Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 355 от 03.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4693/2024
Вид
Решение № 355
Подписан
03.02.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.386 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Варна, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110104693 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба на основание чл.432 от КЗ от страна на ищеца Ж. М. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Й. А. от ВАК, против ответника ЗД „Б.И." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с пълномощник по делото адв. М. Г. от САК, с цена на иска от 100 лева - частичен иск от такъв с общ размер от 1 809, 78 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.01.2024 г., ПТП, в гр. Варна. В хода на делото е допуснато изменение на иска, досежно размера на исковата претенция, като същата е увеличена на сумата от 1396, 10 лв. - частична претенция от такава в размер на 1 809, 78 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.01.2024 г. около 19,40 часа, в гр. Варна, М.К., управлявал лек автомобил марка „Шевролет Авео”, с peг. №***, който автомобил бил собственост на ищеца. Водачът К. се движил по бул. „Васил Левски” в посока ул. „Роза”.

Същият се движил в дясната лента, като в лявата лента се движил лек автомобил марка „Опел Астра", с per. № ***, управляван от О.О.. На кръстовището с ул. „Роза”, М.К. предприел завИ.е надясно, като в този момент, водачът на движещия се в лява лента автомобил марка „Опел Астра", предприел завИ.е надясно по ул. „Роза”, като не пропуснал лек автомобил „Шевролет Авео", и настъпил сблъсък между двата автомобила. За настъпилото произшествие двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а. марка „Опел Астра", с per. № ***. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗД „Б.И." АД, със срок на действие 01.12.2023 г. – 30.11.2024 г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 25.01.2024 1 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета с № ***2024 г. В описа като увредени детайли били посочени: капак преден, калник преден десен, предна врата дясна, облицовка предна броня, фар десен и декоративна решетка преден капак хром. За посочените вреди ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 690, 22 лв. След извършено проучване ищецът установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 2 500 лв. Тази сума следвало да му бъде заплатена като обезщетение, от която следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 690, 22 лева, или сумата, която ищецът счита, че застрахователят следва да му заплати е в размер на 1 809, 78 лева.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати сумата от 100 лв. – частичен иск от такъв с общ размер от 1 809, 78 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден десен, предна врата дясна, облицовка предна броня, фар десен и декоративна решетка преден капак хром на лек автомобил марка „Шевролет Авео“, с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.01.2024 г., ПТП, в гр. Варна, което е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Опел Астра", с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба се твърди, че страната оспорва иска по основание и размер. Ответната страна не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобил „Опел Астра”, с peг. № ***. Оспорва механизма на произшествието, като твърди, че събитието е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Липсвал акт по чл.300 от ГПК, поради което твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане, следвало да се докажат от него при условията на пълно и главно доказване. Ответната страна оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на лек автомобил „Опел Астра" нарушения на правилата за движение по пътищата. Оспорва и наличието на причинноследствена връзка между произшествието и описаните в исковата молба повреди.

Твърди, че вредите не кореспондирает с посочения механизъм на произшествието. Също така ответникът твърди, че претендираната с исковата молба сума е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.386 от КЗ.

Твърди, че ако бъде установена причинна връзка между процесното ПТП и тьрдяните щети по лекия автомобил, то същите вече са овъзмездени с изплатеното обезщетение. Счита, че така извършеното плащане съответства на принципите и методите, заложени в Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, 2 по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която ответната страна счита, че следва да се приложи, позовавайки се на Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Счита, че обезщетението е съобразено с изискването на чл.17, ал.2 от посочената Методика.

