Определение № 7992 от 03.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7992 гр. София, 30.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512313 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 165 от 11.01.2023 г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № ІІ-55-20102246/22.04.2021 г., на СРС, 55 с-в, по гр. д. № 7912/2020 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от „А.“ ООД, ЕИК ******* срещу „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 101, 36 лв., обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* за вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2017 г. на пътя гр. Пирдоп - гр.

София, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. – подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и в частта, в която „А.“ ООД е осъден за разноски пред СРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, над размер от 69 лв. (депозит свидетел и юрисконсултско възнаграждение) до присъдените 200 лв. С решението „ЗД Е.“ АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *******, сумата от 101, 36 лв., обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* за вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2017 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски както следва : за СРС - от 229 лв. от платената държавна такса и депозит за вещо лице, а за СГС - сумата от 16 лв. от платената държавна такса.

Решението на СРС е потвърдено в останалата част, в която е отхвърлен предявеният от „А.“ ООД, ЕИК ******* срещу „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, иск по чл.

405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата над 101, 36 лв. до 154, 78 лв.

Постъпила е молба от 01.02.2023 г. от „А.“ ООД , чрез адв. В., с искане за изменение на решението, като съдът му се присъди сумата от 322,76 лв., представляваща разноски, сторени пред СРС, и сумата от 238, 10 лв. - разноски сторени в производството пред СГС. Молителят излага, че численото изражение на присъдените в негова полза суми за разноски в двете инстанции не отговарят на правилното съотношение между уважената и отхвърлената част на иска. Твърди, че представените в първоинстанционното и във въззивното производство фактури за дължимо адвокатско възнаграждение и съответните платежни нареждания и 1 извлечения от банковата сметка на АД „В. и Григоров“ за заплащане по банков път на дължимите адвокатски възнаграждения за процесуално представителство са достатъчни да докажат заплащане на извършените разноски от ищеца.

Ответната страна по молбата - „ЗД Е.“ АД, не е взела становище по молбата по чл. 248 ГПК в установения от закона срок.

По молбата за изменение на решението в частта за разноските:

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за изменение на решението с присъждане на разноските, които съдът е отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК.

Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

Законодателят е определил срокове, в които страните могат да искат допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от конкретен критерий – обжалваемост на постановения съдебен акт. Когато съдебният акт е обжалваем срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Поради изложеното, доколкото решението е постановено на 15.02.2022 г., а молбата за допълването му в частта с разноските е депозирана на 15.03.2022 г., едномесечният срок е спазен и молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

В мотивната част на решение № 165 от 11.01.2023 г., въззивният състав подробно е изложил съображения, че поради непредставяне в рамките на първоинстанционното и второинстанционното произвоства на договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника и представляващия го в производството адвокат, в който да е уговорен конкретен размер на възнаграждението и начина на заплащането му, въззивният съд не приема за доказана претенцията за присъждане на разноски за адвокат за първоинстанционното, както и за второинстанционното производства в общ размер на 840 лв. Този извод следва и от разясненията, дадени в т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения, съдът не намира основание да измени решение от 11.01.2023 г. по настоящото дело в частта с разноските. Подадената по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК молба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 01.02.2023 г., подадена по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК, от „А.“ ООД, чрез адв. В., за изменение на решение № 165 от 11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 12313/2021 г., на СГС, IV-Д с- в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3