Решение № 866 от 20.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. гр. Хасково, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100291 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. К. Д., ЕГН **********, от **************, със съдебен адрес – гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3 – Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от Д.М.М. – Управител, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146А, ет.4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Витоша“ № 146А, ет.4, Бизнес център „България“, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал. 1 , предл.3 от ЗЗД, вр. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила Д оговор за паричен заем № 2598047/30.06.2022г. с ответното дружество „Кредисимо" ЕАД.

Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 5 000 лева, а размерът на погасителния план 24 вноски, като видът на вноската е месечна.

Размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 39.85%, а размерът на годишния процент на разходите – 48%, като размерът на общата сума, която следвало да върне Д. Д. бил 12 318.11 лева. В чл.4 от процесния договор 1 страните уговорили, че се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция, съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант – поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал.3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение, е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни. На датата на сключване на договора, ищцата и втория ответник сключили договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който потребителят дължал възнаграждение в размер на 4925.92лв., платимо разсрочено, задено с месечната вноска. За да заобиколят нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Така сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и била основание за недействителност на договора. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит и договора за поръчител 2 била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса поръчител, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираните суми по тези два договора не били индивидуализирани по никакъв начин, не ставало ясно каква част е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържат и други суми. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем, в който смисъл била и трайната съдебна практика. Наред с това разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите следва ло да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В случая била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които следвало да 3 бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит липсвала яснота досежно тези обстоятелства. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, било в противоречие с изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 4 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвала да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Ищцовата страна твърди, че от данните в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство следвал извода, че бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК в размера на ГПР да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят. Видно било, че изборът на поръчител не бил доброволен. Ищцата счита още, че и договорната лихва противоречала на добрите нрави, доколкото същата била в размер на 39.85 %. На следващо място счита, че договорът за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било изцяло и единствено в полза на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Твърди се също, че на практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за 5 заем, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“, кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер на почти сумата по главница. Безспорно било, че така бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и били накърнени добрите нрави. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора е нищожна.