Решение № 20 от 08.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пазарджик, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220102443 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът М. Й. Х. чрез адвокат З. твърди, че на 02.12.2022 г. е сключил с ответника „Профи Кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит № 40013850825, по силата на който кредиторът му е предоставил в собственост парични средства в размер на 2 000 лв. В договора било уговорено, че потребителят ще ползва две допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за първата от които следва да заплати допълнителна такса в размер на 800 лв., а за втората – 1 400 лв. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената в закона форма – договорът да е написан на ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Също така не му било предоставено копие от Общите условия, копие от договора и СЕФ, а договорът не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница. Твърди и нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК поради непосочване на компонентите, които формират ГПР по кредита, както и поради обстоятелството, че посоченият ГПР многократно надвишава максимално допустимия, като се вземе предвид сумата, начислена от кредитора. Счита, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлява печалба за 1 кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. Твърди неравноправност на договора, тъй като клаузите му не са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Намира за нищожни отделните клаузи от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди, че услугите, за които се претендира заплащане, изобщо не са изпълнявани от ответното дружество. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузите за заплащане на допълнително възнаграждение за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40013850825 от 02.12.2022 г. са нищожни. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Профи Кредит България” ЕООД чрез юрисконсулт А. намира исковата молба за неоснователна.

Признава, че между страните е сключен договор за кредит № 40013850825 от 02.12.2022 г., но намира за неоснователни и неправилни всички възражения по отношение действителността на посочения договор за кредит и на негови отделни клаузи. Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите и е сключен в предписаната от закона форма, като ищецът се е подписал на всяка страница от договора и общите условия към него и изрично е декларирал, че са му били предоставени екземпляри от подписаните документи. Поддържа, че е спазено изискването за размер на шрифта не по-малък от размер 12. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.

Посочва, че същият има необходимото съдържание съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, в т.ч. чистата стойност на кредита, срокът за погасяване на кредита, размера на вноската по кредита, ГПР, ГЛП, размерът на лихвения процент на ден, размерът на общата дължима сума по кредит и към същия е приложен погасителен план. Счита, че изискването за посочване на методика за изчисляване на ГПР не е приложимо в случая, тъй като същият е фиксиран като абсолютна процентна стойност. Също така в Общите условия били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за получаване на кредит. Също така възнаграждението за допълнителните услуги не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита и поради това, че се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от 2

ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза. Оспорва твърденията в исковата молба, че предоставените допълнителни услуги не са такива по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а са действия по усвояването и управлението на кредита, като твърди, че всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни услуги са ясно и точно описани и кредиторът не би могъл да откаже заявената от потребител допълнителна услуга, ако са спазени предварително договорените условия.

Твърди, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от самата дейност по кредитиране и следва да са включени в цената на самия кредитен продукт, а възнаграждението за закупени от ищеца допълнителни услуги по никакъв начин не може да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 02.12.2022 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството на кредитор и М. Й. Х. в качеството на клиент е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40013850825, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на клиента паричен заем в размер на 2 000 лв., а заемателят се е задължил да върне сума в размер на 2 959.79 лв. в срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 123.32 лв., при ГПР в размер на 49.09 % и фиксиран ГЛП в размер на 41 %.

Клиентът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 800 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 400 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 91.66 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общата дължима сума по кредита е 5 159.79 лв., а месечната погасителна вноска – 214.98 лв.

Съгласно чл. 15.1. от Общите условия всеки клиент, пожелал и закупил 3 допълнителна незадължителна услуга „Фаст”, получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст” и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД.

Съгласно чл. 15.2. от Общите условия всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси”, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от Общите условия. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове за нищожност на клаузите за заплащане на допълнително възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за нищожност на клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване индивидуалното уговаряне на тези клаузи.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Процесните клаузи от договора за потребителски кредит вменяват на 4 потребителя задължение да заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и би следвало да са безплатни за потребителя. От начина, по който са уговорени допълнителните услуги, не става ясно по какви правила и въз основа на кои компоненти е остойностена всяка от допълнителните услуги и как точно цената им се съотнася към размера на отпуснатата в заем сума. В този смисъл клаузите противоречат на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договора за потребителски кредит да е посочен размер на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита на потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.