимно се допълват, като е поставен акцент на показанията на свидетелите М. и М.а. При анализа на показанията им съдът приел, че те се подкрепят от останалите доказателства по делото и им дала вяра. Така очертаната фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция пред която не са правени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

При тези фактически констатации правилно и законосъобразно Районния съд приел, че с действията си обвиняемия Н. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144а, ал. 1от НК. Въззивната инстанция споделя изложените съображения относно обективната и субективна страна на деянието.

В мотивите си районният съд изложил и съображения относно началната дата на периода през който е извършвано престъплението, които съображения също изцяло се споделят от въззивната инстанция.

Съобразявайки събраните по делото доказателства първоинстанционния съд правилно и законосъобразно признал обвиняемия Н. за виновен по възведеното му обвинение. След като съдът констатирал наличието на всички предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът правилно и законосъобразно освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1300 лева. При определяне размера на наказанието глоба съдът отчел характера на извършеното от обвиняемия деяние, както и факта, че става дума за поведение предизвикващо значителна тревога и опасения у засегнатите лица.