Решение № 588 от 14.12.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Пещера, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240100009 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Н. Б. - за признаване за незаконосъобразна на издадената от работодателя й Заповед № 545/06.12.2023г. на Директора на ДПЛУИ и ЦНСТ гр. Батак – И. Б. - за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, и за отмяна на заповедта. В хода на производството, с оглед на реорганизацията на бюджетни звена в Община Батак, посочени с писмо вх. № 3006/28.05.2024г. по описа на съда (л. 209), и във връзка с разпоредбите на чл. 28 ЗСУ, §1 т.

32 от ДР на ЗСУ и чл. 29, ал.3 т.1 от ЗСУ, като правоприемник на първоначално посочения ответник е конституирана самата община.

В исковата молба ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение на постоянен трудов договор при ответника ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, като заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2". Поддържа, че на 05.12.2023 г. е издадена Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка". Посочва, че на 06.12.2023 г. й е връчена за подпис заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка", но тя отказала да я подпише, тъй като не била съгласна със съдържанието й. Поради това й било отказано да получи екземпляр от заповедта, въпреки многократното й настояване за това. Ищцата счита, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка" е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон - КТ, издадена е в противоречие с процесуалните правила и е необоснована и немотивирана, като излага конкретни съображения в тази насока. Твърди, че заповедта няма минимално необходимото съдържание, тъй като в нея липсва конкретно описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Поддържа, че фактическите основания за издаване на заповедта не кореспондират с правните такива, както и че е налице ексцес на търсене на дисциплинарна отговорност от ищцата от страна на работодателя. Сочи, че на 28.11.2023 г. й е връчена Заповед № 531/27.11.2023 г., с която на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във вр. с чл.

187, т. 7 и т. 10 от КТ й било поискано обяснение за това, че на 07.11.2023 г. по време на смяна е допуснала потребител на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак - Н. М. И. да избяга, както и за това, че на 11.11.2023 г. отново по време на дежурство (на смяна) е накарала същият този 1 потребител Н. М. И. да набие друг потребител - А. А. Н., при което по втория потребител имало оток и синина по горната част на гърба. Ищцата дала кратко обяснение, в което отрекла да е имала такова поведение. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено конкретното извършено от ищцата нарушение, мястото му на извършване и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. На следващо място, ищцата твърди, че наложеното й дисциплинарно наказание е необосновано завишено, както и че е нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ. С молба с вх. № 401/22.01.2024 г., ищцата навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че заповедта, която й била връчена на 06.12.2023 г. се различава по обем и съдържание от представената по делото Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак. По тази причина поддържа, че процесната Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак е дописвана, което представлява злоупотреба с право и има за цел единствено да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Като аргумент за дописване на заповедта изтъква и обстоятелството, че в заповедта П. С. е посочена като медицинска сестра, каквато не е, вместо като социален работник. Сочи, че при връчване на заповедта в кабинета на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак са присъствали Директора И. Б. и г-жа М. Г. П., но не и лицата, които са записани като свидетели на факта, че ищцата е отказала да получи заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка". Твърди, че ответникът е действал недобросъвестно при осъществяване на правата си по смисъла на КТ.

