Решение № 3073 от 07.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16077/2021
- Вид
- Решение № 3073
- Подписан
- 07.08.2022
- В сила
- 15.02.2023
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.113,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.184,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.54 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т.54 · Закон за движението по пътищата
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3073 гр. София, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20211110216077 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. Х. ЕГН **********, против наказателно постановление /НП/ № 19-4332-015750/20.08.2019 г., издадено от началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, срещу Е. Д. Х. ЕГН **********, предвид съставен й на 22.07.2019 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 796379, за това, че н а 22.07.2019 г., около 10.00 ч., в гр.София, на бул.“Пенчо Славейков“ до №21, като пешеходец, не пресича на пешеходна пътека, с което става причина за ПТП с движещият се от лявата й страна лек автомобил „БМВ 118Д” с рег. № ...., с което виновно нарушила чл.113,ал.1 от ЗДвП , поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.184,ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
Недоволна от НП и наложената с него глоба Е. Д. Х. го обжалвала чрез административнонаказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при непълнота на 1 доказателствата. Написано е и че тя не е извършила твърдяното нарушение, тъй като е пресичала кръстовището на бул.“Пенчо Славейков“ и ул.“Разслатица“, след бул.“Прага“, на необозначена пешеходна пътека, по смисъла на параграф 6, т.54 от ЗДвП, поради което и изводът на наказващия орган за извършено от нея нарушение, е неоснователен и не почива на ЗДвП.
С оглед на това се иска НП да бъде отменено като необосновано.
По делото са приложени: Протокол за ПТП №1717831/22.07.2019 г. със схема към него /в ксерокопие/ и скица /в оригинал/; декларации /в оригинал/ от 22.07.2019 г. от Е. Х. и Т.Й. - управлявала лекия автомобил „БМВ 118Д” с рег. № ....; справка от КАТ /картон на водача/ относно извършените от Е. Д. Х. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; копия на заповеди на министъра на МВР относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.
В съдебното заседание жалбоподателят Е. Д. Х. редовно призована се явява, заедно с упълномощения си адв.К.Н., който пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, считайки, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват Х. да е станала причина за ПТП с въпросния лек автомобил, щетите по който са на предното му панорамно стъкло и ПТП е възникнало в крайната лява лента, което, макар и да не е установено чрез експертиза, предполага, че този лек автомобил се е движел с по-висока скорост, а Х. е пресичала пътното платно на място при кръстовище, където, макар и да не е обозначено като пешеходна пътека, съгласно параграф 6 т.54 ЗДвП се приема, че продължението на тротоара се счита за такава, поради което в случая причината за възникване на ПТП е нарушение от страна на водача на л.а БМВ.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взима отношение по съществото на делото.
При проведения разпит на актосъставителя К., същият, и след предявяване на основание чл.284 от НПК на АУАН, казва, че не си спомням 2 за конкретния случай, не е свидетел-очевидец на ПТП, защото го е посетил след като то е било реализирано, а преценка за това кой от участниците в ПТП е виновен, е направена след дадените от тях устните и писмените сведения.
В показанията на допуснатия като свидетел, по искане от страна на жалбоподателя, Н.Ч. И., той казва, че в телефонно обаждане от Е. Х. тя го уведомила, че била блъсната от кола и той отишъл на мястото – на бул.“Пенчо Славейков“ между банята и Втора хирургия, където заварил Е. в линейка, автомобил на КАТ с двама полицаи, лек автомобил „БМВ“ управляван от жена. Предното панорамно стъкло на този автомобил било спукано от едната страна. Тогава разбрал, че Е. е пресичала на кръстовището на булеварда с първата пресечка и е била ударена от лекия автомобил в лявата лента на платното за движение в съответната посока.
От събраните по делото доказателства, кредитирани от този съдебен състав, може да се приеме за установено с необходимата категоричност следното:
На 22.07.2019 г., около 10.00 ч., Е. Х. като пешеходец пресичала бул.“Пенчо Славейков“ в гр.София, като срещу №21 /където е ул.
