Решение № 721 от 03.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. С., 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002103905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К., представляван от адв.

Н.М., срещу въззивно решение № 81/31.05.2023 г., постановено по възз.т.д. № 63/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 122/22.12.2022 г. по т.д. № 123/2022 г. на Окръжен съд - Плевен и вместо това е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗАД „Далл Богг:

Живот и Здраве“ АД – София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата при ПТП на 19.02.2022 г. смърт на брат му А. М..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата – ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД – София, чрез юрисконсулт А.С., в писмен отговор поддържа становище за 1 неоснователност на жалбата.

С определение № 2790/06.06.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и преценката на съда за обстоятелствата, които обосновават извод, че лицата, които претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка.

По тези въпроси в мотивите на приетото ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д.

№ 1/2016 г. на ОСНГТК, ВКС, е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и П ПВС № 5/69 г. найблизък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на братята и сестрите е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, братята/сестрите следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя и сестри страдания и това от гледна точка на справедливостта обосновава в достатъчна степен основание да се направи изключение от очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на активно легитимираните лица. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице винаги, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, респ. - каквато се предполага, че е привързаността с найблизките, на които е призната активна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно цитираните постановления.

Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в 2

Европейския съюз равенство на всеки пред закона.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа заявените със жалбата оплаквания и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че на 19.02.2022 г., около 18.50 ч.

(в тъмната част на денонощието), на път III-306, гр. Ч.б., след табелата за край на населеното място, е настъпило ПТП, при което е загинал А. М. – брат на ищеца. Установено е, че мотоциклет „Сузуки ГСФ 600 Бандит“, рег. № ...., управляван от Ал.М. се е блъснал в задната лява част на спрял товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № ...., като причините за ПТП са комплексни.

От една страна, неразрешено високата и несъобразена с реалните пътни условия скорост (178 км/ч), с която се е движел мотоциклетът, са направили невъзможно възприемането навреме и заобикалянето на спрелия автомобил; а от друга страна – спирането на автомобила на забранено за престой място, в тъмната част на денонощието без светлини и без поставен триъгълник.

Посочено е, че с присъда по нохд №744/2022 г. на Плевенския окръжен съд водачът на товарния автомобил е признат за виновен в това, че е нарушил правилата по ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ал.М.. Не е спорно, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния за настъпилото ПТП водач на МПС и ответното дружество.

Спорен по делото е бил въпросът за материалноправната легитимация на ищеца, респ. - дали в отношенията между него и починалия му брат е имало изградена такава духовна и емоционална връзка, която да е била дълбока и силна, като болките и страданията от загубата да са с по-висок интензитет от обичайните, както и да са продължили в относително дълъг период от време.

За да отхвърли предявения иск решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства са установени близките отношения между ищ еца и неговия починал брат, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Същевременно е посочено, че от свидетелските показания и приетата съдебно-психологична експертиза не следва категоричен извод за наличие на особено силна и дълбока връзка между двамата, както и за това, че търпените от ищеца болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е 3 нормално се изпитват при смърт на обичан брат. Отношенията в семейството и между двамата братя приживе н е са се отличавали от тези, присъщи за българските семейни традиции. Като малки, братята и сестра им израснали в общ дом, с един родител (майка), ищецът бил най-голям и помагал в отглеждането и възпитанието на по-малкия си с 11 години брат, а впоследствие му осигурил и възможност да работи заедно с него. Съдът е счел, че помощта и подкрепата между братята е била в рамките на обичайните разбирания за грижа, подкрепа и съпричастност между роднини от този семеен кръг, като е посочено още, че към момента на инцидента в секи от тях водел самостоятелен живот. Помагали си финансово, поддържали редовни контакти и заедно полагали грижи за майка си. След смъртта на брат си ищецът изпитал неописуема мъка, не можел да повярва какво се е случило, бил стресиран, потиснат, с непрестанно усещане за тъга и болка, чувствал се безсилен и раним, затворил се в себе си, имал проблеми със съня, бил емоционално нестабилен. Тези емоционални страдания е прието, че не могат да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. В заключение е направен извод, че събраните по делото доказателств а не установяват да са превишени нормалните, обичайни болки и страдания при кончината на много близък родственик, поради което претенцията на ищ еца да получи обезщетение за претърпените морални вреди от трагичната загуба на неговия брат е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай са основателни оплакванията в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон (разпоредбата на чл. 52 ЗЗД) и за необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен характера на изградената между двамата братя духовна и емоционална връзка при конкретните житейски обстоятелства, интензитета и продължителността на негативните преживявания, понесени от ищеца от внезапната смърт на брат му, вследствие процесното ПТП, като при формиране на преценката си не е отдал дължимото значение на установеното по делото със свидетелските показания и заключението на съдебнопсихологичната експертиза.