Предвид твърденията в отговора ответното дружество моли искът да бъде отхвърлен, евентуално да бъде намален размерът на претендираното обезщетение, като претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът Ж. М. А. е собственик на лек автомобил „Шевролет Авео“, с peг. №***. На 23.01.2024 г. около 19, 40 ч. в гр. Варна, на бул. „Левски“, в посока ул. „Роза“, в дясната лента на платното за движение се движил лекият автомобил „Шевролет Авео“ с рег. №***, управляван от М.К.. В същото време по лявата лента в същата посока се е движил лек автомобил „Опел Астра“, с peг. №***, управляван от О.О.. На кръстовището с ул. „Роза“ шофьорът на лек автомобил „Опел Астра" с peг. №*** предприел внезапен десен завой към ул. „Роза“, като отнел предимството на движещия се в дясната лента лек автомобил „Шевролет Авео“, вследствие което автомобилите се сблъскали и така възникнало пътнотранспортното произшествие. За случая бил съставен двустранен протокол от дата 23.01.2024 г., като в него за виновен бил посочен управляващият автомобила „Опел Астра“ О.О.. В резултат на удара между двата автомобила за лекия автомобил „Шевролет Авео“ настъпили вреди в предната дясна част като били увредени предна броня, преден капак и лайсна, фар десен, калник преден десен, врата предна дясна.

След инцидента ищецът подал уведомление за настъпило застрахователно събитие до ответното дружество, което било страна по застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Опел Астра" с peг. №*** – застрахователна полица ***, валидна към датата на събитието. При ответната страна била образувана преписка по щета с № ***2024 г. На 25.01.2024 г. от служител на ответната страна бил извършен оглед на автомобила на ищеца и изготвен опис по щета.

Били констатирани уврежданията с необходимост от следните ремонти: капак преден – средна деформация, зае боядисване; калник преден десен – средна деформация, за боядисване; предна врата дясна – за боя; облицовка предна броня – тежка деформазия, за боядисване; фар десен – за подмяна и декоративна решетка преден капак хром – за подмяна.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, определена на средната пазарна цена на труда при съобразяване цената предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, притежаващи европейски сертификат за качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 2086, 32 лв. с ДДС. Няма спор между сткраните,че на ищеца е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 690, 22 лв.

3

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от посочените по делото доказателства в заверени копия – горепосочените двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелство за регистрация – Част I №***, веднос копие на малък талон на лек автомобил рег. №***; описа по щета с № ***2024 г.; както и от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза. Заключението на експертизата е изчислило също така и пазарната цена на процесния автомобил с оглед годината на производство функционалностите му; цената на частите, материалите и труда, необходими за възстановяване на процесния автомобил, след като се съобрази Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите; както и крайната стойност на обезщетението, след като се вземат предвид стойността на алтернативните части, методиката и процентът овехтяване на процесния автомобил.

На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:

Основателността на претенцията на ищеца предполага доказване на възникнало произшествие, вследствие което са настъпили щети за автомобила на ищеца; причинна връзка между поведението на водача на автомобила „Опел Астра" с peг. №***, и настъпилите щети; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната страна и виновния водач за автомобила му; доказан размер на щетите.

В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие, като съдът приема зао доказано с категоричност, че то е следствие виновно поведение от страна на водача на автомобил „Опел Астра" О.О.. По делото е установен механизмът на настъпилото произшествие, от който е видно, както и от данние от двустранния констативен протокол, че именно водачът О.О. е предприел внезапен завой, отнемайки предимството на водача, управляващ автомобила на ищеца. Съдът приема за доказано безспорно, че е налице причинна връзка между действията на водача Ончев и щетите, настъпили за ищеца по автомобила му, тъй като именно управляващият лек автомобил „Опел Астра" е водачът, който е допуснал нарушение на правилата за движение. В заключението на назначената по делото автотехническа експертиза също е отбелязано, че уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя, са в предна дясна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на съприкосновение в посока отпред назад спрямо оста на автомобила, като при съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в двустранния констативен протокол за ПТП и установените увреждания, е ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Шевролет Авео" и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

Относно размера на обезщетението съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната 4 възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Със заключението на назначената по делото експертиза е изчислена пазарна цена на щетите от 2086, 32 лв. лв. и именно тази стойност съдът счита, че следва да се приеме за обезщетяваща действително претърпените вреди, тъй като тя е изчислена на база средни пазарни цени за части и труд към датата а произшествието, при съобразяване цените на различни сервизи, включително и такива, притежаващи европейски сертификат за качество.