Решение № 984 от 14.02.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 14.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 1515 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Б.Д. против М.НА О.и О.Х., с която предявява евентуално съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, с предпочитан ответник М.НА О., евентуален О.Х..

Ищцата твърди, че е дъщеря и законен наследник на И. Д. К. загинала при наводнение на 06.02.2012 г. Поддържа се, че приживе К. е била жител ***, където е живеела в къща на адрес ул. „********.

Поддържа се, че селото е тежко засегнато при наводнение, настъпило на 06.02.2012 г., вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“, находящ се в землището на с.И., общ.Харманли, обл.Хасково (наричан още „Азмака” и „Ешмеджика“). Поддържа се, че на посочената дата майката на ищцата се намирала в къщата, в която живеела, когато около 08,00 часа-08,10 часа сутринта приливна вълна с височина около три метра достигнала до с.Бисер и потопила части от селото, включително онази част, в която се намирала къщата, в която живеела И. К..

В този момент тя се намирала в стая на първия етаж, когато водата достигнала къщата, навлязла в стаята почти мигновено и за няколко секунди се покачила до нива от около 2,50-2,60 м. И. К. направила опит да се спаси, като се хванала за вратата на стаята и известно време се държала над вода, но около 30-40 минути по-късно загубила сили, пуснала се от вратата и се удавила, като трупът й е намерен часове по-късно при проведените спасителни мероприятия. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 17/12 г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково, а впоследствие производството е препратено на РП Пловдив с № 3239/14 г. Поддържа се, че язовирът не е бил поддържан по начин, по който да бъде осигурена безопасността му, бил е технически неизправен и е създавал реална опасност от наводнение, което било известно на двамата ответници. Твърди се, че техническото състояние на конструкцията на язовирната стена на язовир „И.“ е била със сериозни недостатъци. Твърди се, че липсата на поддръжка е сред причините довели до рязкото повишаване на водното ниво в язовира и скъсването на язовирната стена, довели до настъпване на наводнението. Поддържа се, че към момента на събитието били издадени АДПС № 0567/23.04.2003 г. на МО, съответно АПОбС № 250/28.03.2000 г. на кмета на О.Х., като и двата акта обхващат територии на язовира. Отделно от това по силата на чл.19, ал.1, т.4, б.“в“ от Закона за водите, язовирът представлява публична общинска собственост. Язовирът се е ползвал от МО за провеждане на учения, като бил част от терена на учебен полигон „Кортен“ и неговата поддръжка в техническа изправност и цялото съоръжение е била задължение на МО като собственик или ползвател или на О.Х., ако се установи, че последната е едноличен собственик на язовира. Твърди се, че ищцата понася изключително тежко смъртта на своята майка, с която били в изключително близки и безконфликтни отношения.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди първия предпочитан ответник М.НА О., а при условията на евентуалност О.Х. да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейната майка, ведно със законната лихва от датата на смъртта 06.02.2012 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок на 28.04.2017 г. е постъпил отговор от ответника М.НА О.чрез законния му представител министъра на отбраната.

Прави възражение за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника със следните твърдения. Твърди се, че полевият учебен полигон „Корен” е предоставен в управление на Сухопътни войски, които са самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Част от полигона е поземлен имот № 000002 по КВС в землището на с. И., О.Х., за който на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДС е съставен АПДС № 0567/2003 г. за незастроен терен от 2 610 573 кв. м. с начин на трайно ползване - друга територия с нестопанско предназначение, съгласно скица № Ф00110/2003 г., издадена от Общинска служба „Земеделие и гори“. За граници на същия имот, в скицата са записани имоти № № 000526 и 000527 - язовир със собственик „О.Х.“.

Имотът е бил предоставен на М.НА О.с ПМС №148/1961 г. Твърди се, че в предоставената от ОС „Земеделие и гори” - Харманли скица № Ф00110/17.04.2003 г., послужила при издаване на акта за публична държавна собственост, не е отразен воден обект, язовирна стена или водно-стопанско съоръжение /територия с различен начин на трайно ползване като отделна кадастрална единица в КВС на землището на с. И./. Твърди се, че в землището на с. И., където попада язовира /ПИ № 000527 по КВС/, в управление на М.НА О.е бил само ПИ № 000002 по КВС. ПИ с №№ 000526 и 000527 /язовир, собственост на О.Х./ са отразени в тази скица като граници на ПИ № 000002. Твърди се, че за язовира има съставен акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000 г., който е съставен на основание § 7, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който с влизане в сила на този закон /17.09.1991 г./, преминават в собственост на общините и „язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение“, които до този момент са били държавни. Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, „язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации. Видно от легалната дефиниция, язовирът, като самостоятелен обект на собственост, представлява водностопанска система, която не включва поземлен имот/ поземлени имоти, върху който/ които е изградена. Твърди се, че язовир „И.” представлява водно съоръжение, като част от напоителна система, включваща язовир, помпена станция, подземен канал, открит канал, открити напоителни системи, подземни хидранти разположени на територия от 12 кв. км, попадащи на юг и югозапад от с.

