Определение № 610 от 12.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. В., 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ мл. съдия ДМН като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500383 по описа за 2026 година

С определение с рег. № 348/02.07.2026 г., постановеното по гр.д. № 1122/2026 г. по описа на Районен съд - Б. е прекратено производството по гр.д. № 1122/2026 г. на Районен съд – Б. , в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 22 ЗПК.

Срещу определението е подадена частна жалба от А. Ц. И. –Ц. , ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.***, чрез адвокат П. Т. Т., вписан във ВАК, с личен номер ***, със съдебен адрес: гр. В., бул. ***, с която се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно № 348/02.07.2026 г., постановеното по гр.д. № 1122/2026 г. по описа на Районен съд - Б. е прекратено производството по гр.д. № 1122/2026 г. на Районен съд – Б., в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 22 ЗПК, за което се излагат следните съображения: Сочи се, че с депозираната искова бил предявен установителен иск на горепосочените основания и осъдителен иск на основание чл. 55 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „До 500" №202604140803030005 от 14.04.2026 г., сключен между ищцата и „Н." ООД, ЕИК ***, с цена на установителния иск 423.45 евро (828.20 лв.). Предявеният установителен иск имал за предмет недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК и цели постановяване на установителен диспозитив, с който този въпрос да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД има за предмет конкретно парично вземане - връщане на платената при начална липса на основание сума в размер на 160.10 евро (313.13 лв.), представляваща разликата между всичко платено по договора и чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Двата иска не са идентични нито по предмет, нито по вида на търсената защита.

Посочва в жалбата , че при осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД въпросът за недействителността на договора е само преюдициален и съдът се произнася по него единствено в мотивите на решението. Съгласно трайната съдебна практика обективните предели на силата на пресъдено нещо по осъдителния иск се ограничават до съществуването или несъществуването на претендираното парично вземане, но не обхващат преюдициалния въпрос за нищожността на договора. Според жалбоподателя, за да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за недействителността, следва да бъде предявен именно установителен иск (в този смисъл Решение № 4904/2017 г. на СГС; Решение № 62/2022 г. на ОС - Д.). Този извод следвал и от Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което произнасянето на съда по нищожността, когато тя произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, се извършва в мотивите на решението, без да формира сила на пресъдено нещо, докато сила на пресъдено нещо относно конкретно въведения порок се формира само по предявен установителей иск за нищожност. Следователно произнасянето по преюдициалния въпрос в 1 мотивите на решението по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД не е равнозначно на търсената от ищцата установителна защита и не може да я замести, а изводът на първоинстанционния съд, че „същите обстоятелства следва да бъдат изложени в производството по осъдителния иск", приравнява неправилно преюдициалното обсъждане на недействителността с формирането на установителен диспозитив по нея.

Излага в жалбата, че правният интерес на ищцата произтича от самото й качество на страна по Договор за потребителски кредит „До 500" №202604140803030005 от 14.04.2026 г., чиято действителност е спорна между страните. В какъв вид и обем ще защити правата си - само чрез установителен иск, само чрез осъдителен иск или чрез кумулативното им съединяване - е въпрос на преценка на самата страна, защитена от диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 от ГПК). Двата иска имат самостоятелно процесуално съществуване и могат да бъдат предявени, както в отделни производства, така и кумулативно (в този смисъл Решение № 455/2025 г. на ОС П.; Решение № 269/2024 г. на ОС - С.; Решение № 458/2025 г. и Решение № 479/2025 г. на ОС - П.).

Иска се да бъде отменено изцяло Определение Per. № 348/02.07.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1122/2026 г. по описа на Районен съд - Б., в частта, с която е прекратено производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, и да бъде върнато делото на Районен съд - Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Делото е образувано по предявена искова молба с два съединени иска - с посочено пр. основание чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, чл 19 ал.4 ЗПК и чл. 55 ЗЗД.