При разпита си в първоинстанционното производство свидетелката Н.С.

(сестра на ищеца и на починалия) е дала показания, че Ал.М. бил най-малкото 4 дете в семейството и непосредствено след раждането му родителите се разделили. Трите деца останали да живеят с майка си, като С. и ищецът помагали за отглеждането на най-малкото дете, но основно най-големият брат бил ангажиран с това да се грижи за А., включително да помага и за издръжката на домакинството. Свидетелката сочи, че разликата във възрастта между двамата братя е 11 години, като поради отсъствието на баща (след раздялата последният е и починал докато А. е бил още малък) ищецът е бил „и баща, и брат“ за загиналия. Смъртта на Ал.М. променила ищеца – той се затворил, отдръпнал се от всички и дори от собственото си семейство, постоянно посещавал гроба на брат си, постоянно ходел на местопроизшествието, не можел да приеме и да преодолее случилото се, много отслабнал физически („с около 10 килограма“). Н.С. твърди, че преди трагичния инцидент всички живеели задружно, помагали си, срещали се често („почти всяка седмица“), прекарвали празниците заедно, грижели се за майка си, двамата братя били започнали и ремонт на родната къща в с.Е.. Сега нямат желание да празнуват, а на рождения ден на А. носят торта на гроба му.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че вследствие неочакваната смърт на брат си ищецът е преживял остра стресова реакция, настъпило е разстройство на способността му за адекватно социално функциониране, което продължава и към момента.

Симптомите са социална изолация и отдръпване, в т.ч. и от собственото му семейство. След първоначалния шок и стрес от събитието, съпроводен с невъзможността да преработи болезнените си чувства и депресивни мисли, ищецът е изживял тъга, мъка и скръб, които продължават и досега.

Психологичното изследване съдържа констатации, че Цв.К. е помагал на майка си и се е грижил за по-малкия си брат „още от бебе“, докато израствал му давал съвети и го напътствал, помагал му и със средства. Когато А. завършил училище, ищецът го взел при себе си в С. („под мойто крило“) да живее и работи („да си вземе занаят в ръцете“), като заради разликата във възрастта и липсата на баща, отношенията между двамата братя били изключително близки („освен, че ми е брат, аз съм го гледал като мое дете, на мене е разчитал за всичко“). Според изводите в заключението на вещото лице, наличието на силна и дълбока емоционална привързаност между двамата братя се установява от реакциите и начина, по който ищецът описва състоянието си по време на събитието и след това, както и от отрицанието и 5 неприемането от негова страна (и досега) на факта, че брат му е починал.

При тези данни по делото, въззивният съд неправилно е приел, че в случая по отношение на ищеца не се установява освен обичайните родствени отношения като между братя, да е била налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Събраните гласни доказателства (които преценени съобразно чл. 172 ГПК няма основание да не бъдат кредитирани) и заключението на съдебно-психологическата експертиза установяват понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки брат само поради формалната връзка на родство. С оглед на конкретните житейски обстоятелства - раздяла между родителите след раждането на третото дете и смъртта на бащата, когато Ал.М. е бил малък (на 9 години); голямата възрастова разлика между двамата братя, фактически полаганите от ищеца грижи за отглеждането и възпитанието на по-малкия му брат; установените не само братски отношения на обич, уважение и подкрепа, но и подобни на такива като между родител и дете – всички те в съвкупността си обосновават извод за силна и дълбока привързаност между двамата. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че е проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца и за понесени от последния сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта на брат му. Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Признаването на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между двамата братя, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич. По причина на тази особено силна емоционална връзка ищецът е изживял и изживява изключително болезнено загубата на брат си, претърпял е личностна промяна (психологическа и физическа), отказвайки и понастоящем да приеме факта на загубата на близкия човек.