Определение № 977 от 19.10.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. Шумен, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500561 по описа за 2026 година Производство по реда на 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от Н. А. Н. с ЕГН **********, от гр. Варна, ЖК Младост, бл. 113, вх. 7, ет. 7, ап. 126, срещу Разпореждане № 4902 от 02.10.2026г. по ч.гр.д. № 20263620101027 по описа за 2026 година на РС – Нови пазар, с което, на осн чл. 262, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, е върната като просрочена подадената от жалбоподателя частна жалба срещу Определение № 976/14.09.2026 г., с което на осн. чл. 130 ГПК е върната исковата молба подадена от настоящия частен жалбоподател и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната му жалба подадена срещу прекратителното определение.

Жалбоподателят сочи, че на 02.10.2026г. в 10:46 ч. е входирал в съда частна жалба. На 02.10.2026г. в 10:51ч. е входирал искане за отвод. Съдията върнал частната му жалба със сега обжалваното разпореждане 4902/02.10.2026г. по гражданско дело 1027/2026 при PC-Нови Пазар.

Жалбоподателят счита, че когато има преюдициален спор и той не бъде решен, това води до издаването на недопустим съдебен акт. Съдията не се е произнесъл по искането му за отвод, което прави връщането на частната му жалба недопустимо. Сочи, че са били налице основания за отвод на съдебния състав постановил обжалваното разпореждане, като излага подробни съображения. Сочи, че липсата на произнасянето по искането за отвод е довела неправилност на сега обжалваното разпореждане. Същото е постановено от незаконен състав.

1

Сочи, че на 21.09.2026г. е получил определението за прекратяване, като се свързал със служебния защитник и същият казал, че не го е получил и след като го получи ще коментират. Адвокатът му го е получил на 25.09.2026г., като на 30.09.2026г., сряда, адвокатът му предоставил правна помощ по телефона, като му посочил и съдебна практика за клевета. И благодарение на предоставената правна помощ на 30.09.2026г., с практика, частният жалбоподател успял да си оформи частната си жалба. Нямало как да успее да я направя от 21.09.2026г. до 28.09.2026г.,тъй като това би означавало само 3 дни общ срок за него и служебния защитник. Моли ШОС да обезсили или отмени разпореждане 4902/02.10.2026г. по гражданско дело 1027/2026 при PC-Нови Пазар като недопустимо или неправилно,тъй като връщане се преценява след като изтече и 02.10.2026г., а това връщане е предварително направено и така реално процесуалния представител не може да си подаде частна жалба. Закона следвало да се е третира така, че жалбоподателят да има цялото време от 7 дни да общува със служебния си защитник, а не само от 25.09.2026г. до 28.09.2026г., тъй като 3 дни не биха му били достатъчно след консултация със защитника. Поради тази причина следва да са изтекли и двата срока, като жалбоподателят можел да подаде частна жалба и в срока на защитника.

Връчването до частния жалбоподател било ирелевантно и нямало никаква стойност. Излага подробни съображения.

Съдът констатира, че препис от частната жалба не е връчен на другата страна, тъй като препис от исковата молба не е връчен на ответника.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, по повод на частната жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение е правилно, като краен резултат, по следните съображения:

С Определение № 976/14.09.2026 г. по ч.гр.д. № 20263620101027 по описа за 2026 година по описа на РС – Нови пазар, на осн. чл. 130 ГПК, е върната исковата молба подадена от настоящия частен жалбоподател и производството по делото е прекратено, тъй като предявеният иск е недопустим, на осн. чл. 130 ГПК.

Препис от определението е връчено на настоящия частен жалбоподател по електронната поща, съгласно потвърждение за получаването му от 21.09.2026 г., на осн. чл. 41а, ал.2 във вр. чл. 38а, ал.3 ГПК.

На 25.09.2026 г. препис от определението е връчено и на назначения на ищеца, сега частен жалбоподател, служебен защитник - адвокат В. Д. С. от АК - Варна.

2

На 02.10.2026г. частният жалбоподател депозирал молба за отвод на съдията докладчик, по който не е налице произнасяне.

На 02.10.2026г. частният жалбоподател подал и частна жалба срещу горепосоченото прекратително определение

С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 4902 от 02.10.2026г., съдът е върнал подадената на 02.10.2026г. частна жалба срещу прекратителното определение.

По възражението на частния жалбоподател, че съдът е върнал частната му жалба, без да се произнесе по искането за отвод, поради което е постановил незаконосъобразен акт.

