Решение № 554 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110136148 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Н. П. Н. срещу Български лекарски съюз /„БЛС“/ искова молба.

Ищцата Н. Н. твърди, че е работила като служител в БЛС на различни длъжности по трудово правоотношение от 03.10.2017г. Сочи, че със Заповед №62/04.05.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено срещу обезщетение по чл.331, ал.1 КТ, считано от 04.05.2023г. Поддържа, че на 21.04.2023г. била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което на основание чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с БЛС й се дължало обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Твърди, че съгласно Допълнително споразумение от 27.07.2022г. към Трудов договор №2 от 03.10.2017г. брутното й трудово възнаграждение било определено на 2 600 лева. Сочи, че с уведомително писмо вх. №1040 от 20.10.2023г. и уведомително писмо вх. №1263 от 08.12.2023г. била поканила ответното дружество да й изплати дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, като към настоящия момент същото не било изплатено. Заявява, че поради неизпълнение на задължението си, ответникът дължи и обезщетение за забава.

Въз основа на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове за главница и мораторна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Български лекарски съюз, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че на 04.05.2023г. ищцата била сключила с дружеството неформално споразумение, съгласно което се отказва от вземането си по чл.222, ал.3 КТ, в случай че правоотношението й бъде прекратено на основание чл.331 КТ срещу изплащането на четири заплати. Поддържа 1 се, че ищцата била заявила в присъствието на свидетел, че не желае да отработва предизвестие по чл.328, ал.1, т.10 КТ, както и че се отказва от вземането си по чл.222, ал.3 КТ, като ще счита всички отношения с БЛС за окончателно уредени след плащане в срок на договореното обезщетение. Сочи, че в срока по чл.331, ал.3 КТ на ищцата било изплатено обезщетение по нейна сметка, като съгласно сключеното с нея споразумението ответникът приел, че всичките им отношения са уредени. Въз основа на изложеното се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба Български лекарски съюз е предявил насрещен осъдителен иск срещу Н. П. Н. за заплащане на сумата в размер на 2 060,96 лева, представляваща надвзета от ищцата сума поради техническа грешка, извършена при изчисляване на обезщетението по чл.331 КТ, равняващо се на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Ответникът твърди, че на ищцата е изплатена сумата от 12 792 лева при реално дължима такава в размер на 10 731,04 лева. С оглед на посоченото отправя искане към съда за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата по насрещния иск Н. П. Н. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен.

Оспорва твърдението на ищеца, че на 01.06.2023г. е получила сумата от 12 792 лева с доводите, че на 01.06.2023г. по сметката й била постъпила сума в размер 11 760,96 лева от Български лекарски съюз с основание „заплата м.05“, като в този размер било включено и обезщетението по чл.331 КТ, представляващо четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, както и трудовото й възнаграждение за отработените през месец май 2023г. дни. Навежда твърдения, че добросъвестното получаване на суми от работниците не поражда за тях задължение за връщането им дори да са неоснователно получени, като работодателят е този, който следва да докаже, че работникът е знаел за липсата на основание за получаване на сумата. Поддържа, че е действала добросъвестно, не е знаела, че е получила по-голяма сума, поради което не дължи нейното връщане. Оспорва представената платежна ведомост и платежно нареждане за масово плащане с доводите, че не доказват извършено плащане, като в платежната ведомост са посочени суми, различни от преведената на 01.06.2023г. сума. Оспорва и представеното удостоверение от главния счетоводител на Български лекарски съюз, като поддържа, че не е получавала посочената в удостоверението сума в размер на 12 792 лева. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Във връзка с депозирания отговор на исковата молба е постъпило становище от ищцата, с което оспорва сключването на твърдяното от ответника неформално споразумение, по силата на което се била отказала от вземането си по чл.222, ал.3 КТ.

2

Поддържа, че сключването на подобно споразумение било недопустимо на основание чл.8, ал.4, изр.2 КТ, тъй като отказът от трудови права е недействителен. Посочва, че не тя, а ответното дружество - работодател било отправило до нея предложение по чл.331, ал.1 КТ за прекратяване на правоотношението й срещу обезщетение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен по делото доклад на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти, които се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: 1) че на 03.10.2017г. е бил сключен Трудов договор №2 между БЛС и д-р Н. П. Н., с която последната е назначена на длъжност „Старши експерт“, отдел „Експерти“ на пълно работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1% и за всяка година на същата, сходна или със същият характер работа, длъжност или професия- 3% 2) че с Допълнително споразумение №2 от 02.01.2019г. др Н. Н. е преминала на длъжност „Старши експерт- Ръководител отдел „Експерти“ в отдел „Експертна дейност- Здравно законодателство“ в БЛС с основно трудово възнаграждение в размер на 1 800 лева; 3) че с Допълнително споразумение №29 от 01.07.2019г. д-р Н. Н. е преминала на длъжност „Ръководител направление“ с основно трудово възнаграждение в размер на 2 400 лева; 3) че с Допълнително споразумение от 27.02.2022г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение е изменен на 2 600 лева; 4) че с Допълнително споразумение от 09.02.2023г. мястото на работа на д-р Н. Н. е променено на ***; 5) че със Заповед №62 от 04.05.2023г. е прекратено правоотношението по Трудов договор №2 от 03.10.2017г. с Н. П. Н., заемаща длъжност „Ръководител направление“ с код по НКПД – 1219 5005 в БЛС срещу обезщетение в размера по чл.331, ал.2 КТ, считано от 04.05.2023г.

