Определение № 26020 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26020 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20201110125336 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът е направил искане за привличане като трето лице помагач на „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е допустимо и основателно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, като за ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Искането за задължаване на третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период, следва да бъде уважено.

Предвид липсата на отговор на исковата молба съдът ще се произнесе по останалите доказателствени искания на ищеца /за допускане на експертизи/ в първото по делото съдебно заседание след изслушване на становището на насрещната страна.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

П Р И Е М А представените към исковата молба и към молба с вх. № 25009157/19.01.2021 г. писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у 1 него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 10:15 часа, за които дата и час да се призоват страните /включително и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД/.

На страните /включително и на третото лице помагач/ да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице помагач – и препис от исковата молба, уточнителната молба с вх. № 25008395/19.01.2021 г. и приложените към тях доказателства.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. М.а за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 214,47 евро /2 375,30 лева/, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. в имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „Дървеница“, бл. 33, вх. „Б“, ет. 2, ап. 29, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2020 г., до окончателното плащане;

265,04 евро /518,38 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.03.2017 г. до 05.06.2020 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия; 8,72 евро /17,06/ лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2020 г., до окончателното плащане, както и 2,11 евро /4,13 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2014 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника и с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата 2 дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълговете.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълговете на падежа.

Предвид липсата на отговор на исковата молба съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства не може да бъдат отделени.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3