Решение № 303 от 30.09.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 456/2023
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.22, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.231, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.57-60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.200, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.2, т.2 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.3 · Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
- чл.4 · Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
- чл.1 · Наредба за задължителното застраховане
РЕШЕНИЕ
№ 303 гр. Разлог, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100456 по описа за 2023 г.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена ИМ от Д.Н.Д., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„Д.Х.“№7, против „ВК“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.Ч.“№3, с управител М.П.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът работи в ответното дружество от 2007 г. на длъжност „оператор ВПС – управление и поддръжка, а от 04.03.2015 г. е преназначен на длъжност „работник поддръжка район на сграда“. Изложени са фактическо твърдения, че на 25.02.2020 г. във вр. с възложена от работодателя работа по възстановяване на санитарноохранителната зона на резервоар за питейна вода, находящ се в с.Д.Д., о.Р., следвало да боядиса резервоара отвън и козирката му. При изпълнение на възложената работа ищецът претъпял трудова злополука, като около 14.00 часа се намирал в/у резервоара, боядисвайки челото на бетоновата козирка. При преместването за да боядиса останалата част от челото на козирката на резервоара, се подпрял с ръка на козирката, като в този момент бетонът под ръката му се отчупил и полетял от височина от около 3 метра към земята, падайки в/у бетоновата настилка. В тази вр. в обстоятелствената част на ИМ са описани претърпените от ищеца увреждания: фрактура субтрохантерика фомирос декстра фактура осис пубис декстра, фрактура осис сакари, фарктура процесус трансверизи Л5 билатералис. Изложени са доводи, че заради траваматичните увреждания на ищца са били издадени болнични листове, както и че претърпял 2 оперативни интервенции. С разпореждане на НОИ, ТП-Б., злополуката е призната за трудова. Сочи се, че в резултат на настъпилата трудова злополука и причинените му увреждания ищецът е претърпял и продължава да тъпи огромни по обем и интезтет болки и страдания. В ИМ ищецът е описал причинените му неимуществени вреди, които оценява на сумата от 100`000.00 лв.
С оглед изложените в ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди на основание чл.200, ал.1 от КТ, ответника – „ВК“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.Ч.“№3, с управител М.П., да заплати на ищеца сумата от 100`000.00 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили от трудова злополука на 25.02.2020 г., които неимуществени вреди се изразяват в причинените му болки, страдания, дискомфорт – физически болки огромни по интензитет и продължителност, свързани с невъзможността да се движи в един продължителен период от време, безсъние, ограничаване на социалните му контакти, изпитване на натрапчиво чувство 1 за непълноценност и безполезност, ведно със законната лихва в/у посочената сума, считано от датата на увреждането (25.02.2020 г.) до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
С разпореждане №668 от 27.07.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.
С писмения отговор на ИМ се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Посочва, че ищецът е трудоустроен на заемната длъжност от 2015 г. съгласно експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ-Б. от 08.01.2014 г., поради наличие на намалена трайна работоспособност от 65%, която е резултат от общо заболяване: хедитарна моторно-сетивна полиневропатия, тип Ш.-М.-Т., водеща диагноза: наследстване моторна и сетивна невропатия. Към датата на трудовата злополука, ищецът продължава да е трудоустроен съгласно експертно решение от 12.02.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ-Б. с трайно намалена работоспособност от 75% в резултат от общо заболяване: хедитарна моторно-сетивна полиневропатия, тип Ш.-М.-Т., водеща диагноза: наследстване моторна и сетивна невропатия.
Изложени са доводи, че ищецът е запознат с трудовите си задължения, ч/з връчената му длъжностна характеристика. Проведени са му съответните инструктажи за ЗБУТ, като на 25.02.2020 г. на ищеца е направен ежедневен инструктаж.
С писмения отговор на ИМ, ищецът прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност с изтичане на 3-годишния давностен срок по чл.358, ал.2, т.2 от КТ. Началният момент на давностния срок, според ответника е денят, в който е настъпило увреждането и в който е изпаднал в състояние на временна нетрудоспособност.
Ответникът възразява за наличие на причинно-следствена връзка м/у настъпилата трудова злополука и настъпилата трайно намалена работоспособност на ищеца от 75%. В тази в. посочва, че ищеца е с установена трайно намалена работоспособност от 75% от 2010 г.
В писмения отговор на ИМ ответникът възразява и с/у размера на претендираното обезщетение. Изложени са доводи относно причинените увреждания и възстановителния процес като се твърди, че към момента работоспособността на ищеца е напълно възстановена.
На следващо място ответникът излага съображения, че от обезщетението по чл.200 от КТ, следва да бъдат приспаднати изплатеното от работодателя обезщетение от 2`550.00 лв. – финансова помощ за претърпени от ищеца неимуществени вреди и полученото от ищеца обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, за временна нетрудоспособност поради настъпила трудова злополука, считано от 25.02.2020 г. до 16.02.2021 г. Също така счита, че от обезщетението по чл.200 от КТ, следва да се приспадне и получено от ищеца обезщетение от застрахователно дружество „У.Ж.“АД в размер на застрахователната сума от 851.62 лв.
С писмения отговор на ИМ ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради проявена груба небрежност.
С отговора на ИМ е направено възражение за местна неподсъдност на настоящия спор на Рг.РС, като ответникът счита за приложима общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК.
Направено е искане за спиране на настоящето производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до постановяване на решение по Тълк. дело №1/2023 г. на ОСГК на ВКС.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното:
Не се спори от страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „работник поддр. район на сграда“. Изпълнението на трудовите му задължения съгласно приложената длъжностна характеристика обхваща почистване на тротоарни настилки, цветни алеи около сградата, сортиране на отпадъци; рутинни задачи по поддържане и отглеждане на храсти в районна на сградата. Съгласно т.2.5 изпълнява и други 2 конкретни задачи, възложени от прекия ръководител, отнасящи се до извършената работа.
