Решение № 24 от 17.02.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 583/2025
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Разград, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500583 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от “Стик-кредит“АД гр.Шумен, представляван от изп.директор Ст.Т., против решение № 182/8.10.2025г. по гр.д. № 551/2024г. на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за осъждане на Е. Е.
Х. да му заплати сумата 3000 лева главница по договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г., сключен от разстояние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 414,01 лева възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2025 г.
Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на решението на районния съд. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част и да уважи предявения насрещен иск.
Не е подаден писмен отговор от въззиваемия Е. Е. Х..
Съдът като взе предвид събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следната фактическа обстановка, относима към предмета на обжалваните части от решението: С решението на районния съд в необжалваната част е прието за установено, че сключеният от разстояние между страните договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 ЗПК. В тази част решението е влязло в сила и се ползва със СПН между страните.
От изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът в размер 3000лв. е усвоен от длъжника, а впоследствие същият е погасил частично вземането, 1 като е внесъл 287лв. В платежния документ не е отразено основанието за плащане.
Кредиторът е отнесъл сумата като вноска за дължими такси, лихва за забава и неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: за да отхвърли насрещният иск като неоснователен, районният съд е приел, че при недействителен договор искът на кредитора за връщане на дадената главница се основава на неоснователно обогатяване (дадено при първоначална липса на основание), а не на договорно основание и тъй като ищецът по насрещния иск е претендирал сумите въз основа на договора за потребителски кредит, който е приет за недействителен, исковете следва да се отхвърлят.
Въззивната жалба е частично основателна.
С решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о. съдебната практика по значимия за правния спор въпрос е уеднаквена в следния смисъл: договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе, и от задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния закон.
В настоящия случай насрещният иск е предявен от кредитор с правно основание неизпълнение на задължението на длъжника за плащане по сключен договор за кредит, като в производството е установена недействителността на този договор по главния иск.
Прилагайки горната съдебна практика, въззивният съд приема, че за насрещния иск, 2 предявен от кредитора, следва да се приложи специалната разпоредба на чл.23 ЗПК. С решението следва да се установи чистата дължима стойност по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, която потребителят дължи да върне.
От усвоената сума в размер 3000лв. ответникът по насрещния иск е върнал 287лв.
Следователно сумата, която дължи, е 2713лв. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен след отмяна на решението на КРС в съответната част. В останалата част над този размер до размера 3000лв., в която искът е отхвърлен, както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 414,01 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2025 г. решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 182/8.10.2025г. по гр.д. № 551/2024г. на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Стик-кредит“АД гр.Шумен иск за осъждане на Е. Е. Х. да му заплати сумата 2713лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г., сключен от разстояние, като вместо това постановява:
Осъжда Е. Е. Х. да заплати на “Стик-кредит“АД гр.Шумен сумата 1387,13 евро/2713лв., представляваща чистата стойност на получен и невърнат кредит по договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г., сключен от разстояние;
Потвърждава решение № 182/8.10.2025г. по гр.д. № 551/2024г. на РС Кубрат, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от “Стик-кредит“АД гр.Шумен искове за осъждане на Е. Е. Х. да му заплати сума над размера 2713лв. до размера 3000лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г., и за сумата 414,01 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2025 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Разград, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500583 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от “Стик-кредит“АД гр.Шумен, представляван от изп.директор Ст.Т., против решение № 182/8.10.2025г. по гр.д. № 551/2024г. на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за осъждане на Е. Е.
Х. да му заплати сумата 3000 лева главница по договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г., сключен от разстояние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 414,01 лева възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2025 г.
Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на решението на районния съд. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част и да уважи предявения насрещен иск.
Не е подаден писмен отговор от въззиваемия Е. Е. Х..
Съдът като взе предвид събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следната фактическа обстановка, относима към предмета на обжалваните части от решението: С решението на районния съд в необжалваната част е прието за установено, че сключеният от разстояние между страните договор за потребителски кредит № 1051683/09.02.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 ЗПК. В тази част решението е влязло в сила и се ползва със СПН между страните.
От изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът в размер 3000лв. е усвоен от длъжника, а впоследствие същият е погасил частично вземането, 1 като е внесъл 287лв. В платежния документ не е отразено основанието за плащане.
Кредиторът е отнесъл сумата като вноска за дължими такси, лихва за забава и неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: за да отхвърли насрещният иск като неоснователен, районният съд е приел, че при недействителен договор искът на кредитора за връщане на дадената главница се основава на неоснователно обогатяване (дадено при първоначална липса на основание), а не на договорно основание и тъй като ищецът по насрещния иск е претендирал сумите въз основа на договора за потребителски кредит, който е приет за недействителен, исковете следва да се отхвърлят.
Въззивната жалба е частично основателна.
С решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о. съдебната практика по значимия за правния спор въпрос е уеднаквена в следния смисъл: договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе, и от задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния закон.
В настоящия случай насрещният иск е предявен от кредитор с правно основание неизпълнение на задължението на длъжника за плащане по сключен договор за кредит, като в производството е установена недействителността на този договор по главния иск.