Решение № 383 от 07.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Пазарджик, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500474 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №628/17.05.2024г., постановено по гр.д.№578/2024г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.„Железник“, ул.„Сърнена гора“, бл.2, ет.3, ап.22, чрез адвокат В. Д. М. от АК- Стара Загора, против Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Константин Величков” №60, иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 1000лв. по силата на договор за заем от 08.08.2022г., ведно със законната лихва от завеждане на делото- 02.10.2023г., до окончателното плащане, като недоказан и неоснователен.

Осъден е Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков” №60, да заплати на Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.„Железник“, ул.„Сърнена гора“ бл.2, ет.3, ап.22, чрез адвокат В. Д. М. от АК- Стара Загора, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1000лв., която ответникът е получил без основание и с 1 която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба- 02.10.2023г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъден е Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.

„Константин Величков” №60, да заплати на Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.„Железник“, ул.„Сърнена гора“, бл.2, ет.3, ап.22, чрез адвокат В. Д. М. от АК- Стара Загора, на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2600лв., представляваща главница, формирана от 13 броя вноски с настъпил падеж в периода от м. април 2023г. до м. април 2024г. по договор за заем от 23.03.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото- 02.10.2023г., до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 2600лв. до претендирания размер от 5000лв., като неоснователен.

Осъден е Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.

„Константин Величков” №60, да заплати на Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.„Железник“, ул.„Сърнена гора“ бл.2, ет.3, ап.22, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 876лв., от които 740лв. за адвокатско възнаграждение и 136лв. за ДТ, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдена е Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.

„Железник“, ул.„Сърнена гора“, бл.2, ет.3, ап.22, да заплати на Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков” № 60, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 104лв., съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдена е Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.

„Железник“, ул.„Сърнена гора“, бл.2, ет.3, ап.22, да заплати по сметка на РСПазарджик, на основание чл.77 ГПК, допълнителна държавна такса в размер на 10лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Н. Г. К., чрез пълномощника му адв.Т. Ж., в частта му в която е осъден ответникът Н.

К. да заплати на ищцата Т. Р., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 1000лв., като получена без основание и с която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба2 02.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Обжалва се решението и в частта, с която е осъден ответникът Н. К., да заплати на ищцата, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2600лв., представляваща главница, формирана от 13 броя вноски с настъпил падеж в периода от месец април 2023г. до месец април 2024г. по договор за заем от 23.03.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото- 02.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Обжалва се решението и в частта за разноските.

Твърди се в същата, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

По отношение на първия осъдителен иск за сумата от 1000лв. се визира, че с исковата си молба ищцата Д. въвежда твърдения, че в началото на м.август 2022г. ответникът К. и въззивен жалбоподател е получил в заем сумата от 1000лв., които са били нужни за дентални услуги по възникнал на ответната страна проблем със зъбите. Излагат се твърдения за устна договорка и че на 08.08.2022г. чрез „Изипей“ АД ищцата му е превела сумата, без да посочи правно основание. Към този иск в условията на евентуалност, ищцата Т. Д. съединява и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Сочи се, че в законоустановения срок ответникът К. депозира писмен отговор, с който оспорва получените от него 1000лв., съгласно разписка от 08.08.2022г. чрез „Изипей“ АД са предадени в заем, като въвежда твърдения, че тази сума не е собственост на ищцата, а са служебни пари, който той е събрал от клиентите на „М.К.“ АД в изпълнение на служебните си задължения през работния ден/седмица и същите се явяват собственост на едно трето лице външно за спора- „М.К.“ АД, в чиято каса следва да бъдат внесени и отчетени.

Твърди се, че в обективираното по чл.140 от ГПК, Определение №476/21.02.2024г. /проекто-доклад/ по гр.д.№578/2024г., първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест между страните, включително и по евентуалния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като е указал на ищцата, че носи в условията на пълно и главно доказване да установи елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, включително да докаже обедняването си за сметка на ответника, наличието на връзка между обедняването и 3 обогатяването и липса на валидно основание това имуществено разместване в отношенията между страните.

Визира се, че в о.с.з, проведено на 17.04.2024г., процесуалния представител на ищцата е възразил по разпределената доказателствена тежест по отношение на евентуално съединения иск по чл.59 от ЗЗД, като съдебния състав е намерил за основателно искането на адвоката и е изключил от доказателствената тежест за ищцата нуждата да докаже липсата на валидно основание за имущественото разместване. Съдът с протоколно определение е обявил доклада за окончателен, ведно с направеното изменение, като не е спазил изискването на чл.146 от ГПК, като не е указал, нито новата доказателствена тежест на страните, нито на кои факти страните и по точно ответникът не сочи доказателства. В тази връзка се поддържа становище, че е налице допуснато процесуално нарушение, което не е съобразено и със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКСК, където изрично е дадено задължително тълкуване по т.2 от акта и са регламентирани дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото. Разпоредбата е императивна и извършването на непълен и неточен доклад се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че при констатиране на това нарушение по чл.146, ал.2 от ГПК, практиката на ВКС е еднопосочна, че не само се повтарят опорочените действия, но се събират и допускат нови доказателства, без да се съобразява ограничението на разпоредбата на чл.266 ат ГПК.