И.. Твърди се, че язовирът е една цялостна система, отделните елементи от която не могат да се разглеждат самостоятелно. Твърди се, че на М.НА О.не е предоставян за управление язовир „И.“, ведомството не е изграждало язовир, нито описаното по-горе хидротехническо съоръжение в границите на Учебен полигон „Корен“, поради което язовирът не е заведен в баланса на МО. Твърди се, че в Картата на възстановената собственост в землището на с. И. е допусната явна фактическа грешка. Твърди се, че от построяването му до наводнението, язовир „И.“ е бил собственост и се е стопанисвал от аграрно- промишлени комплекси, земеделски кооперации, частни лица и други, но никога не е бил държавна собственост, даден за стопанисване и управление на Министерството на отбраната.

В полза на Министерството на отбраната няма учредено вещно право на ползване върху язовира. Министерството на отбраната не е ползвало язовира, съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявало фактическа власт върху същото.

По същество ответникът оспорва изцяло предявените обективно съединени искове срещу М.НА О.като неоснователни и недоказани, с оглед на което моли да бъдат отхвърлени. Твърди се, че фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е осъществен. Твърди се, че язовир „И.“ не е държавна собственост и не е в управление на Министерството на отбраната, че в полза на Министерството на отбраната няма учредено вещно право на ползване върху язовира, че този ответник не е ползвал язовира, съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявал фактическа власт върху същия.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и ответника О.Х. чрез процесуалния им представител Адвокатско дружество „Б. и П.“, надлежно упълномощени с пълномощно приложено към делото.

Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни с твърдението, че О.Х. не отговаря за стопанисването на язовир И., не носи отговорност за причинените на ищцата вреди, тъй като не е собственик, нито ползвател на процесния язовир и няма задължение за поддръжката му. Твърди се, че Язовир И. е разположен върху следните три имота, находящи се в землището на село И.: имот № 2 с площ от 12 000 дка, имот № 526 и № 527 с обща площ от 32 дка. В основната си част водният обект на язовир И. е разположен върху имот № 2, съвсем незначителна част от водния обем попада върху имоти с № 526 и № 527. Твърди се, че поземлен имот № 2 с площ от 2 610 573 кв.м. е предоставен за управление и стопанисване на Министерството на отбраната с Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 0567 от 23.04.2003 г. Твърди се, че за О.Х. не е съществувала правна възможност да извършва каквито и да е действия по отношение на язовир И., независимо от обстоятелството, че е собственик на една незначителна част от него, в която попада единствено вода. Поддържа се, че въпреки че не е собственик/ползвател на язовир И., О.Х. е извършвала превантивни действия, за да не се стига до инциденти и с цел предпазване на населението от евентуални аварии, като е разпоредила извършването на проверка от страна на Гражданска защита, отразени в Констативни актове от 19.02.2009 г. и 21.04.2011 г. Отделно от това общината е извършила и собствени проверки на язовирната стена. Твърди се, че доколкото О.Х. не е собственик на процесния язовир и не използва същия, тя е била в правна невъзможност да предприеме действия по отстраняване на неизправностите по язовирната стена. Поддържа се, че още през 2009 г. кметът на О.Х. е разменил серия от писма с Областния управител на Хасково и с Областна дирекция „Земеделие", гр. Хасково, в опит да уточни правния статут на язовира и лицата, които следва да предприемат действия за защита на населението, тъй като язовирът се нуждае от ремонт. Поддържа се, че с писмо с изх. № ОХ-02-132/14.11.2011 г. кметът на О.Х. напомня на Областния управител лошото техническо състояние на язовира и необходимостта от спешни действия за неговото укрепване. На 16.12.2011 г. с ново писмо кметът на О.Х. отново напомня, че язовир „И." се нуждае от ремонт, а същият е с неустановена собственост, като съгласно чл. 138б от Закона за водите „При спор за собствеността на язовира областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизане в сила на съдебното решение". Твърди се, че О.Х. в продължение на няколко години е правела всичко необходимо, въпреки че не е собственик и ползвател на язовир И., да обърне внимание на отговорните институции, че са необходими спешни действия за защита на населението. Поради това О.Х. не носи отговорност за бездействието на компетентните държавни органи и настъпилото на 06.02.2012 г. наводнение. Твърди се, че относно собствеността на язовир И. съществува спор, поради което и съгласно чл. 138б от Закона за водите, неговата техническа поддръжка и организация се осъществява от областния управител до влизането в сила на съдебно решение относно неговата собственост.

Оспорва размерът на претендираното обезщетение като силно завишен. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и всички действия предприети от О.Х. за подпомагане на семействата на пострадалите при наводнението.

Ищцата поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло главния иск. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък.

Ответникът

М.НА О.в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.

Претендира юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.37 от ЗПП.