Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 767 от 12.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1416/2024
Вид
Определение № 767
Подписан
12.03.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. София, 12.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК, вр. чл.250, ал.4 от НПК.

С разпореждане от 05.10.2023г., постановено по НЧХД № 4 712/ 2022г. по описа на СРС, НО, 106 състав, съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.1 и т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, приемайки, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК.

От така постановеното разпореждане е останал недоволен тъжителя М. И. С., който го обжалва, считайки го за незаконосъобразно. С въззивната частна жалба се изтъкват оплаквания, отнасящи се до неправилността и необосноваността на съдебния акт, за което се излагат подробни съображения. В частност сочи, че времето и мястото на престъплението са налични в официални документи и повтарянето на информацията се явява безпредметно; информацията в тъжбата е била непълна по обективни причини и от предстоящи доказателствени искания ще бъде изяснена в производството; оспорва се и констатацията,че лицата участвали в нанесения му побой не фигурират в тъжбата.

Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на СРС.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло правилността на разпореждането на съдията - докладчик, намира за установено следното:

НЧХД № 4 712/ 2022г. по описа на СРС, НО, 106 състав е образувано по тъжба на М. И. С. срещу „четирима извършители, посочени в пр. пр. № 40469/2020 г. по описа на СРП“ за осъществена клевета.

С разпореждане от 12.05.2022г. съдията – докладчик при СРС е констатирал 1 нередовност на тъжбата и е предоставил 10-дневен срок, считано от уведомяването, в който тъжителят следва е допълнително писмено заявление да посочи времето, мястото, начина на извършване на твърдяното престъпно посегателство, да конкретизира употребените изразни средства, които според него са клеветнически, както и да посочи кое е пострадалото лице. Указанията са били връчени на тъжителя на 25.05.2022 г.

На 02.06.2022 г. постъпило писмено допълнение от тъжителя М. С., в което се сочи, че на 24.06.2020 г. около 11:00 ч. в гр. София, кв. „Стрелбище“, пред сградата на РЗОК е бил нападнат от непознати лица. По отношение на клеветническите изразни средства пояснява: „коректността изисква да прочета материалите по преписката на РП“. Отправена е молба за продължаване на определения от съда срок с оглед надлежното изпълнение на дадените указания.

С разпореждане от 23.06.2022 г. на основание чл. 185, ал. 1 НПК, срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 12.05.2022 г., е продължен с 60 /шестдесет/ дни, считано от уведомяването на тъжителя, като съгласно чл. 215 ЗСВ, вр. с чл. 83 НПК е указано на началника на 04 РУ СДВР, че в 30-дневен срок, считано от уведомяването, следва да обезпечи съдействието на С. с оглед установяване самоличността на извършителите на твърдяното от него престъпление. Съобщението е връчено на тъжителя на 07.07.2023г.

На 13.07.2022 г. в регистратурата на СРС е постъпило писмо от началника на 04 РУ СДВР, с което уведомява съда, че пр. пр. № 40469/2020 г. по описа на СРП е образувана по жалба на лицето В.Г.Г.. Приложено е и писмено сведение, снето от тъжителя С., в което отново са изложени твърдения за осъществено посегателство спрямо телесната му неприкосновеност от непознати за него лица.

С разпореждане от 05.10.2022 г. на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 и т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК, наказателното производство е прекратено, поради неизпълнение на задължителните указания на съда от 12.05.2022 г. относно твърдяната клевета, както и поради повдигането на нови обвинения за нарушаване на телесната неприкосновеност на С., които не фигурират в тъжбата.

При осъществения въззивен контрол за законосъобразност процесното разпореждане е отменено с решение № 72 от 30.01.2023 г. по ВНЧХД № 4638/2022 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав и делото е върнато на същия съдебен състав с указания да се предостави на тъжителя С. „непосредствена възможност да получи нужната информация, въз основа на която същият би могъл да индивидуализира лицата, чието предаване на съд се иска, респ. да бъдат индивидуализирани и действията на същите, с оглед твърдяната в жалбата противоправна дейност“.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция с разпореждане от 24.03.2023 г. съдията- докладчик при СРС е изискал преписи от пр.пр. № 40469/2020 г.

2 по описа на СРП, като същите са постъпили в регистратурата на СРС на 31.03.2023 г.

С разпореждане от 03.04.2023 г. на съдията - докладчик е указано на тъжителя С., че в 7-дневен срок, считано от уведомяването, следва да се яви в сградата на СРС, НО и да се запознае е материалите по преписката, като в същия срок е необходимо да конкретизира е допълнително писмено заявление обстоятелствата, посочени в разпореждането от 12.05.2022 г. - времето, мястото, начина на извършване на твърдяното престъпно посегателство и употребените изразни средства, които според него са клеветнически. Изрично е указано, че при евентуално неизпълнение, тъжбата ще бъде върната на подателя й, а наказателното производство - прекратено.