Твърди се съобразно гореизложеното, че изводът на съдебния състав, че ответникът К. е получил сумата от 1000лв. без правно основание е неправилен и недоказан по несъмнен начин. Ищцата не е успяла от събраните по делото писмени и гласни доказателства да докаже фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно нейното обедняване. Съответно не е успяла да установи и докаже изложените от нея твърдения в ИМ, че сумата от 1000лв. на ответната страна е нужна за заплащане на дентални услуги.

Визира се, че в практика на ВКС се приема, че ако в разписката не е посочено основанието на плащането по иск за връщане на дадено без основание, в тежест на ответника е да докаже основанието на което е получил сумата или има право да задържи полученото. Наличието на разписка или 4 друг документ, удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания, а в тази насока ищцата не е събрала доказателства и твърденията и са останали недоказани. В тази връзка се твърди, че са изложени възражения от ответника, че сумата от 1000лв. са служебни пари.

Поддържа се становище, че правилен и законосъобразен е изведения извод от съдебния състав, че сумата от 1000лв. получена от ответника не е въз основан на сключен договор за заем или на друго основание.

По отношение на втория осъдителен иск за сумата от 5000лв. се твърди, че е неправилен извода на съдебния състав, че в условията на пълно и главно доказване, ищцата е доказала, че между страните е било налице воля за сключване на договор за заем.

Поддържа се, че при проведеното насрещно доказване и от събраните по делото писмени доказателства и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се е установило, като са оборени твърденията в ИМ, че сумата от 5000лв. е била нужна на ответника/въззивника К. да заплати възнаграждение за процесуално представителство/адвокатски хонорар по наказателно дело срещу него. Установено е, че тези суми са заплатени от бившия му работодател „М.К.“ АД.

Твърди се, че неправилен е изводът на районния съд, че от разпита и от гласните показания на св.Ж. са доказани всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

Сочи се, че ищцовата страна не е доказала и съгласието на ответника К. да е получил сумата в заем.

Визира се, че не са били ангажирани изобщо доказателства от ищцовата страна, които да установят, конкретните договорености с ответника, не се е установило, той чрез фактически или правни действия, да е предприел сключването на договора, респ. липсват доказателства да е приел да върне предоставените му суми с парични преводи. Приемането и предаваното на претендираните суми не е установено да е станало по договори за заем. По делото е останало недоказано твърдението на ищеца за подобно съвпадение на волеизявленията между заемодателя и заемателя.

Сочи се, че съдът за да постанови своя акт, възприема и цени по реда на чл.172 от ГПК свидетелските показания на св.Ж. в противоречие със 5 задължителната съдебна практика обективирана в решения на ВКС цитирани във въззивната жалба.

Искането е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение в неговата обжалвана част.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на адв.В. М., в качеството му на пълномощник на Т. Р. Д..

Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана.

Сочи се,че не са относими исканите за събиране от жалбоподателя трудов договор, длъжностна характеристика, заплата на К., както и да бъдат допуснати до разпит още един свидетел за посочените във въззивната жалба факти или да бъде допуснат до преразпит св.Чолов. поради това се моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Визира се, че дори и да бъдат допуснати, събрани и приложени, те по никакъв начин не биха доказали защитната теза на К., че процесните 1000лв. са служебни и са „забравени“ в дома на ищеца от въззиваемия.

По отношение на иска за 5000лв. се приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е успял да проведе главно и пълно доказване на твърдението си, че между страните е било налице воля за сключване на твърдения договор за заем, т.е. установява се по безспорен и категоричен начин, че ищцата е предоставила в заем на ответника сумата в размер на 5000лв.

Визира се, че в подкрепа на този извод са показанията на св.Ж., които съдът цени, като логични, последователни и неопровергани от доказателствата по делото. Свидетелят е категоричен, че е присъствал на предаването на процесната сума от 5000лв., както и че волята на страните е била да сключат процесния заем и ответникът е поел задължението да ги върне. В тази връзка се приема, че горния извод не се променя и от заявеното от св.Чолов, че отношенията между страните са се влошили при тяхната раздяла, както и че ответникът е притежавал парични средства, придобити след продажбата на собствени недвижими имоти, поради което не се е налагало да получава парични суми от други източници, в т.ч. от ищцата, тъй като се явяват ирелевантни за предмета на делото.