„Разслатица“/ била ударена от движещия се от лявата й страна, в третата лента на пътното платно в съответната посока – към болница „Пирогов“, лек автомобил „БМВ 118Д” с рег. № ...., управляван от Т.Й., която имала намерение да направи ляв завой. От ПТП Е. Х. получила навяхване и ожулване на лакът и коляно, за което била прегледана от пристигналия на мястото медицински екип, а на лекия автомобил „БМВ 118Д” с рег. № .... било спуквано челното предно панорамно стъкло. За ПТП били уведомени компетентните в случая органи на
МВР. Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители при О „ПП”-СДВР изготвили Протокол за ПТП №1717831/22.07.2019 г. със схема към него и скица , след като огледали МПС, участвало в ПТП и разговаряли с Е. Х. и Т.Й., които попълнили бланкови декларации за случилото се. Въз основа на така събраните материали полицейските служители преценили, че и Е. Х., и Т.Й. са извършили поотделно съответни административни нарушение по ЗДвП, за което на всяка от тях бил съставен АУАН, на Х. – за нарушение по чл.113,ал.1 3 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Х. получила на 01.11.2021 г. и го обжалвала на 08.11.2021 г.
Приетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се изведе от кредитираните гласните доказателства, които съдът намира за непротиворечиви /показанията на актосъставителя К., на които съдът дава вяра относно съставянето на АУАН и съставените във връзка с ПТП съответни документи; показанията на свидетеля И. – за лично възприетото от него на местонарушението във връзка с реализираното ПТП/ и горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и относимостта им към предмета на доказване.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не с оглед изложените в нея доводи и твърдения, които съдът намира за неоснователни, и ги преценява като опит за изграждане от жалбоподателя на някаква защитна за себе си позиция.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или 4 бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Настоящият съдебен състав приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка отразява вярно действителната такава. Описаното в НП /и АУАН/ нарушение съдържа всички необходими обективни фактически елементи и субективни такива от състава на същото, съгласно ЗДвП, както като словесно/текстово описание, така и като цифрова квалификация и наложената за него наказание „глоба“ е в предвидения в закона размер, който е фиксиран.
Съдът е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на писмените и гласните доказателства по делото, които цени, че от обективна страна жалбоподателят Е. Х. е извършила така описаното в НП нарушение на
ЗДвП - на чл.113,ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо нея, тъй като тя на 22.07.2019 г., около 10.00 ч., като пешеходец не е преминавала по пешеходна пътека при пресичане на платното за движение на бул.“Пенчо Славейков“, с което става причина за ПТП с посочения лек автомобил, като мястото, където тя е пресичала /срещу №21 - където е ул.“Разслатица“/ не представлява такова на пешеходна пътека в смисъла на § 6, т.54 от ДР ЗДвП, вкл. и на необозначена пешеходна пътека, която разпоредба гласи „" Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“. Е. Х. в попълнената от нея във връзка с ПТП декларация, като отговор на въпрос 11 - „Каква е причината за възникване на ПТП, кой е виновен и какво нарушение е извършил?“, е написала „Неправилно пресичане от моя страна и по-бързо движеща се кола“.
От субективна страна това нарушение е извършено от Е. Х. виновно.
5
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като съдът приема, че не са допуснати в предсъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, които да са довели до накърняване на правата на жалбоподателя в производството.
Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са приложените по делото заповеди.
Предвид всичко изложено до тук, в обобщение – НП може да послужи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Е. Х. в случая. В административното производство не са засегнати правата й, в т.ч. не е засегнато и правото й на защита като наказано като нарушител лице. С оглед на това НП относно описаното нарушение и наложеното за него административно наказание „глоба“ следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
За пълнота, но все в тази връзка, съдът отбелязва, че намира, че извършеното от Е. Х. не представлява маловажен случай на административно нарушение. След произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган за маловажността на случая /изрично изразена от административнонаказващия орган или когато същият не е взел отношение във връзка с прилагане на чл.28 от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай няма основание, което да наложи извода, че извършеното, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото конкретното деяние, извършено от нея не може да се характеризира като такова /т.е. като малозначително/, тъй като не разкрива по-ниска степен на засягане на съответните обществени отношения, в сравнение с останалите случай от този вид. В тази връзка е обосновано използването на санкционните средства на административнонаказателното 6 производство и същите са обществено приемливи.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332015750/20.08.2019 г., издадено от началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, срещу Е. Д. Х. ЕГН **********, за това, че на 22.07.2019 г., около 10.00 ч., в гр.София, на бул.“Пенчо Славейков“ до №21, като пешеходец, не пресича на пешеходна пътека, с което става причина за ПТП с движещият се от лявата й страна лек автомобил „БМВ 118Д” с рег. № ...., с което виновно нарушила чл.113,ал.1 от ЗДвП , поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.184,ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.