Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 203 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 470/2023
Вид
Решение № 203
Подписан
30.04.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Таня Борисова Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20235300900470 по описа за 2023 година прие за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.92 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД с ЕИК 205008031 със седалище и адрес на управление с.Стряма, община Раковски, м-т Перселик, подадена чрез управителя Г.С., с която са предявени искове против „С И Ф“ ЕООД с ЕИК 115835078 със седалище и адрес на управление с.Златитрап, община Родопи, Стопански двор, за заплащане на сумата от общо 51994,12 лв., представляваща неплатена цена на доставени инертни материали и неустойка за забава, от които сумата от 19342,26 лв. по издадена фактура № 11788/31.12.2023 г., ведно с неустойка за забава в размер от 1934,23 лв., сумата от 27925,12 лв. по фактура № 11821/31.01.2023 г. , ведно с неустойка за забава в размер от 2792,51 лв. , както и законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че на 07.11.2022 г. между страните бил сключен Договор за доставка и продажба на инертни материали по единични цени съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Срокът за плащане съгласно чл.4.2 от договора бил уговорен на 20 календарни дни от датата на издаване на съответната фактура. В периода 01.12.2022 г.1 01.02.2023 г. ищецът продал и доставил на ответника инертни материали, за които доставки били издадени горепосочените фактури. Ответникът не платил дължимата за тях цена, като изпаднал и в забава, за което дължал и уговорената в чл.8.1. от договора неустойка за забава, възлизаща за срока на забавата в максималния предвиден размер от 10% от цената. Въз основа на тези фактически твърдения ищецът е предявил исковете. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответното дружество не взема становище по исковете и не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства, прие следното:

Представен е Договор от 07.11.2022 г., съгласно който ищецът, в качеството на продавач, се е задължил да продава и доставя на ответното дружество- купувач, инертни материали /баластра/, по цени, посочени в Приложение №1 към договора. Съгласно чл.4.3 от договора купувачът следва да заплаща ежемесечно закупените в предходния месец продукти по фактура, издадена от продавача- в срок до 20 календарни дни, считано от издаване на фактурата. Представени са по делото фактура № 11788/31.12.2023 г., издадена от ищеца за сумата от 19342,26 лв. с ДДС за доставени баластра и фракция, както и фактура № 11821/31.01.2023 г. , издадена за доставени баластра и фракция на стойност 27925,12 лв. с ДДС. От заключението на ССЕ се установява, че фактурите са осчетоводени при ищеца- включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС. Проверка в счетоводството на ответния търговец не е извършена от вещото лице поради неоткриване на счетоводството му, но при проверка в ТД на НАП на дневниците за покупки на ответното дружество от м.ноември 2022 г. до м.август 2023 г. и подадените справки- декларации по ЗДДС е установило, че описаните фактури са декларирани от търговеца в дневниците за покупки и са декларирани с подадена справка- декларация вх.№ 160005678327. Изводът на експерта е , че фактурите са осчетоводени при ответника.

Въз основа на коментираните доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за установено по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ, както и че ищецът е 2 доставил, а ответникът- получил стоките по процесните фактури.

Осчетоводяването им при ответния търговец установява факта на получаване на стоката .

Съгласно разпоредбата на чл.327,ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да заплати стоката при получаването й, ако не е уговорено друго. Ответникът не твърди и не установява изпълнение на задълженията му за заплащане на цената по доставките. Поради това исковете с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ се явяват основателни и ще се уважат.

В чл.8.1 от договора страните са уговорили неустойка при забавено плащане на продажната цена в размер от 0,1% от стойността на доставката за всеки ден забава, но не повече от 10% от дължимото плащане. С изтичане на уговорения 20 дневен срок за плащане от издаване на съответната фактура, ответникът е изпаднал в забава на осн.чл.84, ал.1 ЗЗД, за което дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка по чл.92 ЗЗД. За срока на забава в конкретния случай, дължимата неустойка се дължи в максимално уговорения размер от 10 % от цената по всяка фактура. Изложеното сочи, че и исковете по чл.92 ЗЗД са основателни и доказани по размер и следва да се уважат изцяло.

При този изход на спора на ищеца ще се присъдят и направените от него деловодни разноски, които се констатираха в общ размер от 2279,76 лв., от които 2079,76 лв. внесена ДТ и 200 лв. депозит за ССЕ.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С И Ф“ ЕООД с ЕИК 115835078 със седалище и адрес на управление с.Златитрап, община Родопи, п.к.4212, Стопански двор, представлявано от управителя Г.Й.М., да заплати на „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД с ЕИК 205008031 със седалище и адрес на управление с.Стряма, община Раковски, п.к.4142, местност „Перселик“, представлявано от Г.Я.С., сумата от общо 51994,12 лв., представляваща неплатена цена на доставени инертни материали и неустойка за забава, от които сумата от 19342,26 лв. по издадена фактура № 11788/31.12.2023 г., ведно с неустойка за забава в размер от 1934,23 лв., сумата от 27925,12 лв. по фактура № 11821/31.01.2023 г. , 3 ведно с неустойка за забава в размер от 2792,51 лв. , ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба- 09.08.2023 г. до изплащането им, както и сумата от 2279,76 лв. направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4