Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 840 от 14.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2708/2024
Вид
Решение № 840
Подписан
14.06.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202708 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К№8697846 , с който на К. Н. Н. ЕГН **********, в качеството му на *** , на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. чрез пълномощника си адв.П. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния Електронен фиш /ЕФ/ като неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На18.02.2024г . в 08.55 ч. на в гр.Пловдив бул.Руски срещу №77 ,посока юг два населено място е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, управлението на лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № *** с установена скорост от 81 км/ч при разрешена скорост максимална скорост в населено място 50 км/ч.

Установено било, че процесното МПС е притежание на К. Н.,по който факт по делото не се спори. Именно на последния е ангажирана административно-наказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия К №8697846 , с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

По доказателствата:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на товарния автомобил с рег. № *** , е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г. се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сca8 е преминало последваща периодична проверка със заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. № 1030p-4460 /319.04.2024г / се установява, че на дата 18.02.2024 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 1120cсa8 е заснела статични изображения с начален час на работа 08.00 ч. и краен час на работа 12.00 ч. и с място на контрол-Пловдив бул.Руски срещу №77 посока север юг.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на К. Н. .Установява се и местонахождението на АТСС, видно от приложената по преписката снимка.

2

В същото време е приложена снимка №0175285 от дата 18.02.2024г 08.55ч.,локация –гр.Пловдив бул.Руски срещу №77 , на която липсва отразяване на скоростта ,отбелязано е ---,липсва и разстояние,също е отразено--В този смисъл във връзка с доказателствата по делото се изяснявадатата,мястото на извършване на проверката и вида и номера на лекия автомобил.Съобразно представените и описани по-горе доказателства ,съдът приема,че това е установено и надлежно заснето с годно техническо средство и законосъобразно съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Но фактическата установеност, описана в електронния фиш при съпоставяне с информацията от приложеното в преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. , е доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол,не е категорична и безусловна. Това е така , тъй като както се описа по-нагоре, в съдържанието на статичното изображение, липсват данни за скоростта на лекия автомобил и съответното разстояние. Фактическата установеност, отразена в електронния фиш в този смисъл не се доказва от приложеното в преписката статично изображение, което съгл. чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази насока е нормата на чл. 189, ал. 15 ЗДв . П – "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. ".

Съдържанието на снимката поставя под съмнение, дали има извършено нарушение на по чл.21 ал.1 от ЗДВ П от страна на процесното с МПС рег. № № *** .В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че данните в съставения протокол съответстват на тези в електронния фиш,но не и на тези отразени в статичното изображение снимка №0175285 от дата

18.02.2024г.Поради ,което и липсва обективен белег ,който да доказва извършеното нарушение.В този смисъл и няма как да не бъдат приети доводите на пълномощника на жалбоподателя направени в съдебно заседание в тази насока.Поради това съществено процесуално нарушение , засягащо особено значимо правата на жалбоподателя, и водещо до недоказаност на нарушението ,което е вменено във вина на Н. следва и правния извод за отмяна на наказателното постановление.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния 3 кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВРПловдив.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 7 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 400 лв С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К№8697846 , с който на К. Н. Н. ЕГН **********, в качеството му на *** , на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на К. Н. Н. ЕГН ********** сумата от 400 лева,представляваща направени разноски по делото за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4