Решение № 205 от 04.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Ихтиман, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200562 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 24-1184-000119/17.07.2024г., издадено от Началник на РУ Костенец при ОДМВР София, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП в условията на кумулативност административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл.183, ал.1, т. 1 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран. В допълнително изложение към въззивната жалба са развити подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се акцентира върху обстоятелството, че не жалбоподателят е извършил административните нарушения, а негов роднина, който чрез неистински документ за самоличност се е представил за Д. Ц. С..

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и чрез пълномощник адв. Б. Н. от АК Велико Търново. Пълномощникът поддържа жалбата, представя писмени доказателства и ангажира гласни такива.

В последно о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

В о.с.з. въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР Костенец, редовно призовани, не изпращат представител по закон или по пълномощие.

1

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 21.04.2024г. около 00:25 часа в * възникнало ПТП с материални щети л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № * СН, собственост на *, ЕГН: * бил ударен от друг л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с немски регистрационни номера, управляван от неизвестен водач. След удара водачът на втория автомобил напуснал мястото на произшествието. За възникналия пътен инцидент бил съставен Протокол за ПТП № 1835428 от * – мл. автоконтрольор при РУ на МВР Костенец. Полицейските служители от РУ на МВР Костенец свидетелите В. М. и Б. А. установили собственика на автомобила, причинил ПТП – С. Я. от с. Костенец, която дала обяснения, че неин познат е управлявал автомобила в момента на реализиране на ПТП. Двамата били поканени в РУ на МВР Костенец. Мъжът, който управлявал автомобила се представил на полицейските служители – свидетелите М. и А. - за Д. Ц. С., като се легитимирал с международен паспорт. Лицето обяснило на свидетеля М., че много набързо тръгнал от Федерална Република Германия, където живеел за Република България и си забравил СУМПС, но посочило номера на свидетелството.

Свидетелят М. извършил справка в база данни на МВР - КАТ, при която установил, че Д. Ц. С. имал валидно издадено СУМПС.

На 23.04.2024г. в РУ на МВР Костенец, свидетелят В. М. на длъжност младши автоконтрольор при РУ на МВР Костенец, в присъствието на свидетеля Б. Й. А., съставил на Д. Ц. С., ЕГН: ********** от *, обл. Велико Търново акт за установяване на административно нарушение бл. № 362585, затова, че на 21.04.2024г. около 00:25ч. в * управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № N AE * /немска регистрация/, собственост на С. Г. Я., ЕГН: * от * като реализирал ПТП с паркиран л.а. марка „Фолксваген“, модел „Широко“ с рег. № *СН, собственост на *, ЕГН: * и след това напуснал мястото на ПТП – нарушение по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП , както и затова че не носи в себе си свидетелство за управление на МПС – нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.

Препис от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на санкционираното лице срещу подпис.

В срока по чл. 44 ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-1184-000119 от 17.07.2024г. на Началника на РУ на МВР Костенец, с което на Д. Ц. С., ЕГН: ********** от *, обл. Велико Търново е наложено на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП в условията на кумулативност административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл.183, ал.1, т. 1 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

2

Препис от наказателното постановление бил връчен на 14.08.2024г. лично на Д. Ц. С..

На 14.08.2024г. последният депозирал жалба до Началника на РУ на МВР Костенец, в която посочил, че на описаните в наказателното постановление дата и час не е бил в с. Костенец и не е управлявал МПС. В жалбата С. твърдял, че личните му данни са били използвани неправомерно от негов братовчед - *.

След депозирането на горната жалба, свидетелят Б. А. извършил допълнителна проверка по случая, в т.ч. снел писмени обяснения на съпруга на собственичката на автомобила – *, който посочил, че лицето, управлявало автомобила се казва * и ползвал чужд паспорт. Свидетелят А. призовал в РУ на МВР Костенец жалбоподателят Д. Ц. С.. На 02.09.2024г. жалбоподателят се явил в РУ на МВР Костенец, придружаван от неговата майка – свидетелката * и адвокат Н.. Свидетелите А. и М. установили, че жалбоподателят е лице, различно от това, на което съставили АУАН на 23.04.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, събраните в хода на съдебно следствие такива, както и от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели – полицейските служители В. М. и Б. А., свидетелите на жалбоподателя – * и Радослав Глушков.

Показанията на разпитаните в съдебно следствие свидетели съдът цени като обективни, логични и непротиворечиви, поради което ги кредитира с доверие.

Събраните пред съда доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен анализ по доказателствата.

При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното административно нарушение е доказан по несъмнен начин, но не се доказва авторството на деянието.

От правна страна:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно от приетата по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на 3 нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок.

Съдът служебно констатира, че са спазени формата и задължителните реквизити на АУАН и на НП, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съдът намира, че по несъмнен начин по делото се доказа извършването на административното нарушение от обективна страна, а именно, че на 21.04.2024г. около 00:25ч. в * при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № N AE * /немска регистрация/, собственост на С. Г. Я., ЕГН: * от * водачът на последния реализира ПТП с паркиран л.а. марка „Фолксваген“, модел „Широко“ с рег. № *СН, собственост на *, ЕГН: * и след това напуска мястото на ПТП – нарушение по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, както и че водачът не носи в себе си свидетелство за управление на МПС.

Не се доказва авторството на административните нарушения, за които е санкциониран въззивникът. В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, от които, с категоричност, се установява, че лицето, на което полицейските служители свидетелите М. и А. са съставили акта за установяване на административно нарушение не е било въззивника.

В разпита си пред съда и актосъставителят и свидетелят по съставяне на акта, категорично посочват, че при идването на въззивника в РУ на МВР Ихтиман те установили, че пред тях се явява друго лице, различно от това на което са съставили АУАН и след като извършили справки в база данни на МВР БДС, установили, че се касае за две различни лица. В разпита си пред съда полицейските служители, независимо един от друг, след като виждат жалбоподателя в съдебна зала, категорично посочват, че при съставяне на АУАН друго лице се е представило за Д. Ц. С..

Доколкото не е доказано авторството на деянието обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора с право на разноски разполага въззивникът. Същият е направил искане за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лева. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, изцяло заплатено в брой.

Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и бъдещи последици. Използваният в решението термин „нищожност“ не е докрай прецизен с оглед процесуалния ред, предвиден в националното право за обявяване на нищожност на акт на съсловна организация – нищожността следва да се обяви по съдебен ред от компетентния съд. Въпреки горното, с оглед примата в йерархията на източниците на правото на правото на ЕС над националното право Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните 4 минимални размери на адвокатските възнаграждения е невалидна и националите юрисдикции не следва да я прилагат при произнасяне по претенциите за разноски за адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното, съдът определи размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение като взе предвид обстоятелството, че делото разкрива известна фактическа сложност в сравнение с другите дела за такъв тип административни нарушения, но не разкрива правна сложност.

Пълномощникът се е явил в едно открито съдебно заседание, в което е ангажирал доказателства. В случая съдът взе предвид, че пълномощникът е извършил и действия във фазата, предхождаща съдебната фаза с цел установяване фактическата обстановка по случая.

При определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът отчете и икономическата обстановка в страната към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, нарасналите цени на услугите, в т.ч. и адвокатските такива, както и обстоятелството, че адвокатската професия като свободна такава предполага множество разходи /за здравни и социални осигуровки, вноски към съответната адвокатска колегия, счетоводни разноски, консумативи и други подобни/.