Сочи, че по време на нейното дежурство подобно произшествие, като описаното в заповедта, не е ставало и няма отразяване в рапортните тетрадки. Като довод за незаконосъобразност на заповедта сочи и това, че работодателят не е изпратил обжалваната заповед на адреса ищцата. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да отмени наложеното й със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, с предявения иск се счита за допустим, но неоснователен. За процесуално недопустимо ответникът счита само допълването на обстоятелствената част на исковата молба, извършено от ищцата в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с молба с вх. № 401/22.01.2024 г. - като направено извън преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ и не в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности. Не се оспорва, че ищцата заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2" при ответника ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, който е неин работодател, както и че със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, връчена при условията на отказ, на ищцата Е. Б. е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка". Оспорват се всички останали ищцови твърдения, изложени в исковата молба, като се твърди, че Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак и на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като в същата ясно е посочено, че се санкционират две нарушения: първото - извършено на 07.11.2023 г., състоящо се в неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в допуснато напускане („бягство") от ЦНСТ № 2 на потребителя Н. М. през време на дежурството на Е. Б. и второто - извършено на 11.11.2023 г., състоящо се в неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в допуснат побой между двама потребители на ЦНСТ № 2, в резултат на който потребителят А. Н. е претърпял травми в областта на гърба. Ответникът твърди, че липсата или неточно посочената квалификация на вменените на ищцата нарушения в заповедта, според вътрешно установените норми в ЦНСТ или според КТ, не представлява порок на заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ. Поради това, дори и нарушенията неправилно да са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 7 или по т. 10 от КТ, то това не може да доведе до незаконосъобразност на заповедта. Твърди се още, че ищцата е запозната с всички актове (Закон за социалните услуги, Наредба за качеството на социалните услуги, Стандарти и 2 критерии за качество на специализирана социална услуга, Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, Вътрешен правилник на ЦНСТПЛУИ № 2 и утвърдените от Директора Процедура за действие при отсъствие на потребител без разрешение от услугата и длъжностна характеристика за длъжността „Сътрудник социални дейности") гарантиращи като основни ценности: безопасността и телесната неприкосновеност на потребителите на социални услуги. Отделно от това, в изпълнение на програма за повишаване на квалификацията на персонала в ЦНСТПЛУИ 2, ищцата участвала и в обучения с подобна насоченост. През 2022 г. било проведено обучение на тема „Методика на социалните услуги за хора с умствена изостаналост", а през 2023 г. на тема „Програма за човешко достойнство“. Ответникът твърди, че сочената в процесната заповед норма на §1, т. 15 от ДР на ЗСУ, уреждаща по най-общ начин съдържанието на термина „резидентна грижа", като дейност по осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневни потребности, потребности от развитие на лицата и осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот, показвала в обобщен вид задължението на персонала на услуга, предоставяща такава резидентна грижа, да полага максимална грижа и да бди над потребителите на услугата. Поддържа, че като не е посочил като нарушено всяко отделно задължение на ищцата Е. Б. по осигуряване безопасността и телесната неприкосновеност на потребителите на услугата, произтичащо от всеки един от гореописаните актове поотделто, а е посочил общата норма на §1, т. 15 от ДР на ЗСУ, работодателят не е допуснал нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Ответникът твърди, че е спазена нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискал и приел писмените обяснения на ищцата. Освен това работодателят е изискал и рапорти от всички служители, възприели лично факти, касаещи случаите от 07.11.2023 г. и 11.11.2023 г., след което със Заповед № 538/29.11.2023 г. е назначил комисия, която след като се запознае с всички факти и обстоятелства и изслуша свидетелите на обсъжданите нарушения, да изложи своите констатации в протокол и да даде становище относно ангажиране дисциплинарната отговорност на Е. Б.. На 01.12.2023 г. така назначената комисия е заседавала, изслушала е свидетелите и с Протокол от 04.12.2023 г. е дала становище за извършени от ищцата Е. Б. дисциплинарни нарушения на 07.11.2023 г. и на 11.11.2023 г., за които да се наложи едно общо наказание „забележка“. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че заповедта е била дописвана, след като на 06.12.2023 г. ищцата е отказала да я получи. Изтъква, че обстоятелството, че в заповедта П. С. е посочена като медицинска сестра, а не като социален работник, не може да бъде аргумент за дописване. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че при връчването на заповедта не са присъствали посочените в нея лица Ц. К. и Ц.

П.. Сочи, че в случая не намира приложение чл. 195, ал. 2 от КТ. Твърди, че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина и като възможно най-лекото наложеното й наказание „Забележка“ се явява съответно на извършените дисциплинарни нарушения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В качеството си на работодател на ищцата, до дата 01.04.2024г. (съгласно Решение № 58/15.02.2024г. по протокол № 5 на Общински съвет – Батак – л. 209) като Директор на ДПЛУИ и ЦНСТ – гр. Батак, И. Б. е издала Заповед № 545/06.12.2023г., с която е наложила на Е. Н. Б. дисциплинарно наказание – забележка, за две нарушения на трудовата дисциплина. Първото от тях е описано в заповедта като – допуснато от Б. в нейната работна смяна на 07.11.2023г. бягство на потребителя на услугата Н. М. И., за чието изчезване работничката разбрала след връщането му в ЦНСТ № 2, а второто нарушение – като допуснато отново в работна смяна на Б. на 11.11.2023г. сбиване между потребители на услугата за резидентна грижа, в следствие на което единият – А. А. Н. е получил конкретно описана физическа травма.

3

Съгласно разясненията, дадени с Решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на работника/служител.

В конкретния случай между страните няма спор, а и от приложеният трудов договор, сключен между ищцата и ЦНСТ и ДПЛУИ-гр. Батак и последвалите допълнителни споразумения към него (последното – сключено между Община Батак и ищцата – л.187) се установява, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание Е. Б. е заемала длъжността „Сътрудник социални дейности в социална услуга в ЦНСТ за ПЛУИ № 2“.