Решение № 2301 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2301 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100511487 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 29250/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 52 състав, е отхвърлен предявеният от „СОФИЙСКА ВОДА” АД- гр.

София /ЕИК 130175000/ срещу И. И. Г. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 3 505.77 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 09.12.2016 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 24.06.2020 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 26566/ 2020 г. на СРС, 52 състав.

Постъпила е въззивна жалба от „СОФИЙСКА ВОДА” АД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочената сума /стойност на ВиК- услуги/, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна И. И. Г. /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК- услуги, респ. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в приложимата през процесния период редакция/ е указано, че потребители на ВиКуслуги са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води- т.1, собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост- т.2. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че ответникът И. Г. е имал качеството потребител на ВиК- услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ или “б“от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 или т.2 вр. ал.2, т.1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като не са представени по делото доказателства, при принадлежаща на ищеца доказателствена тежест, Г. да е притежавал /упражнявал/ вещно право върху процесния имот през този период. Не може да се приеме следователно и че между него и ищеца е възникнало и съществувало през исковия период облигационно право-отношение с предмет- доставка на ВиК- услуги, по което ответникът- като потребител на доставени от ищеца услуги, да дължи заплащане на тяхната стойност. Действително по делото не е представен от страна на ответника отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, но липсата на такъв не освобождава ищеца от процесуалното задължение да ангажира и представи доказателства за установяване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства. Независимо от правилно разпределената с проекто- доклада по чл.140 ГПК доказателствена тежест, ищецът не е представил никакви доказателства в тази насока. Следва да се отбележи в тази връзка, че в заключението на изслушаната в първоинстанционното производство 2 съдебно- счетоводна експертиза е посочено, че на вещото лице е предоставен документ- „бланка за смяна на собственост“ от 26.11.2019 г., какъвто по делото не е представен, поради което и не може да се определи в случая дали ответникът Г. има отношение към тази промяна, както и ако е бил собственик на имота или титуляр на ограничено вещно право върху него, дали това е било до 26.11.2019 г. или след това. И в двата случая отговорността му не би могла да бъде ангажирана за целия процесен период, тъй като началната му дата е 9.12.2016 г., а крайната- 1.01.2020 г.

Не може да се приеме за доказан по делото и обемът на доставените през процесния период в имота ВиК- услуги, съответно дължимата за тях от потребителя цена.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за осъществени в процесния имот през исковия период от 9.12.2016 г. до 1.01.2020 г. доставка и потребление на ВиК- услуги, чиято стойност възлиза на 3 505.77 лв. /главница/. Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието като неоспорено от страните, през процесния период имотът е бил водоснабден и е била извършвана доставка на вода, като фактурираното от ищеца количество вода за част от процесния период- до 18.11.2019 г., е определено „на база“, а за останалата част от периода /след 18.11.2019 г./ е „изчислено“, без да има данни консумацията „на база“ за колко живущи в имота е определена, както и по кой предвиден в цитираната Наредба № 4/ 14.09.2004 г. способ е изчислена консумацията за останалата част от периода.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост- въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери- чл.32, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Съгласно чл.32, ал.4 от цитираната наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.39, ал.5 от наредбата, по изключение отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомер на водо-проводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва: по 6 куб.м.- при топлофицирано жилище, и по 5 куб.м.- при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Съгласно чл.25, ал.13 от действащите при ищеца Общи условия, при определяне на месечното количество изразходвана питейна вода, когато няма монтиран водомер, данни за броя на обитателите се предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице.

Информацията за брой обитатели може да се предостави и от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице, или да се събере служебно от ВиК- оператора.

В случая няма данни и доказателства по делото дали в процесното жилище има законно монтирани индивидуални водомери /за топла и студена вода/, както и как е определена консумацията „на база“- за колко обитатели в същото. Не може да се приеме, че отразените в експертното заключение на съдебно- счетоводната експертиза 3 данни за консумацията на вода в имота съответстват на нормативно определените в чл.39, ал.5 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. количества при отчитане „на база“. Това са отнася и за обозначеното в експертното заключение като „изчислено“ количество ВиКуслуги, за което няма данни по кой от предвидените в наредбата способи е определено.

Дължимото от ищеца доказване на обосноваващите спорното материално право факти следва да е главно и пълно, каквото от негова страна в процеса не е проведено.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили- чл.154 ГПК. Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на доставени в процесния имот ВиК- услуги. Искът на „Софийска вода“ АД за горепосочената сума като недоказан и неоснователен следователно подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производства има въззиваемата страна, но искане за присъждането на разноски от същия не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 29250/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 52 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4