Видно от приложеното Удостоверение изх. №115/27.04.2023г., ищцата Н. Н. е работила при БЛС на длъжността „Старши експерт“ в периода от 06.10.2017г. до 30.06.2019г. и на длъжността „Ръководител направление“ от 01.07.2019г. до 31.03.2023г.

Представен по делото е издаден на ищцата Н. Н. болничен лист за периода от 03.04.2023г. до 07.04.2023г.

Прието по делото е адресирано до ищцата Н. Н. предложение от 04.05.2023г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с БЛС на основание чл.331, ал.1 КТ, считано от посочената дата, в което последната собственоръчно е изразила съгласие.

Представено е платежно нареждане от 01.06.2023г. за извършено масово плащане, както и извлечение за извършено в полза на ищцата Н. Н. на същата дата плащане на сумата от 13 111,80 лева- общо начислена сума, включваща 260 лева 3 възнаграждение за 2 отработени дни /02.05.2023г. и 03.05.2023г./, 59,80 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 2 отработени дни /02.05.2023г. и 03.05.2023г./, 12 792 лева- обезщетение по КТ преди да е удържан ДОО.

По делото е приложено и Разпореждане №**********/18.07.2023г. на ТП на НОИ, от което се установява, че на ищцата Н. Н. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.04.2023г.

Представени по делото са и Уведомително писмо с вх. №1040/20.10.2023г., с което ищцата е отправила покана до БЛС за изплащане на дължимото й обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, както и Уведомително писмо с вх. №1263/08.12.2023г., в което същата заявява, че счита липсата на получен отговор за мълчалив отказ за изплащане на обезщетението.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Н. Н. за последния пълен отработен месец, който е месец април, е 2 682,76 лева, като в рамките на този месец същата е ползвала отпуск в размер на 5 дни за временна неработоспособност.

Въз основа на същото е изчислен и размерът на дължимото по чл.222, ал.3 КТ обезщетение, а именно- 5 365,52 лева.

Изслушано е и повторно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че последният пълен отработен месец на Н. Н. е м. декември 2021г., през който тя е отработила 20 от общо 20 работни дни, като начисленото брутно възнаграждение за този месец е в размер на 2 904 лева. Уточнено е, че с Допълнително споразумение от 27.07.2022г. е определено основно месечно възнаграждение в размер на 2 600 лв., считано от 01.08.2022г., като за периода от м.08.2022г. до м.04.2023г. /месецът преди прекратяване на трудовия договор/ ищцата е имала дни във временна неработоспособност и платен отпуск. Посочено е, че за м. март 2023г. ищцата е имала отработени 19 работни дни и е ползвала платен годишен отпуск в размер на 3 дни, като начисленото й брутно възнаграждение е в размер на 3 194,44 лева. Въз основа на изложеното е направен извод, че в случай че за последен отработен месец се приеме м. декември 2021г., то размерът на дължимото по чл.222, ал.3 КТ обезщетение е 5 808 лева, а ако за такъв се счете м. март 2023г.- 6 388,88 лева, респективно размерът на дължимото по чл.331, ал.2 КТ обезщетение – 11 616 лева, съответно- 12 777,76 лева. Разяснено е, че във фиша за м. май 2023г. на ищцата е начислено обезщетение в брутен размер на 12 792,00 лева. Заедно с начисленото възнаграждение за 2 работни дни брутната сума за м. май 2023г. е в размер на 13 111,80 лева, от която са удържани осигуровки за сметка на служителя и данък върху дохода в размер на 1 350,84 лева. Посочено е, че начислената нетната сума за м. май 2023г. в размер на 11 760,96 лева е преведена от БЛС на ищцата Н. Н. с преводно 4 нареждане за масово плащане по нейната банкова сметка на 01.06.2023г. Уточнено е, че обезщетението е облагаемо с данък върху дохода, който е в размер на 1 279,20 лева, след удържането на което чистата изплатена сума на обезщетението е в размер на 11 512,80 лева. Предвид посоченото е направено заключение, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл.331 КТ в брутен размер на 12 792,00 лева, а нетен -11 512,80 лева, като разликата в повече от дължимото е в размер на 1 176 лева, ако се приеме, че последният пълен отработен месец е м. декември 2021г., съответно в случай че за такъв се приеме месец март 2023г. изплатеното е обезщетение е с 14,24 лева по-малко.

По време на изслушването на вещото лице пред съда в проведеното на 09.10.2025г. открито съдебно заседание същото е допълнило, че при изчисленията относно последния отработен месец е взело предвид м. март 2023г., тъй като през м. април 2023г. има ползван болничен, поради което същият не може да се вземе предвид при определянето на възнаграждението като база.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК от Н. П. Н. срещу Български лекарски съюз установителни искове с правно основание чл.222, ал.3 oт KT и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Български лекарски съюз дължи сумата от 5 200 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №62 от 04.05.2023г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 586,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.05.2023г. до 11.03.2024г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение от 27.03.2024г. по гр.д. № 14575/2024г. по описа на СРС, 25 състав.