Решение № 9551 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9551 гр. С., 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110102326 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. А., чрез адв. З., срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ****** от 13.06.2022 г., сключен между А. Г. А. и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, поради противоречие със, закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД да върне на ищеца сумата от 135,28 лв., представляваща платена при начална липса на основание – нищожна клауза на чл. 8 от договора за заем от 13.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 16.01.2023 г., до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 13.06.2022 г. сключил с „КРЕДИ ЙЕС“ ООД договор за паричен заем № ****** за сума в размер на 500 лева, платима на 27 седмични вноски. В чл. 6 от договора за заем било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 335,44 лв. Твърди, че още със сключване на договора, на ищеца била начислена неустойка в размер на 335,44 лв., тъй като не представил в срок поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора.

Поддържа, че на 16.06.2022 г. ищецът погасил сумата от 200 лв., а на 17.06.2022 г. сума от 435,28 лв. или общо 635,28 лв., с което кредитът бил изплатен изцяло. На следващо място, 1 твърди, че процесният договор бил нищожен, за което излага подробни съображения.

Твърди също така, че клаузата на чл. 8 от договора е неравноправна и нищожна. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че клаузата на чл. 8 е нищожна на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 135,28 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза от договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Със становище от 19.05.2023 г., чрез процесуалния му представител, оспорва предявените искове и моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 13.06.2022 г. между ищеца А. Г. А., в качеството му на заемател, и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен Договор за паричен заем № ******/13.06.2022 г., по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД предоставило на А. Г. А. сумата в размер на 500 лева, която ищецът се задължил да върне на 27 седмични вноски, всяка от които в размер на 20,58 лв., с изключение на последната, която е в размер на 20,48 лв., заедно с възнаградителна лихва при месечен лихвен процент в размер 3,340% и годишен процент на разходите от 49,039%.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по – долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от договора, с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 335,44 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

По делото е приет представен и погасителен план към договора, в който са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както и техният размер.

Посочено е, че в сумата от 33 лв., представляваща общият размер на една седмична вноска, е формирана като сбор от сумата за погасяване на задължението без неустойка – 20.58 лв., и разсрочена неустойка по чл. 8 от договора – 12.42 лв.

2

По делото са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия са посочени условията, на които следва да отговарят обезпеченията, като е установено, че за гарант следва да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Установено е, че залогът следва да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от общата стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и лихва, а ипотека – да е първа по ред.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: общо заплатената от ищеца сума по договора за заем е в размер на 635,28 лв., платена на две дати – 16.06.2022г. и 17.06.2022г.; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 500 лв. за срок от 27 седмици и общо изплатената от А. Г. А. сума по кредита – 635,28 лв., годишният процент на разходите в този случай е в размер на 51,54%, а с включената сума за неустойка ГПР е в размер на 148,95%; дължимата възнаградителна лихва на ден средно за целия срок на кредита е в размер на 0,29 лв. с окръгление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем е нищожна на заявените правни основания.

Сключеният между ищеца и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната 3 нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая от ответника по делото не са ангажирани, нито са релевирани доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорената клауза от договора е била индивидуално договорена. Поради което съдът намира, че оспорената клауза не е индивидуално уговорена - изготвена е предварително, представянето й на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.

В частност, преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 8 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските 4 правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.