Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2565 от 07.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18995/2023
Вид
Решение № 2565
Подписан
07.06.2024
В сила
06.07.2024
Състав
Александър Венков Точевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2565 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330118995 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Т. Т. М., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник ЕАД Е.И., е предявил против „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В.В. и Г.А., иск за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1 307, 04 лева- неоснователно платена такса по пакет допълнителни услуги по договор за кредит № ********/ 04.11.2021 г. за периода 04.11.2021 г.- 20.12.2023 г., предвид призната по съдебен ред нищожност на клаузата за тази такса, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ********/ 04.11.2021 г., по силата на който ищецът получил сумата от 2 600 лева, при ГЛП40, 48 % и ГПР- 48, 90 %. Съгласно договор за допълнителни услуги към договора за кредит се дължала такса по пакет допълнителни услуги в размер на 2 940, 84 лева. Ищецът бил заплатил изцяло задължението за главница по кредита в размер на 2 600 лева, като частично извършвал и плащания по начислената такса по пакета за допълнителни услуги. С влязло в сила решение по гр. дело № 303/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, била обявена за недействителна клаузата за таксата по пакета от допълнителни услуги. В тази връзка всичко платено от длъжника по тази нищожна такса следвало да му се върне от кредитора и затова се предявявал настоящият осъдителен иск. Претендират се и разноските в процеса. В 1 съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В с.з. страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора, като оспорва иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за кредит № ********/ 04.11.2021 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 2 600 лева, при следните условия: срок- 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 48 % и годишен процент на разходите- 48, 90 %.

Към договора е сключен и договор за допълнителни услуги, по който се дължи такса по пакета от допълнителни услуги в размер на 2 940, 84 лева.

С влязло в сила на 19.01.2024 г. решение № 4385/ 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 303/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, е обявена за нищожна клаузата на чл. 3 от договора за кредит, предвиждаща задължението за заплащане на такса за пакет от допълнителни услуги.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че е платена такса за пакет от допълнителни услуги в размер на 1 307, 04 лева.

Във връзка със заключението на вещото лице по ССчЕ е увеличен размерът на осъдителния иск на сумата от 1 307, 04 лева, вместо първоначално предявения такъв от 50 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата 2 стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С влязло в сила на 19.01.2024 г. решение № 4385/ 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 303/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, е обявена за нищожна клаузата на чл. 3 от договора за кредит, предвиждаща задължението за заплащане на такса за пакет от допълнителни услуги. В предходно проведения между страните процес съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което е налице основание за недействителност на договора, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

В тази хипотеза потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема. Според приетата по делото ССчЕ ищецът е платил такса за пакет от допълнителни услуги в размер на 1 307, 04 лева. Така тази сума се явява заплатена при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищеца. След като въпросната клауза като част от нищожен договор се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Така осъдителният иск следва да бъде уважен в поддържания му след изменението размер и претенцията да се присъди за търсената сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 52, 28 лева, както и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева, които суми следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от ЕАД Е.И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС). Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на 3 управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В.В. и Г.А., да заплати на Т. Т. М., ЕГН: **********, от ************************, сумата от 1 307, 04 (хиляда триста и седем лева и четири стотинки) лева- неоснователно платена такса по пакет допълнителни услуги по договор за кредит № ********/ 04.11.2021 г. за периода 04.11.2021 г.- 20.12.2023 г., предвид призната с решение № 4385/ 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 303/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, нищожност на клаузата за тази такса, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В.В. и Г.А., да заплати на Т. Т. М., ЕГН: **********, от ************************, направените разноски по делото- внесени държавна такса в размер на 52, 28 (петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) лева и депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В.В. и Г.А., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И., БУЛСТАТ: 180978004, с адрес:

************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. Т. М., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4