Съобщението, ведно с указанията, е връчено на 06.06.2023 г., на тъжителя.

На 12.06.2023 г. в регистратурата на СРС е постъпило писмено становище от тъжителя М. С., в което са фиксирани времето и мястото на осъществено спрямо него нападение от четири неустановени лица. Наред с това са описани изявленията на четири лица „в качеството си на заявителски материал до полицейските органи или като жалба до прокуратурата“, назовани с техните фамилни имена П., Г., Г. и Й., които съдържали „клеветнически и обидни твърдения. В края на становището е посочено, че тъжбата е подадена срещу пет лица - Виктор П., В. Г., С. Г., Л.А. и С. Й..

С атакуваното разпореждане от 05.10.2023г. съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.1 и т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, приемайки, че частната тъжба не отговаря на законоустановените изисквания и пороците й не са отстранени в предоставения срок.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдиятадокладчик от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.1 и т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК е правилно, респ. депозираната срещу него жалба от тъжителя С. е неоснователна.

Тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 4 712/ 2022г. по описа на СРС, НО, 106 състав, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, тъй като в нея не са посочени обстоятелствата на престъплението.

Престъплението като явление от обективната действителност се характеризира субект – деец и обективни параметри, детерминиращи го по време, място, обект и предмет на посегателство. Законодателят е предвидил като изискване към тъжителя акта, въз основа на който се образува съдебно производство да съдържа определени реквизити, описващи твърдяното престъпление именно поради изискването деянието да бъде отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези. От друга страна тъжбата е единствения способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление/я, преследвано по частно-правен ред и тъжбата е единствения акт, с който се определя предмета на делото /съставомерните факти/, а 3 оттам и предмета на доказване по него. Следва извод, че за да изпълни основното си предназначение, тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички белези на престъплението /посочени по-горе/, за да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, иманентен компонент от което е да научи в какво точно престъпление се обвинява /чл.55,ал.1, пр.1 НПК/.

В случая от прочита на тъжбата и писмените допълненията към нея е видно, че липсват въведени факти относно твърдените обективни параметри на деянието, от което тъжителят твърди, че са засегнати неговите достойнство и чест. Действително са посочени думи на 4 ( П., Г., Г., Й.) от 5-те лица, посочени в становището от 12.06.2023 г., но липсва обективна връзка с твърдяното време на деянието ( ок.11.00ч. на 24.04.2020г.) и място на извършването му ( пред сградата на РЗОК на ул. „Енос“, кв.

„Стрелбище“, гр.София) и инкриминираните изрази за които се твърди, че са изречени „ в качеството си на заявителски материал до полицейските органи или като жалба до прокуратурата“, т.е. че клеветническите изрази са неприсъствени. Ако се приеме обратното, то от датата на деянието (24.04.2020г.) до датата на подаване на тъжбата ( 12.04.2022г.) е изтекъл преклузивния срок, посочен в чл. 81, ал.3 от НПК. В този смисъл и въпреки конкретните указания, дадени на тъжителя с разпореждането от 12.05.2022г. на съдията – докладчик и множеството допълнителни писмени молби от страна на С. по делото, въведените от него фактически твърдения продължават да са недостатъчни да гарантират правото на защита на обвиняемия/име от една страна, а в този си вид и тъжбата не може да изпълни основното си предназначение да определи предмета на доказване по делото. При това положение законосъобразно СРС е дал указания на тъжителя да отстрани нередовността на тъжбата, като те конкретно са посочени в разпореждането от 12.05.2022г. Въпреки тази конкретика на указанията, тъжителят с молбите си от 02.06.2022 г. и 12.06.2023 г. обективно не ги е изпълнил, тъй като освен че е въвел твърдения за извършено срещу него ново престъпление (клевета) не е посочил обективните параметри на посегателството, за което се тъжи и в този смисъл не детерминира отново предмета на доказване по делото. Ето защо и правилно СРС е прекратил производството по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.1 и т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, а наведените доводи във въззивната частна жалба не се явяват основателни.

Неоснователно е твърдението на частния тъжител, че е възможно да има препращане от тъжбата към официални документи за датата и мястото на престъплението, тъй като именно тъжбата е единственият процесуален способ за повдигане на обвинение по частно правен ред, а документите е възможно да имат доказателствена стойност, но не и процесуална такава. Също така не може да бъде споделен и доводът, че в течение на производството е възможно да бъде „допълнена“ информацията в тъжбата, тъй като правото на защита на обвиняемия/подсъдимия обхваща знанието му да научи в какво точно е обвинен. В този смисъл упрекът към 4 процедирането на съдията – докладчик при СРС не може да бъде споделен.

Поради процесуалната и материална законосъобразност на обжалвания акт, същият следва да бъде потвърден в неговата цялост.

Воден от горното и основание чл. 345 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията – докладчик от 05.10.2023г., постановено по НЧХД № 4 712/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5