Решение № 13594 от 06.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13594 гр. София, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110169481 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК, образувано по исковата молба на И.

М. Д., с която против Център за спешна медицинска помощ- София са предявени в обективно кумулативно съединение следните искове: иск с правно основание чл. 188, т.2 КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на 17.11.2021г., със Заповед ЗН № 94 /29.10.2021г. на Директора на Центъра за спешна медицинска помощ- София и иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от незаконно наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, претърпени в периода 11.09.2021г. до 21.12.2021г.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ТД- 228/ 14.12.2020г., по силата на което заемал длъжността „шофьор на линейка“. Същият навежда твърдения, че със заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. работодателят му наложил дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. В исковата молба са развити съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивните правила за провеждане на дисциплинарното производство, установени в Кодекса на труда. Изложени са доводи, че ищецът е бил лишен от възможността да се запознае с доказателствата, въз основа на които е прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, както и да се защити срещу тях с ангажиране на други доказателства, които да ги опровергаят. Поддържа и, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Ищецът релевира твърдения, че от налагането на незаконосъобразно наказание претърпял неимуществени вреди- болки и страдания. Същият сочи (в уточнителната молба 1 от 07.01.2022г.), че това му причинило дискомфорт, психически стрес, уронване на авторитета му в работата, “неразположение за смислена работа”, защото може да бъде наказан незаконно, които душевни страдания бил преживял в периода от 11.09.2021г. до 21.12.2021г.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. на Директора на ЦСМП гр. София, за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и осъди ответника да плати сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди- болки и страдания, за периода 11.09.2021г.- 21.01.2021г., причинени от незаконно наложеното му със Заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. на Директора на ЦСМП гр. София дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът Център за спешна медицинска помощ гр.

София е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът релевира доводи, че оспорената заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. е издадена в съответствие с регламентираното в разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) дисциплинарно производство- от компетентен орган; съдържанието отговаря на изискването на чл. 195 КТ; спазено е изискването да се поискат писмени обяснения от работника. Сочи, че от съдържанието на дадените на 28.10.2021г. писмени обяснения може да се направи извод, че ищецът е разбрал защо му е наложено дисциплинарното наказание.

Според ищеца работодателят няма задължение да предоставя доказателствата, въз основа на които е установил нарушението, нито да уведомява работника за образувано срещу него дисциплинарно производство. Съгласно практиката на касационната инстанция, работодателят е длъжен да уведоми и да изслуша работника за обстоятелствата, представляващи нарушение на трудовата дисциплина. С изпълнение на това задължение и предоставяне на подходящ срок за писмени обяснения, работодателят е спазил процедурата по чл. 193 ал. 1 КТ. Ответникът развива съображения, че наказанието е наложено при спазване на изискванията на чл. 189 КТ. Същият сочи, че със Заповед ЗН № 70/ 08.09.2021г. на ищеца е наложено наказания за извършено през месец юли 2021г. същото по вид нарушение на трудовата дисциплина – преразход на гориво. Въпреки това, ищецът не проявил самокритичност към поведението си. С оглед това, наложеното дисциплинарно наказание било съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина.

По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди е посочено, че същият е недопустим. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че по силата на чл. 200 КТ работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност от 50 и над 50 на сто, или смърт. Посочено е още, че е недопустимо съединяването на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наложено дисциплинарно наказание с иск с правно основание чл. 188 КТ, за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

2

По същество, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен. Същият сочи, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказания с начален момент на увреждането 11.09.2021г., но твърди заповедта да е издадена на 29.10.2021г. В отговора са развити съображения, че в случая не е налице противоправно поведение на лица, на които да е възложил работа, тъй като наказанието е наложено законосъобразно. Наведени са възражения, че в случая не са представени доказателства за описаните в исковата молба душевни страдания.

В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.12.2020г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, въз основан на трудов договор № ТД- 228/ 14.12.2020г., по силата на което ищецът заема длъжността „шофьор на линейка”.

