Решение № 2761 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2761 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110201897 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „******“ ЕАД, ЕИК **** срещу наказателно постановление № 22-2200540 от 17.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че била обявена обществена поръчка за облеклото по реда на Закона за обществените поръчки, но процедурата вървяла бавно, като все пак в края на 2022 г. и началото на 2023 г. облеклото било раздадено на работниците. Претендира се и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН или по реда на чл. 415в от КТ. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било 1 доказано по категоричен начин и същото не било маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършване на 31.10.2022 г. на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „******“ ЕАД, било констатирано, че дружеството не е изпълнило дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ - София с Изх. № ПР2221092/29.06.2022 г. задължително предписание под № 8, а именно: „******“ ЕАД, в качеството си на работодател, да осигури на всички работещи в ТР – София изток работно облекло, в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място, съгласно чл. 296, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от НАРЕДБА за безплатното работно и униформено облекло, Обн. ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.“. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 26.07.2022 г. С молба, заведена в Дирекция „Инспекция по труда – София“ на 15.07.2022 г., „******“ ЕАД поискало удължаване на срока за изпълнение на предписанието, като молбата била уважена и срокът бил удължен до 12.09.2022 г. Въпреки това, до приключване на проверката на 31.10.2022 г. даденото задължително предписание не било изпълнено.

С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № 22-2200540 от 31.10.2022 г. срещу дружеството-жалбоподател, а нарушението било квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващ дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-2200540 от 17.01.2023 г., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетеля Н. В. и приложените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетеля са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и 2 издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка № ПР2221092/29.06.2022 г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена проверка № ПР2236317/31.10.2022 г.; Решение за удължаване на срока за изпълнение на предписанието; Справка за изпълнение на предписанията и лични картони за отчитане на специално и обикновено работно облекло и инструменти. Свидетелят подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Сподели, че към момента на съставянето на акта предписанието все още не било изпълнено, като била предоставена информация, че имало обявена обществена поръчка, но все още нямало раздадено работно облекло. Свидетелят подчертава, че част от сроковете за предоставяне на работно облекло били изтекли още през 2017 г. и 2018 г., поради което обществена поръчка е трябвало да бъде обявена много по-рано. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетеля, тъй като той депозира показания за факти, които непосредствено е възприел и пресъздава в разпита си.

Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Нарушението е било извършено на 13.09.2022 г., а АУАН е съставен на 31.10.2022 г. НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Неоснователно е възражението, че не било ясно посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като нямало описани улица и номер на 3 топлофикационните райони. В случая е достатъчно да бъде посочено населеното място, където е било извършено нарушението, а то е ясно и недвусмислено – град София. Изискванията за номер на улица и адрес в случая са изключително формални, като за повдигане на административнонаказателното обвинение достатъчно е да има само посочено населено място, каквото е налице в издаденото НП. В текста на обжалвания акт не са налице някакви неясното или противоречия, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен, че да не може да разбере всички съществени елементи на нарушението, за което е бил наказан.

Относно това, че са били издадени отделни АУАН за неизпълнението на различни предписания, дадени с един и същ протокол, то в случая нарушението се изразява в неизпълнение на дадено задължително предписание и неизпълнението на всяко отделно предписание съставлява самостоятелно административно нарушение.

Няма как предписанията да се разглеждат анблок, тъй като може да се стигне до изпълнение на някое от тях и неизпълнение на друго, тоест санкционира се неизпълнението на всяко едно отделно предписание. Не може самото предписание да бъде разделяно, тоест след като в него е указано да се осигури работно облекло на всички работещи в ТР – София изток, няма как да се налага отделно наказание за неосигуряването на работно облекло на всеки един от работниците, тъй като предписанието е едно. Дружеството обаче е наказано за неизпълнение на конкретното предписание, а след като с протокола за проверката са били дадени общо 9 предписания, то могат да бъдат съставени 9 АУАН и издадени 9 отделни НП за неизпълнение на всяко едно от тези предписания, ако всичките не са били изпълнени.

Задължителните предписания не са едно цяло и може да се налага отделно наказание за неизпълнението на всяко едно от тях. В случая има едно наказание за неизпълнението на задължението по точка 8. Приемането на обратното становище би означавало да се издава отделен протокол за всяко едно самостоятелно предписание, което е абсурдно и вместо с един протокол да се дадат 9 предписания, то да се издават 9 отделни протокола. Противното схващане и разглеждането на предписанията анблок, би дало възможност на работодателя примерно да не изпълни нищо от указаното му и накрая да бъде санкциониран по административен ред само за едно единствено нарушение за неизпълнение на предписания по чл. 415, ал. 1 от КТ, което не е целта на закона.

Според разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да 4 прилагат следните принудителни административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Следователно една от принудителните административни мерки е даването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, какъвто е настоящият случай. Съгласно предписание № 8 от връчения на 29.06.2022 г. на представляващ дружеството-работодател протокол за извършена проверка, то същото е следвало до 26.07.2022 г. да осигури на всички работещи в ТР – София изток работно облекло, в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място, съгласно чл. 296, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от НАРЕДБА за безплатното работно и униформено облекло. Впоследствие, по молба на „******“ ЕАД, срокът за изпълнение на предписанието е бил удължен до 12.09.2022 г. От събраните доказателства не се установи изпълнение на даденото предписание не само в удължения срок, а даже и към момента на последващата проверка - 31.10.2022 г., поради което съдът счита, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ и правилно на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е ангажирана отговорността му за това, че към 13.09.2022 г. не е изпълнило в предоставения му срок дадено задължително предписание.