Решение № 22584 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22584 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110105757 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с ответника Е. М. И. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София, *********************** през периода май 2021 - април 2022 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми: 997,09 1 лв. – цена на топлинната енергия за периода май 2021 - април 2022 г.; 254,95 лв.– обезщетение за забава за плащане на топлинната енергия за периода 1.12.2021 - 16.9.2024 г. и 0,05 лв. – обезщетение за забава за плащане на възнаграждението за дялово разпределение /което вече е погасено/ за периода31.10.2021 г. - 16.9.2024 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответникът Е. М. И. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е ползвала топлинна енергия през исковия период.

Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.

Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответниците са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на ответниците – на твърдението, че са погасили задълженията си.

В настоящия случай видно от приложеното ч.гр.д. №51197/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 2

ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК.

Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

Не се спори по делото и от пт приетия по делото договор от 30.11.2007 г. за дарение на недвижим имот се установява, че ответницата на същата дата е пробила правото на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство. Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.

С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране на електронни радиаторни разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническат експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.

Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през исковия период.

Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените договори. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 16334/2007г., като на абоната служебно е начислена топлинна енергия по предвидената в Наредбата методика поради неосигурен достъп в жилището, за да се проверят водомера и топломерите.

3

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че цената на топлинната енергия и възнаграждението за услугата дялово разпределение /която е погасена в последствие/ се равняват на посочените от ищеца суми. Съдът установи, че вещото лице е допуснала грешка при изчислението на лихвите – с няколко лева, и по реда на чл.162 ГПК изчисли, че се равняват на претендираните от ищеца суми.

Възраженията на ответника са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ бр. 34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп. /. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост по силата на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл. 145, ал. 1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна енергия в сгради - етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител /клиент/ се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ.

Задължение на купувача, съгласно чл.12, т. 3 от Общите условия от 2016 г., е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. / всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на 4 топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Според чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Идентично е и съдържанието на нормите на чл.

70, ал. 2 и ал. 4 и чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. / За процесния период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота на ответницата са начислявани помесечно от ищцовото дружество по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради неосигурен достъп за отчет на уредите. Това обстоятелство изрично е удостоверено в заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че вещото лице се е запознало с представените от фирмата за дялово разпределение протоколи за неосигурен достъп.

Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане. Единствено чрез отчет на уредите и монтираните водомери може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или 5 не и съответно точното количество на потребената енергия.

За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в топлоснадления обект, следва да бъде осигурена възможност служителите на фирмата за дялово разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота - водомери и уреди за дялово разпределение, поставени на радиаторите. Ако дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение, няма достъп до имота, служителите й съставят протокол за неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот или не. Това право е предоставено по силата на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването. Тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер. Фирмата за дялово разпределение не е задължена да изследва въпроса защо не е осигурен достъп до апартамента - тя процедира по един и същи начин, както в случаите, в които собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите им, така и в случаите, в които собствениците не обитават имота. Когато топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат плащане съгласно същия. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.