Съгласно длъжностната характеристика ищецът е имал задължението да избира най- бързия и безопасен маршрут, по който да достига до адреса, зададен от РКЦ. След изпълнение на всеки адрес/ маршрут трябва да представи на отговорника на екипа за подпис точно попълнена пътна книжка. В тази връзка е и задължението му да отчита изминатия пробег и разходите за ГСМ, съгласно утвърдените процедури.

С докладна записка вх № 75- 261/ 19.10.2021г., Ръководителя на Автобазата е уведомил Директора на ЦСМП гр. София, че за м. август 2021г. е установен преразход на гориво с посочена стойност в лева, използвано за транспорт със санитарните автомобили. Посочено е, че при управление на МПС, с рег. № СВ 3070 НР, за м. августа 2021г. ищецът е допуснал преразход на гориво на стойност 7 лева. Общият размер на преразхода за този автомобил е равен на 10,91 лева, но поради установени икономии при управлението на другия санитарен автомобил, в размер на 4,96 лева, е изчислен преразход в размера на 7 лева. Посочените констатации се базирали на данни от софтуера, който се използва за изчисление на преразхода на гориво.

Работодателят поискал писмени обяснения за констатациите в докладната записка, като такива били дадени от ищеца на 28.10.2021г. В обясненията си ищецът писмено е обяснил следното: „Преразход на гориво за месец август 2021г. в размер на 7 лева, който съм допуснал, незнайно как, като аз винаги зареждам автомобила до горе, а не като изключи, за да не остава гориво в пистолета. За месец юли съм наказан за същото нещо, което незнайно как се случва.“

За правилата, по които се отчита изминатия пробег и разходите за ГСМ и психическото състояние на ищеца след налагане на наказанието, ответникът е посочил гласни доказателствени средства- показанията на св. Радослав Георгиев, заемащ длъжността Ръководител на Автобаза при ЦСМП гр. София. Свидетелят заявява, че разходът за гориво се изчислявал въз основа на данните от попълнените пътни книжки. Данните за изминатия 3 пробег се въвеждали в специален софтуер, който отчитал дали шофьорът е допуснал преразход, съгласно разходната норма, утвърдена със Заповедта на Директора на ЦСМП гр.

София и с която всеки шофьор е запознат. Свидетелят сочи, че много малко шофьори са наказани за преразход на гориво. Същият разяснява, че ищецът не бил подтиснат след налагане на наказанието, както и колегите му да са критични към него.

Със заповед от 08.09.2021г., връчена на 28.09.2021г., на ищеца била наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 11 лева.

Със заповед от 29.10.2021г., връчена на 17.11.2021г., на ищеца била наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 7 лева.

Пред настоящата инстанция е представена заповед ЗН № 70/ 08.09.2021г. на Директора на ЦСПМ- София (влязла в сила) за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца за това, че за месец юли 2021г. е допуснал същото по вид дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.9 от КТ- преразход на гориво.

Със заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за нарушение на чл. 187 ал. 1, т. 9 КТ, “увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, енергия суровини и други”. Като фактически основания за налагане на наказанието в заповедта е посочено, че за м. август 2021г. е допуснал преразход на гориво за поверения му служебен автомобил, с което е нанесъл на ЦСМП- София имуществени вреди в размер на 7 лева.

Със заповед № ЗП- 84/ 17.10.2022г. трудовият договор е прекратен, на основание чл.

328, т. 12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, поради временно отнето свидетелство за управление на МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Относно иска за отмяна на дисциплинарното наказание “Предупреждение за уволнение”, с правно основание чл. 188, т. 2 КТ:

Проверката на законността на оспорената заповед, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност, като съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според ищеца) опорочават волеизявлението за налагане на наказание. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на наложеното наказание съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на налагане на дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване.

Дисциплинарното наказание се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/ служителя наложеното наказание се явява съответно.

4

По иска с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, а също и че при налагане на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на ищеца.