Решение № 344 от 27.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Сливен, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500422 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №510/11.06.2024г. по гр.д.

№4789/2023г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод гражданският брак, сключен на 15.05.2011г. между П. С. Х. и С. Е. Е. – Х.а, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е постановено, че вината е на двамата съпрузи; постановено е след развода съпругата да запази и продължи да носи брачното си фамилно име Е. - Х.а; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Н.З., ул. „Х.А.“ №4А на П. С. Х.; предоставено е упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака малолетни деца С.П. Х.а с ЕГН ********** и Б.П. Х.а с ЕГН ********** на бащата П. С. Х., като е определено местоживеенето на децата при бащата и е определен режим на лични контакти на децата с майката; осъдена е майката С. Е. Е. – Х.а да заплаща месечна издръжка за децата в размер, съответно 350лв. за детето С. и 300лв. за детето Б. С решението страните са осъдени да заплатят в полза на съдебната власт съответните държавни такси.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – майката С. Е. Е. – Х.а и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частите 1 относно упражняването на родителските права спрямо двете деца, режима на лични отношения и издръжката, както и в частта относно ползването на семейното жилище.

Въпросите, свързани с прекратяване на брака между страните, вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и фамилното име на съпругата след развода, не са предмет на настоящото въззивно производство, като първоинстанционното решение по тези въпроси е влязло в сила.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищеца в първоинстационното производство П. С. Х..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В жалбата си въззивницата С. Е. Е. – Х.а чрез пълномощника си адв. Н. от АК – Т. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че при постановяване на решението си в обжалваната част, съдът се е позовал изцяло на заключението на вещите лица и най-вече на даденото в съдебно заседание становище по въпрос на ищеца относно склонна ли е майката да отчужди децата, ако родителските права се предоставят на нея. Вещите лица при отговора си не отчели факта, че майката от две години работи с психолози и голяма част от нейното поведение по отношение на децата вече било коригирано.

Данни за опит за отчуждаване от нейна страна нямало. Тя никъде по делото не е казвала лоша дума за бащата. Въззивницата посочва, че с оглед неоткъсването на децата от семейното жилище и средата, в която живеят, тя е поискала от съда, едновременно с родителските права да й предостави ползването на семейното жилище.

Така децата ще живеят в същата среда и ще контактуват ежедневно с баща си. Счита, че само по този начин би се осигурил необходимият равнопоставен режим на контакти, за който вещите лица говорили при изслушването си. Нямало гаранции, че при така определените сега родителски права, бащата ще спре с отчуждаващото си поведение.

Нищо не се променяло. Децата пак били при отчуждаващия родител. Така определеният режим нямало да допринесе за преодоляване на отчуждаването и за стабилизиране психиката на децата. Посочва, че съдът не изложил мотиви защо не следва да предостави родителските права на майката, не е обсъдил становището на вещите лице и възможните хипотези. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца на нея, като й предостави ползването на семейното жилище в гр. Н.З., определи подходящ режим на лични контакти на децата с бащата, който да бъде максимално широк и определи съответна издръжка.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият П. С. Х. чрез пълномощника адв.

М. М. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният 2 съд е обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е направил обосновани правни изводи. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установило, че бащата е по-пригоден да упражнява родителските права върху двете деца, бил емоционално свързан с тях и след раздялата доказал, че е в състояние да се грижи за децата адекватно и пълноценно. От заключението на вещото лице Г. се установило, че при детето С. отчуждение започнало още докато родителите живеели заедно и то било в резултат на деструктивното поведение на майката. Майката била призната с влезли в сила съдебни решения за извършител на няколко акта на домашно насилие по отношение на двете деца. Следвало да се отчете и заявеното от С. при изслушването й пред съда и категоричното й желание да продължи да живее при баща си. По отношение ползването на семейното жилище, въззиваемият посочва, че то е собственост на трети лица и при евентуално предоставяне на нея упражняването на родителските права, то ползването е ограничено със съвсем кратък срок.

Постановеното решение било изцяло в интерес на двете малолетни деца. Моли съда да допусни отново изслушване на детето С. относно новите обстоятелства, свързани с режима на лични контакти. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивницата С. Е. Е. – Х.а, редовно призована, се явява лично и с процесуални представители по пълномощие адв. Н. и адв. М. от АК - Т., които поддържат въззивната жалба и молят за уважаването й. Молят съда да се съобрази единствено и само с интереса на децата. Молят съда да прецени дали следва да продължат децата да живеят в семейна среда, довела до изключително голям стрес у тях и до пълното им, съзнателно и последователно проведено отчуждение от майката.

Молят съда да обърне внимание и на малкото дете Б, на неговия интерес, което през половината от живота си вече е лишено от майка.