Районният съд е приел, че предявеният установителен иск с пр. основание чл. с посочено пр. осн. чл. 22 ЗПК е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част е недопустим и че производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Приел е, че предпоставка за допустимост на установителен иск - положителен или отрицателен е наличие на интерес/чл. 124, ал.1 ГПК/. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца.Правният интерес при установителните искове е предпоставка, и то от категорията на абсолютните. За тази предпоставка съдът следи служебно. Съдът е приел, че процесния договор за кредит между ищеца и ответника е прекратен поради изпълнение. Изложил е мотиви, че исканото положително съдебно установяване на порочността на съответните договор за кредит, обосноваваща липсата на основание за извършени плащания, няма да осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера. За обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното обогатяване. Съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което обосновава извод за липса на абсолютна предпоставка за допустимостта на производството по този иск, поради което с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. № 1122/2026 г. на Районен съд Б. в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 22 ЗПК.

Окръжен съд-В. намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

Окръжен съд-В. не споделя извода на районния съд, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, поради което производството по този иск е допустимо . Съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор е процесуално допустим.

Правният интерес от предявяването на иск за нищожност на сделка, респективно на нейна клауза, е налице винаги когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси съдебна защита. Разглеждането на така съединени искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55 от ЗЗД е трайна практика на съдилищата, включително и на ВКС (напр. Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2022 г., I г.о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК). Действително наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а липсата и води до недопустимост на производството. Съгласно чл. 124 от ГПК правен интерес е налице, когато чрез съдебното 2 установяване на едно право или правоотношение се цели отстраняване на правна несигурност, която засяга правната сфера на ищеца. В настоящия случай ищецът е страна по Договор за потребителски кредит „До 500" №202604140803030005 от 14.04.2026 г., сключен между ищцата и „Н." ООД, ЕИК ***, поради което за нея съществува правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на процесния договор, респективно на включената в него неравноправна клауза за неустойка. Именно въз основа на тази клауза ответникът е получил без основание сумата от 160,10 евро, за чието връщане е предявен обусловен осъдителен иск по чл.

55, ал. 1 ЗЗД. Следователно изходът от установителния иск е пряко обуславящ за основателността на предявения осъдителен иск и за уреждането на отношенията между страните. Обстоятелството, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, не изключва правния интерес на страната да иска съдебно установяване на нищожността на договора.

Ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на ЗПК. След като законът допуска всяко лице да се позове на нищожността на сделка, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от предявяване на иск от страна по правоотношението, която цели да се освободи от облигационна връзка, непораждаща правни последици, като това бъде установено по съдебен ред (така Определение № 362 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д. 1046/2017 г., I т.о.). Поради това съдът дължи произнасяне по предявената искова претенция.

За потребителя е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, включително когато същият е съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по договора (в този смисъл:

Определение № 1356 от 07.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1247/2023 г. на ОС - П., Определение № 401 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 250/2023 г. на ОС - М., Определение № 2063 от 01.09.2023 г. по в.ч.гр.д.

№ 1969/2023 г. на ОС - П.). По разглеждания въпрос е налице и формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз-Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С-321/22.

По тези съображения ВдОс в настоящия състав приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „До 500" №202604140803030005 от 14.04.2026 г., е процесуално допустим. Налице е правен интерес от страна на ищцата А. Ц. И. Ц. да предяви срещу „Н." ООД, ЕИК ***, установителен иск с пр. осн. чл. 22 ЗПК, поради което следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение с рег. №348/02.07.2026 г., постановеното по гр.д. № 1122/2026 г. по описа на РС Б., II ри граждански състав, и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, Отговорността на страните за направените разноски е уредена в разпоредбите на чл.78, ал.1 – 11 ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 ГПК регламентира задължение на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. В случая делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, т.е. не се касае за окончателен акт на съда.

Водим от горното, В.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №348/02.07.2026 г., постановеното по гр.д. № 1122/2026 г. по описа на РС Б., II - ри граждански състав, с което е прекратено производството по делото в частта му относно предявения иск пр. осн. чл. 22 от ЗПК, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА гр.д. № 1122/2026 г. по описа на РС - Б., съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________