Решение № 1566 от 18.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1566 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330202849 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

/НП/ № 24-1030001173/29.02.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на В. Й. В., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл.

183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата излага бланкетни възражения за процесуална незаконосъобазност и липсвало съответствие между фактическите обстоятелства и действителността.

Страната редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърди законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

1

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 12.02.2021 г. около 11:41 ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил Ивеко 35 С 18 с рег. № ****, който бил собственост на „Деница 2020“ ЕООД, в гр. Пловдив на ул. „В. Левски“. До № 50 в уширението до „Агенцията за защита на потребителите“, служебните си задължения по контрол на движението изпълнявали свид. Н. Я. и К. Ц., които възприели идващия от кръстовището автомобил и неговия водач и тъй забелязали, че водачът е без колан. Спрели за проверка водача на процесния автомобил.

Установили, че водачът на автомобила бил. жалбоподателят. Свид. Я. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 1183152 от 12.02.2021 г., и го връчил на нарушителя.

На базата на съставения от АУАН било издадено процесното наказателно постановление и нарушителят бил наказан съответно за нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя, който заявява, че поддържа констатираното в АУАН, изяснява мястото където е установено нарушението, механизма на установяване на този вид нарушения. За изясняване на фактите съдът се базира и на писмените доказателства АУАН, справка за собственост, справка за нарушител/водач и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Действително актосъставителя сочи, че не се сеща за конкретния случай, но по фактическата обстановка на практика не се спори, тъй като освен бланкетната жалба, нито се въведоха конкретни оспорвания на фактите, нито са били посочени доказателства, които да оборват констатациите в акта и да се съберат от съда, като се изяснява принципно механизма на установяване на този вид нарушения, съдът отчете презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление и АУАН. Всички елементи на фактическия състав на нарушението са подробно описани.

Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за 2 поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., т.

1.3.2, като компетентността не се оспорва, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 3.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, без поставяне на обезопасителен колан.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочените норми гласят, че регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както и че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.

Установява, се че В. Й. В. като водач на МПС на 12.02.2021 г. около 11:41 часа в гр. Пловдив, на ул. „В. Левски“, до № 50, е управлявал собствения на Деница 2020 ЕООД, автомобил Ивеко 35 С 18 с рег. № ****, като не бил поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на 3 всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на ПТП та с фатални последици.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът е в невъзможност да приложи института на маловажния случай (чл. 28 ал. 1 от ЗАНН) поради запрета на чл. 189з от ЗДвП в сила от 24.12.2021 г., но и поради множеството нарушения на ЗДвП видно от справката за нарушител/водач и то за конкретното нарушение. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда и се приемат за правилно определени. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, в редакцията към датата на извършване на нарушението, където в чл. 6, ал. 1 т. 18, е предвидено че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 10 контролни точки, от първоначално предвидените 39.

Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 24-1030001173/29.02.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на В. Й. В., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл.

183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда 4 на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5