В с.з. въззиваемият П. С. Х., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Посочва, че всяка една промяна би донесла на децата стрес и напрежение, което не е в техен интерес. Откъсването на децата от родителя, грижещ се в момента за тях, ще ги постави в непозната среда, ще предизвика единствено страдания. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

3

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е частично незаконосъобразно и неправилно.

От събраните при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция доказателства се установи от фактическа страна следното:

От изслушването на вещите лица, изготвили заключение по Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза – д-р Н. П., М. Б. и М. М., пред въззивната инстанция, се установява следното:

По въпроса как би се отразило на психиката на децата, ако родителските права бъдат предоставени на майката и същата се завърне да живее в семейното жилище в гр. Н.З.: Ако това касае изваждането на бащата от същото жилище, по отношение на децата това би генерирало потенциал, който би повишил тревожността и съответно за отрязък период от време би се повишил стресът при децата. Това ще бъде в рамките на възможната адаптация, т.е. стрес за децата ще бъде приемането на нови правила, създаване на нова структура на ежедневието, обновяване на взаимодействията с майката, която дълги години не е била в семейното жилище. Ако тези промени бъдат внезапни, всъщност се повишава и времето през което ще продължи стресът и ще има определени последствия за децата, но категорично завръщането на майката в близост до децата би допринесло за тяхното по-добро развитие, за подобряване на връзката между тях, за това да се започне едно качествено взаимодействие и включване на майката по по-пълноценен начин в живота на децата. Дали родителските права ще бъдат на майката или на бащата, двамата родители трябва да бъдат близо до децата си и да имат възможност да контактуват с тях.

Ако майката остане да живее и работи в гр. Т., за децата при всички случаи е необходимо да могат добре да прозират какво предстои за тях. Сменянето на средата в този смисъл, по какъвто и да било начин, ще предизвика стрес, какъвто стрес вече е предизвикан. Неяснотата между двамата родители, неяснотата защо майката отсъства е стрес в рамките на възможността за адаптация за децата. За определен период от време децата ще имат повишен стрес, явно опозиционно поведение. Един от факторите за стреса на децата е и самото извеждане на бащата от семейното жилище.

Промяната, каквато и да е тя, е фактор, значим за допринасяне развитието на стреса у децата. Например: идването на майката е промяна, промяната на местожителството е промяна, новите правила са промяна.

4

Характеристичните способности на бащата, описани в експертизата, ясно показват, че няма особено значима движеща сила, която да доведе до промяна от страна на бащата и разширеното му семейство да спрат действията си по отчуждаване на децата, при така определите родителски права на бащата. Към момента единствената движеща сила на отчуждението са действията и мотивите на бащата и разширеното семейство.

Вещите лица посочват, че при така наличните обстоятелства съществува вероятността поведението на майката да се промени, в рамките на първоначалния стрес, който ще се появи при децата. Това е вероятно да засили нейното поведение, в което да докаже тя колко е добра, което създава вероятността да се включи в нейния речник това, че той е не е толкова добър, колкото нея. Изрично вещите лица посочват, че става дума за вероятност, а не за действия, които задължително ще възникнат.

Следва да се вземе предвид какво би било поведението на бащата при едно такова решение, защото чрез неговия отговор спрямо майката би зависило и нейната рефлектидация спрямо децата, защото е още един фактор и още една вероятност.

Вещите лица посочват, че в заключението пред Районен съд са написали, че препоръчват равнопоставени права и режим. Под равнопоставени права и режим, което в тяхната специалност означава родителите да уважават достатъчно много децата и да не забравят и двамата, че са родители на тези деца и е важно да си взаимодействат и да се разбират достатъчно добре отвъд съда и неговото решение.

Посочват, че това, което се случва в момента за децата е много сериозно. Препоръчват по някакъв начин съдът да осигури арбитраж, защото към момента съдът е арбитраж.

Съдът е институция, която слага все пак някакви рамки във взаимодействията между тези хора. Липсата на такъв арбитраж по някакъв начин би развързал възможностите и на единия и на другия родител да използва още по-неприемливи методи, които още по-сериозно биха се отразили на децата. Вещите лица препоръчват съдът да препоръча нещо, което продължава да бъде арбитраж в техните взаимоотношения, за да може да има „външен контрол“ върху начина, по който тези двама души взаимодействат. Едно съдебно решение би сложило някакви рамки, но самото съдебно решение не задължава етично, морално, психологично, емоционално по някакъв начин единия да се държи към другия. Способите за това биха били медиаторство, психолог, семейна терапия, която обхваща цялото семейство, не само майката и бащата.

Разпечатката съдържа 42 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e95e8925-6058-4230-bbeb-ff1760c176a7