Решение № 121 от 21.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кюстендил, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора В. М. като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500268 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл..ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. В., ЕГН ***, 2573 с.Жиленци, общ.Кюстендил, махала“*** срещу решение №196/12.04.2023г- постановено по гр.д. №***с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от И. Г. В., ЕГН ********** с адрес с.Жиленци, общ.Кюстендил, махала“***№23 срещу *** гр.Кюстендил, ул.“***“№12 искове с правно основание чл.2в, ал.1 т.2 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 18 000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени вред***дно с дължимото обезщетение за забава от 20.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни, както и в частта за разноските. В жалбата се твърди недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Становището за недопустимост на акта се основава на твърдението, че съдът е разгледал и мотивирал решението си на различни от посочените от страните факти и обстоятелства, като е приел, че са спазени правила и процедури за работа на доброволни сътрудници в отсъствие на каквито и да било твърдения, за съществуваща връзка на обусловеност между поведения – действия, бездействия на доброволни сътрудници и понесените от ищеца вреди.Като основание за недопустимост на акта се сочи неточно мотивиране на съда с действащи разпоредби от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2018г и отсъствие на произнасяне по искането за предоставяне на достъп на ищеца до определена информация, произнасяне на съда преди да изтече законовия срок за представяне на писмени бележки.Във връзка с последното от споменатите обосноваващи прогласяване недопустимост на обжалвания съдебен акт обстоятелства се сочи съдебна практика – решение №175 от 06.01.2017г. по гр.д.№4318/2016г- второ г.о на ВКС.Потвърдено е оплакването за нарушение на права, произтичащи от чл.47 и чл.48 ХОПЕС, като основание 1 за ангажиране отговорността на ответника.Необосноваността на акта се основава на твърдението, че съдът не е обсъд***ички релевантни доказателства и доводи за нарушение на права чрез засягане на лично достойноство, незачитане на личен живот, отричане на право на защита и на равенство пред закона, отричане на право да се получи исканата информация,уличаваща го абсолютно злоумишлено ,в престъпление.Сочи се пряко нарушение на съдържащата с в разпоредбата на чл.39а от ЗЗКИ императивна правна норма.Сочи се допуснато от съда процесуално нарушение изразяващо се в неуважаване на искане по реда на чл.190 ГПК относно представяне на отправен сигнал станал повод за предприемане на процесуално – следствени действия, нарушаващи основни права на въззивника. и произнасяне със свръхпетитум - в отсъствие на искане за заплащане на разноски за разпит на свидетел - такива са били присъдени.В съответствие с изложеното е искане за обезсилване и отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен за целия предявен размер.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. В срока определен в чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.В отговора се съдържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Ответникът препраща към доводи и съображения съдържащи се в отговора на исковата молба, представен в първоинстанционното производство.Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и предоставяне на възможност за допълнително становище.

Становището на Представител на Окръжна прокуратура – Кюстендил е, че исковата молба е неоснователна.

С определение №521/30.07.2023г. исковата молба е оставена без движение, с оглед отстраняване на нередовностите й. С молба вх.№3448/17.08.2023г. в предоставения срок от 1 седмица, ищецът е представил по делото писмено заявление с което е прецезирал вземането си за сума 18 000.00 лв, като обезщетение за отказа да му бъде предоставена информация- сигнал, уличаващ го в извършено престъпление, последван от извършени претърсвания а негов недвижим имот и принадлежащия му автомобили. С направеното уточнение е отстранена непълнота в исковата молба, чието наличие създава неяснота относно вида и границите на търсената съдебна защита.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

По оплакванията в жалбата – вземането за сумата 18 000.00 лв в исковата молба е обосновано от ищеца с твърденията, че на 20.08.2020г. на адреса, който обитава с.Жиленци, общ.Кюстендил, махала „Везенска „№23 в присъствието на разследващ полицай и поемни лица е било извършено претърсване на личния му автомобил и обитаваните от същия имоти и сгради, след като му било казано, че срещу него е подаден сигнал , за извършено престъпление – държане на наркотични вещества и образувано незабавно производство 2

№711/2020г.Поинтересувал се от кого е подаден сигнала , но му казали, че подателят на сигнала е пожелал анонимност.Тъй като при претърсването не били открити забранени за притежание предмети, с Постановление от 24.09.2020г. РП- Кюстендил производството по делото било прекратено, при условията на чл.243, ал.1 т.1 вр. с чл.24, ал.1 т.1 НПК.В деня на претърсването подал искане до Началника на МВР за снабдяването му ксерокопия от коментирания „сигнал“, подал жалба до РП- Кюстендил, образувано ДП за набедяване – пр.

№2121/2020г.След постановен отказ и обжалването му пред АП – София, с постановление от 15.06.2021г. по пр.№1627/2021г. разбрал, че прокуратурата не е компетентна да вземе отношение, защото исканата информация се събира и съхрянава от МВР.С писмо регистрирано с №812102 -1545/26.08.2021г. поискал да му бъде предоставен набедяващият сигнал, след проверка в ОД на МВР – Кюстендил, бил разпитан от служител на Криминална полиция и получил пореден отказ за предоставяне на информация.