Спазва правилника за вътрешния трудов ред и нормативната уредба за безопасност и здраве при работа и за противопожарна защита (т.2.6 от длъжностната характеристика).
Видно от разпореждане №5104-01-20 от 30.03.2020 г. на ТП на НОИ-Б., издадено въз основа на декларация от осигурителя „ВК“ЕООД, ищецът Д.Н.Д. е претъпял трудова злополука на 25.02.2020 г. през време и във вр. с извършваната работа – пострадалият е боядисвал челото на козирката на резервоара за питейна вода, намирайки се в/у него, като при преместването си, подпрян с ръка на козирката, бетонът под ръката му се отчупва и той пада, при което е получил травматични увреждания с диагноза фрактура субтрохантерика феморис декстра, фрактура осис пубис декстра, фрактура осис сакри, фактура процесус трансверзи L5 билатераслис.
От протокол №5103-01-6 от 13.03.2020 г. за резултатите от извършено разследване на трудова злополука, са приети за нарушени чл.3 и чл.4 от Наредба №5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска по работни места; на основата на оценка на риска работодателят планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск.
Тези факти и обстоятелства не са оспорени от ответника, а се признават изрично с писмения отговор на ИМ.
От представената епикриза, издадена от МБАЛ-П. (л.94 от делото), се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение по спешност на 25.02.2020 г., след падане от високо (резервоар за вода), получил остри болки в областта на дясно бедро по анамнеза на пациента. Същият е бил хоспитализиран в периода 25.02. до 09.03.2020 г. с диагноза „фрактура субтрохантерика феморис декстра, фрактура осис пубис декстра, фрактура осис сакри, фактура процесус трансверзи L5 билатераслис“. Отразено е като придружаващо заболяване „наследствена моторна и сетивна невропатия“. След преглед и Ро-графия е констатирано счупване и е насочен за лечение. Статус локалис: с деформация, болезненост и изразен оток в дясното бедро и тазобедрената става. Невъзможност за активни и пасивни движения на крайника. Запазена периферна циркулация и сетивност. Под обща анестизия е извършена оперативна процедура на таза и долния крайник. Отразено е извършен е преднотатериарен разрез в областта на дясно бедро. По остър и тъп начин се проникна в дълбочина и са поставени 3 броя скерлажи и дълъг титаниев реконтруктивен пирон. Съгласно отразеното оперативен протокол №246/26.02.2020 г. – гладък постоперативен протокол.
Постоперативен статус: добро общо и локално състояние. Стабилна хемодинамика.
Афебрилен. Без субективни оплаквания. Спокойна оперативна рана.
От епикриза издадена от „СБР-Н.к.“ЕООД, филиал В., се установява, че ищеца е бил на лечение в периода 23.07. – 30.07.2020 г. с диагноза: лечение включващо други видове рехабилитационни процедури; последици от счупване на бедро; придружаващи заболявания: субтохантерна фрактура; последици от счупване на гръбначния стълб; счупване на гръбначния стълб в поясната област; наследствена моторна и сетивна невропатия. По снета анамнеза на пациента: през м.02.2020 г. при битова злополука получил счупване на дясна бедрена кост, сакрума и поясен прешлен. Последвало оперативно лечение с метална остеосинтеза. Понастоящем има болки и силно ограничени движения в дясната ТБС и лека болка в кръста. Затруднена походка, особено след физическо натоварване. Ходи с помощно средство. Постъпва за рехабилитация.
От епикриза издадена от МБАЛ„П.“, Отделение по ортопедия и трамотология е видно, че ищеца е бил на лечение от 11.01. до 17.01.2021 г. Поставена е диагноза: сатус пост фрактурам пертохантерика феморис декстра. Миграцио плави. Супорацио. Постъпил в отделението с оплаквания от болки в ТБС при ходене. Статус локалис: десен долен крайник е скъсен около 2 см. Движенията в ТБС умерено ограничени. Ходи с помощно средство – 3 патерица. Отразена е извършена е оперативна интервенция: друга частична остекомия, тазови кости. Под спинална анестазия и след щателно почистване на оперативното поле и Ро-контрол е направен разрез по стария цикатрис в проксималната част на дясно бедро.
Проникна се в дълбочина до костта и се отстраниха 2 скерлажа. С разрез се взе материал и се обработи, след което стволовите клетки се имплатираха на мястото на счупването. Изход на заболяването: с подобрение. Липса на медицински риск от приключване на болничното лечение.
Видно от приложените болнични листи, е, че периода 25.02.2020 г. до 26.02.2021 г., на ищеца е дадена временна нетрудоспособност, като поставената диатноза е субтроханнтерна фрактура на дясно бедро.
От приложеното експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ-Б. №0438 от 12.02.2020 г. (преди датата на трудовата злополука), е видно, че на ищеца е дадена 75% трайно намалена работоспособност до 01.02.2023 г. Водеща диагноза: наследствена моторна и сетивна невропатия. Общо заболяване: херидитарна моторно-сетивна невропатия тип Ш.-М.-Т.
От експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ-Б. №2612 от 04.09.2020 г., се установява 75% неработоспособност и времена неработоспособност до 22.08.2020 г. Водеща диагноза: субтрохантерна фрактура. Общо заболяване: ст. пост фрактура феморис субтрахонтерика.
Разпечатката съдържа 35 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e957dc67-1e48-4752-857b-df3dc0027a58