Решение № 50 от 22.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502557 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№47801/03.06.2020 г., подадена от Д. Н. С., чрез адв. С. Н., срещу Решение № 2934/12.05.2020 г., по гр.д.№10097/2019 г. на СГС – ГО I-29 състав, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за сумата над уважения размер от 20 000 лв., до размера от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица, в резултат от осъществено на 24.08.2017 г. в гр. София, на кръстовището между черен път от кв. *** към с.

Кубратово, и улица без име от П.С.О.В. Кубратово към бул.“Лазар Михайлов“ пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на С. А. И., като водач на мотоциклет „Априлия“ с рама ZD4PVA007811397178, за който не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, който не отговаря на критериите за справедливост, формулирани в ППВС №4/1968 г. Изложени са подробни съображения по съществото на спора. След уточняване на петитума на въззивната жалба с Молба вх.

№11363/21.08.2020 г. ищцата уточнява, че обжалва решението частично в 1 отхвърлителната му част, като се настоява за отмяната му в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 20 000 лв. до размера от 40 000 лв., и настоява в тази част да бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размера от 40 000 лв., с присъждане на допълнително обезщетение от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 03.01.2018 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С Определение №19957/26.08.2019 г. /на л.45 от гр.д.№10097/2017 г. на СГС/ ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила Насрещна въззивна жалба вх.№ 63414/02.07.2020 г., подадена от Гаранционен фонд, чрез юрк. Н. П.. С насрещната въззивна жалба се обжалва Решение № 2934/12.05.2020 г., по гр.д.№10097/2019 г. на СГС – ГО I-29 състав, в осъдителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищцата Д. Н. С. обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018 г., както и в частта, в която ГФ е осъден да заплати разноски за производството. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото не са представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ – за виновно противоправно поведение на водача И., механизма на ПТП и на увреждането, както и за изясняване поведението на пострадалата, при лежаща върху ищцата доказателствена тежест. По делото не е изискано досъдебното производство №11311/2017 г. на СРТП-ОДП-СДВР, образувано по случая, нито Наказателно постановление към издадения АУАН №026102/24.08.2017 г. Сочи се и нарушение на чл.52 от ЗЗД, като е уважена исковата претенция за размера от 20 000 лв., който не кореспондира на установените по делото доказателства. Оспорва се като невярно твърдението на ищцата, че не е знаела, че приятелката й не е имала свидетелство за правоуправление. Настоява се за отмяна на решението на първостепенния съд в обжалваната част, и отхвърляне на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния му размер. Заявява се претенция за присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален 2 представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от Насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.3 от ГПК е депозирала Отговор на въззивната жалба вх.

№75976/28.07.2020 г., подаден от Д. С., чрез адв. С. Н., в който се застъпва становище за неоснователност на „въззивната жалба на третото лице помагач“ /в действителност – насрещна въззивна жалба на ответника/. Неоснователни са оплакванията за неправилност на решението в осъдителната част и завишен размер на обезщетението.

Настъпилите травматични увреждания и претърпените от ищцата болки и страдания са установени по делото. Присъденото обезщетение не само, че не е завишено, а е и занижено, предвид множеството травми с пожизнен характер. Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, като установяването на възражението е в доказателствена тежест на ответника. Настоява за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение и оставяне в сила на решението в частта му, в която искът е уважен. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително и на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В първоинстанционното производство е била конституирана С. А. И., на осн. чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд. След дадената от въззивния съд възможност да депозира отговор на въззивната жалба на ищеца, като е връчен препис от въззивната жалба вх.№47801/03.06.2020 г., подадена от ищеца Д. Н. С., от същото не е постъпил отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, и отговора на насрещната въззивна жалба, страните не са представили нови доказателства, и не са направени доказателствени искания.

На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим.

По същество на подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 24.08.2017 г. около 16:45 ч. в гр. София, е настъпило ПТП между застрахования при ответника мотоциклет марка „APRILIA“, без регистрационен номер, с номер на рама ZD4PVA007811397178, управляван от С. А. И., и лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.