Ищецът счита, че отказът да бъде разкрита самоличността на лицето, уличило го в извършване на престъпление противоречи на правото на ЕС/ПЕС/ и на националното право – сочейки засегнати конкретни норми – Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета от 22.05.2012г.- чл.2, пар.1, чл.6 пар.1, чл.7, пар.2 , съображения от преамбюла на Директивата, 4-10, 14,16,18,19,27,28,32,36,40 и 41;Договор за ЕС/ДЕС/ - преамбюл чл.2, чл.4, пар.3; чл.6, пар.3, чл.19 пар.1 ал.2;Хартата на основите права на ЕС/ХОПЕС/ - преамбюл, чл.1 , чл.3 т.1, чл.7, чл.20, чл.47, пар.1, чл.48, Общи принципи на ЕС –на правовата държава и на правото на защита; Конституцията на Република България – чл.4, ал.2 , чл.31, ал.4, чл.3, ал.1; чл.56; члб.57, ал.1 и 2;Закона за защита на класифицирана информация /ЗЗКИ/ - чл.39а.

Молителят декларира, че по този начин е бил препятстван да упражни своите права,за търсене на отговорност от лицето, уличило го в извършване на престъпление.Била засегнати неговите чест и достойнство.Описаните дейности станали източник на изключително силни негативни емоции.Действията на органите на посочената институция са определени, като израз на чувство на самодостатъчност и неразбиране на мястото , ролята и функциите на тази институц***обществото.Зад тези действ***ззивникът съзира желание да му бъдат причинени вреди, тъй като за убеждение не може да става дума.

В отговор на твърденията в исковата молба ответникът е посочил, че подадените от ищеца заявления рег.№191000-1309/20.08.2020г. до РУ- Кюстендил и жалба вх.№8121021545/26.08.2021г. до МВР били извършени проверки, по съответния ред за МВР, , за което молителят бил уведомен с писмо рег.№191000-14163/10.09.2020г. , съответно 27700089046/26.10.2021г.Ответникът сочи изрична законова норма – чл.22, ал.2 ЗМВР, забраняваща предоставянето на информация на държавните органи, организации, юридически лица и граждани и служители, представляваща специализирана информация по смисъла на чл.19, ал.2 ЗМВР, основаваща се на резултатите от изпълнението на дейности на МВР – оперативно – издирвателна дейност.За придобитата от разузнавача оперативна информация, анализирана, и с оглед степента на риска, както е предвидено в закона е била изготвена докладна записка, въз основа на която извършено претърсване и изземване, на 20.08.2020г. в автомобил и сгради, обитавани от ищеца.Ответникът се позовава на защитазапазване тайната на самоличността на информатора, съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗМВР представляващо един от основните принципи при осъществяване на оперативно – издирвателна дейност, при допустимост за разкриването й при условията на чл.13, ал.4 ЗМВР единствено с писмено съгласие на лицата, единствено по повод конкретно наказателно производство и при спазване разпоредби на Закона за защита на класифицирана информация, Обработката на лични данни МВР извършва при условията и реда на ЗМВР – чл.25, ал.3 ЗМВР, регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. , относно защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.и Закона за защита на личните данни.Изрично в чл.28, ал.2 т.1, б.“Е“ ЗМВР е предвидено, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица, могат да откажат пълно или частично упражняване на правата на субектите на данни, по чл.12- чл.22 от Регламент ЕС 2016:679 , както и да не изпълнят задължението си по чл.34 от Регламент 3

/ЕС/ 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за разкриване на източниците на информацията или негласни методи и средства за нейното събиране.

Отхвърлянето на предявения иск е обосновано от първоинстанционния съд със следните съображения: предвид образувано наказателно производство, впоследствие прекратено – то ищецът би могъл да претендира обезщетение но от Прокуратурата на Република България.

Съдът е намерил, че липсва основание да ангажира отговорността на ответника, за осъществена на основание чл.10, ал.1 т.5 от ЗМВР дейност, оперативно –издирвателна, чрез доброволно сътрудничество с граждани, на основание данни за извършващи се престъпления.Съдът е отбеляза,л че ищецът не е доказал осъществени нарушения на действащите подзаконови нормативни актове, регламентиращи тази дейност.Събраната в изпълнение на тази дейност информация, определена като класифицирана,достъп до която не може да бъде оказан.Съдът е посочил, че чл.7, пар.2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, не намира приложение, предвид отсъствието на данни за задържането на лицето.Съдът е отрекъл наличието на допуснато нарушение на чл.47 и чл.48 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, поради нарушаване право на защита и правото на ефективни правни средства за защита пред съд на пар.7, в отсъствие на данни за авторството на сигнала, въз основа на който е започнало досъдебно производство, което да нарушава посочените в исковата молба национално и законодателство на ЕС.Генерално съдът е заключил, че липсва нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, интензитет на осъщественото нарушение – достатъчно съществено,, пряка причинно – следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.Отсъствието на правни изводи не обосновава нищожност на обжалвания съдебен акт, Внимателния прочит на решението показва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по изложените в исковата молба фактически обстоятелства и в съответствие с искането на ищеца, както е предвидено в чл.7, ал.1 ГПК. В хода на производството по делото са ангажирани следните доказателства:заявление №1910-1309/20.08.2020г. от *** до Началника РУ МВР – Кюстендил, съдържащо искане във връзка с извършено претърсване по бързо производство №711/2020г. по описа РУ $ МВР Кюстендил, за получаване на копие от подадения срещу му доклад., докладна записка или да му бъде предоставена възможност в най – кратък срок да се запознае със съдържанието й.