Решение № 1448 от 07.06.2019, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 1448 07.06.2019г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова

Секретар Зинаида Монева като разгледа докладваното от съдия

Радостина Петкова гражданско дело номер 3522 по описа за 2018 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника Д.М.З., с ЕГН: **********, адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1413.95 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016 г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно приложение №

1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е съобщена на ответния длъжник, от която сумата от 1196.22 лв. –главница, сумата от 152.90 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 14.01.2017 г. до

21.08.2017 г., и сумата от 64.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1196.22 лв., считано от 05.02.2018 г. до изплащането й, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 519 от 08.02.2018г. за изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 888/2018г. по описа на БРС, при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли горепосочените установителни искове да присъди горепосочените суми за главница, възнградителна и мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата 1196.22 лв., считано подаване на исковата молба -16.05.2018г. до окончателното й изплащане на основание чл. 79, ал.

1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016г., по силата на който ответникът е предоставил в заем от кредитодателят в заем сумата в размер на 1399 лв. при условията на стоков кредит, като сумата в преведена от кредитора директно на търговеца „Технополис България“ ЕАД, от който кредитополучателят закупува стоката, като ответника се е задължил да върне на кредитодателя предоставената в заем сума от 1399 лв. /цената на стоката/ и застрахователна премия в размер на 188.03 лв., заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 23 % , възлизаща в размер на 407.85 лв. или общата сума в размер на 1994.88 лв., платима на 24 месечни вниски, всяка в размер на 83.12 лв. за периода от 14.06.2016г. до 14.05.2018г. Ищецът заявява, че поради просрочието на задълженията на ответника по две последователни месечни вноски, на основание чл. 13, ал. 2 от общите условия на договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като на основание чл. 13, ал. 1 от общите условия към договора, с оглед забавата на ответника в плащанията на вноските по кредита, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни вноски, но и посоченото в същата договорна клауза обезщетение за забава върху дължимите суми, което му е начислено в размер на 65.99 лв. за периода от забавата -14.01.2017г. до 04.02.2018., денят, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.02.2018г. В исковата молба се твърди, че кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си към ответника по сключения договор за кредит съгласно приложение № 1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е съобщена на ответния длъжник на 10.01.2018г. Ищецът твърди, че ответника е платил по договора сумата от общо 583 лв., с която са погасени възнградителна лихва в размер на 191.03 лв., главница от 390.81 лв. и лихва за забава в размер на 1.16 лв. По изложените съображения ищецът моли съдът да уважи установителните искове по чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответника, ищецът моли съдът да разгледа и уважи предявените евентуални искове за осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с разноските по делото. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл.

80 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител е депозирал писмен отговор, в който с опорил предявените искове, за което е изложил подробни съображения, в т.ч., че ответника не е уведомен за цесията, както и за предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че задълженията по кредита теглени от кредитора директно от банковата сметка на длъжника съгласно представеното съгласие за киректен дебит. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете, в т.ч. и поради плащане от ответника.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, като при условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на горепосочените суми на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл.

86 от ЗЗД.

Със заповед № 519 от 08.02.2018г. за изпълнение в заповедното производство по чл.

410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №

888/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответникът- длъжник Д.М.З. да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от общо

1413.95 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016 г., сключен между ответника и „УниКредит

Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно приложение №

1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е съобщена на ответния длъжник, от която сумата от 1196.22 лв. –главница, сумата от 152.90 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 14.01.2017 г. до

21.08.2017 г., и сумата от 64.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1196.22 лв., считано от 05.02.2018 г. до изплащането й, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 519 от 08.02.2018г. за изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 888/2018г. по описа на БРС, както и разноски по делото за платена държавна такса от 28.28 лв. и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Видно от данните по заповедното производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.

По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател Д.М.З. и кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016 г., по силата на който по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в размер на 1399 лв., при застраховка на кредита със застрахователна премия в размер на 188.03лв. месечно, при възнаградителна лихва в размер на 23%, при ГПР 25.59%, която ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на 1994.88 лв. на 24 равни месечни анюитетни месечни вноски от по 83.12 лв. всяка за периода от 14.06.2016г. до 14.05.2018г. Към сключения договор за паричен кредит са приложени общи условия, които ответникът е подписал, както по делото е приложени и дадено от ответника писмено съгласие за директен дебит от банковата му сметка при „Уникредит Булбанк“ АД за погасяване на дължимите редовно и просрочени суми по договора за кредит.

По делото не се спори, а и от данните по делото се установява, че предоставената на ответника в заем сума от 1399 лв. е изплатена съгласно представения служебен бон от 24.05.2016г. от ответника чрез предатавения му кредит чрез кредитна карта на „Технополис България“ ЕАД – търговецът, от когото ответника е закупил кредитираната стока – кафеавтомат „Saeco Incanto“.

По делото е представено приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017г., сключен в изпълнение на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., по силата на който

„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника Д.М.З. /номер 166 в приложението/ задължения към 21.08.2017г. по процесния договор за стоков кредит на стойност 1364.80 лв., от които сумата от 1196.22 лв. – главница и лихви в размер на 168.58 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.

По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.

По делото са представени две уведомления от 28.08.2017г. и от 04.01.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за стоков кредит е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора съответно към 28.08.2017г. и от 04.01.2018г. е налице неплатена сума от общо съответно 1364.80 лв. и 1413.95лв., включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.

По делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния кредитор.

Разпечатката съдържа 38 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e95d9987-c81b-4971-9cff-3e0f927ca190