№***, при което ищцата, като пътник на мотоциклета, е получила травматични увреждания – счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица. Не се спори по вида и характера на получените от ищцата травматични увреждания в 3 причинна връзка с процесното ПТП. Спори се по наличието на основания за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за претърпените от ищцата неимуществени вреди – ответникът оспорва наличието на извършен деликт от водача на незастрахованото МПС, като твърди липса на виновно противоправно поведение на водача И., за механизма на ПТП, за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и по съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата, като е знаела, че водачът на мотоциклета няма свидетелство за правоуправление.

Решението на първостепенния съд частично е влязло в сила, като необжалвано от страните, в осъдителната му част по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, който е бил уважен изцяло, с присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 1655,32 лв., представляващи разходи за лечение, медицински изделия и медикаменти, направени във връзка с причинените на ищцата травматични увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху част от посочената сума в размер на 1466,40 лв. за периода от 03.01.2018 г. до окончателното плащане, а останалата част от сумата в размер на 188,92 лв. – ведно със законната лихва за периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане. Решението на първостепенния съд частично е влязло в сила и в отхвърлителната му част – с която е бил отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., както и с която са били отхвърлени частично предявените акцесорни претенции за присъждане на законни лихви върху претендираните обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, за периода от 24.08.2017 г. до 02.01.2018 г. включително.

Настоящият съд, на осн. чл.299, ал.1 от ГПК, е обвързан от правоустановяващото действие на формираната между страните сила на пресъдено нещо от влязлото в сила решение на първостепенния съд по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, досежно обстоятелствата за наличието на основания за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за вредите, претърпени от ищцата във връзка с процесното ПТП – в това число относно обстоятелствата за липсата на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за мотоциклет марка „APRILIA“, без регистрационен номер, с номер на рама ZD4PVA007811397178, както и за наличието на виновно противоправно поведение на С. А. И., като негов водач, в резултат на което е настъпило процесното ПТП на 24.08.2017 г. около 16,45 ч. в гр. София, както и по обстоятелството, че ищцата Д. Н. С. има качеството на увредено лице от процесното ПТП, като пътник на мотоциклета, управляван от С. А. И., като в пряка причинна връзка с процесното ПТП е претърпяла травматични телесни увреждания. Страните са обвързани и с установителното действие на СПН на влязлото в сила решение по иска за обезщетение за имуществени вреди и по отношение на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като се е качила да се вози като пътник на мотоциклета, като е знаела, че водачът не е правоспособен, което е било отхвърлено от първостепенния съд, като на ищцата е присъдено обезщетение за пълния размер на претендираните от нея имуществени вреди. Ето защо, релевираните от ответника Гаранционен фонд в Насрещна въззивна жалба вх.№ 63414/02.07.2020 г., относно липсата на основания за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за неимуществените вреди, претърпени от Д. Н. С. от процесното ПТП, поради липсата на виновно противоправно поведение на водача на 4 мотоциклета С. А. И., както и за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като е знаела, че водачът на мотоциклета е неправоспособен, не следва да се разглеждат по същество от въззивния съд, поради правоустановяващото действие на формираната между страните СПН от влязлото в сила решение на първостепенния съд по иска за обезщетение за имуществени вреди.

По спорните обстоятелства, които не са установени между страните със СПН, на осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№142365/19.11.2019 г. /на л.73/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата Д. Н.

С., тогава на 18 г., е получила травматични телесни увреждания, изразяващи се в: закрито диафазарно счупване на дясната раменна кост и контузия на дясната подбедрица. По своя медико-биологичен характер полученото счупване на дясната раменна кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник на пострадалата за срок от около 4 месеца. Така настъпилите травматични увреди са получени по механизма на падане на ищцата от мотоциклета върху пътната настилка, върху дясната си мишница, в момента на настъпване на челен удар между мотоциклета и друго МПС. За лечение на получените травматични увреди ищцата е била хоспитализирана по спешност в