Посочените основания за отвод на съдебния състав, не могат да бъдат квалифицирани като абсолютни, при настъпването на които да се приеме, че са били налице основания за отвод. От значение е дали сочените основания са довели до неправилност на постановения съдебен акт.

Предвидените основания за отвод са процесуални гаранции за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Нарушенията на изискването за отвод, законодателят, съгласно преобладаващата трайна съдебна практика, свързва с преценка дали отказа на съда да се отведе или без нарочен акт да продължи разглеждането на производството от същия състав на съда, сам по себе си не обуславя извод за неправилност на съдебния акт. Преценката се прави въз основа на обективните данни по делото и следва да се изрази в заключение дали липсата на отвод на състава на съда е довело до неравнопоставеност на страните, извършвани ли са процесуални действия, които са накърнили правата им, налице ли е съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на постановения съдебен акт. Установяване на основанията за отвод, съгласно чл.

22, ал. 1, т. 6 от ГПК, се прави във връзка с преценката за правилност на акта.

Така и Определение № 997 от 9.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1279/2023 г., II т. о., ТК.

В последователната практика на ВКС се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Съгласно визираната разпоредба от ГПК, основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от разглеждането на гражданско дело е налице, когато съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. Това основание за отвод на съдията не е абсолютно, а е оставено на неговата свободна преценка.

Неправилната преценка на съдията относно това дали в конкретния случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, както и постановеният в резултат на тази неправилна преценка отказ на съдията да се отведе от разглеждането на делото, не водят до нищожност на постановеното от този съдия решение, като постановено от незаконен състав.

3

Необоснованият отказ за отвод на съдията представлява процесуално нарушение, което би могло да е основание за отмяна на решението, но само ако то е довело до постановяване на неправилно решение по съществото на спора. Освен това, за да отклони предложението по чл. 292 от ГПК, с тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по т. д. № 1/2023 г. на ОСГТК, ВКС обобщи практиката по чл. 290 от ГПК, според която основанието по чл. 22, ал.

1, т. 6 от ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай въз основа данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Така и Определение № 212 от 22.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1813/2024 г., I т. о., ТК.

В случая действията на съда и постановеният съдебен акт по никакъв начин не внасят съмнение в независимостта и безпристрастността на съдията, постановил обжалвания акт. Съдебният акт е надлежно обоснован, изложените съображения са извлечени от данните по делото и закона, при което са спазени принципите на законност (чл. 5 ГПК).

По въпроса дали е просрочена частната жалба, върната със сега обжалваното разпореждане.

Налице е установена практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 39, ал. 1 ГПК. С нея се приема, че правилото, уредено в чл.

45 ГПК изисква съобщението да се връчва лично на адресата. Приравнено на това връчване обаче е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. Формирана е съдебна практика и относно това, че ако съобщението е връчено на посочения от страната адрес съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1 ГПК и е получено от нея лично, независимо че има пълномощник по делото, то връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК. Ако съобщение е било връчено, както на страната-лично, така и чрез нейния пълномощник по делото или чрез посочен от нея съдебен адресат, страната се счита за уведомена за извършените от противната страна или от съда процесуални действия или за процесуалните действия, които предстоят от момента, в който най-рано й е било връчено адресираното до нея съобщение по посочените способи. Така Определение № 4239 от 17.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3850/2022 г., I г. о., ГК и цитираната в същото практика, както и Определение № 135 от 11.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7848/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 85 от 27.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 503/2017 г., III г. о., ГК.

Процесуалният закон не предвижда изключение от правилото на чл.

39, ал. 1 ГПК, когато процесуалното представителство на страната се 4 осъществява от служебен адвокат. Така и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 420 от 16.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 677/2023 г., III г. о., ГК.

В случая е безспорно, че преписа от прекратителното Определение № 976/14.09.2026 г. е бил връчено лично на частния жалбоподател на 21.09.2026г., от когато е започнал да тече едноседмичния срок за обжалването му по чл. 275, ал.1 ГПК.

Така едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал.1 ГПК е изтекъл н а 28.09.2026г. /понеделник – присъствен ден/, а процесната частна жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване – подадена е на 02.10.2026г.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в процесната частна жалба жалбоподателят изрично сочи, че: „На 21.09.2026г. получих определението за прекратяване, като се свързах със служебния защитник…“.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно като краен резултат, следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4902 от 02.10.2026г. по ч.гр.д. № 20263620101027 по описа за 2026 година на РС – Нови пазар.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на осн. чл. 274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5