Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2479 от 04.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16293/2023
Вид
Решение № 2479
Подписан
04.07.2025
Състав
МАРИЯ АНГЕЛОВА ДОНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал.4, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 92, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110216293 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. И. Л. срещу Наказателно постановление /НП/ № *************************г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон.

Акцентира се, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в същото липсва описание на точното място на извършване на нарушението. В тази връзка се сочи, че на кръстовището на ул.“Константин Стоилов“ с бул. „Сливница“ има светофар, като в кръговото движение в посока бул. „Васил Левски“ на кръстовището с второто платно с бул.

„Сливница“ има втори светофар. Поддържа се, че от описанието на мястото на нарушението в акта за установяване на административно нарушение /АУАНН/ 1 и в НП не би могло да се направи индивидуализация на мястото на извършване на нарушението като в АУАНН и НП се посочва за място на нарушението първият светофар, а нарушението е извършено на светофара второто кръстовище. С оглед това се навежда допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице. На следващо място се сочи, че в случая не е налице състав на административно нарушение, тъй като при навлизане в кръстовището на бул. „Сливница“ е преминала линейка с включена лампа перпендикулярно на посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, поради което същият е намалил скоростта, за да я пропусне пред втория светофар, като при достигане до светофара е бил променен светлинният сигнал, но тъй като водачът вече е бил навлязъл в кръстовището е следвало да го напусне, за да не се създаде опасност за движението на автомобилите.

Излагат се и аргументи, че съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, съответно § 6, т.

33 от ЗДвП, повторност на нарушението е налице, когато в 1 - годишен срок от влизане в сила на НП е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. В конкретния случай и доколкото в атакуваното НП е посочено само НП № ************************** г., влязло в сила на 22.07.2022 г. то се възпрепятства и контролът дали настоящото нарушение е извършено повторно или не е, с оглед налагането на по-тежка санкция. По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.В., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.01.2023 г., около 04:11 ч. жалбоподателят М. И. Л. управлявал личния си товарен автомобил марка „Ф. К.“ с рег. № ********************, в гр. София по ул. „Константин Стоилов“ с посока на движение от ул.

„Козлодуй“ към бул. „Васил Левски“. На посоченото място и кръстовището, образувано от бул. „Сливница“, жалбоподателят навлязъл в кръговото движение и преминал на червен сигнал на светофара, преди лентата на бул.

„Сливница“, навлизаща в кръговото движение, при работеща в нормален режим светофарна уредба. Действията на жалбоподателя Л. били възприети от полицейските служители М. В. И. и Руслан Н. Пеков, които се намирали на ъгъла на бул. „Сливница“ и непосредствено след това спрели управлявания от 2 жалбоподателя товарен автомобил на бул. „Васил Левски“ и извършили проверка на водача.

С НП №************************** г., влязло в сила на 22.07.2022 г. жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП като му била наложена глоба в размер на 100 лв.

При така установените факти свидетелят М. В. И., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР преценил, че е извършено административно нарушение, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 793426/09.01.2023 г. срещу М. И. Л., като квалифицирал нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на св. Руслан Н.

Пеков, който присъствал при установяване на нарушението. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя за запознаване. Последният го подписал, като заявил, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 19.01.2023 г. Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление № ********************** г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. В. И., се установяват относими обстоятелства по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът намери, че показанията на свидетеля са обективни, логични и непротиворечиви.

Показанията на свидетеля М. И. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Свидетелят потвърждава, че жалбоподателят е преминал при светещ червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с бул. Сливница, в дъгата на кръговото движение, което именно твърди и жалбоподателя.

Писмените доказателства, приобщени към доказателствените материали, включително предоставените от СО схеми на разположение на 3 светофарната уредба, фази на движение и циклограма са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед № 513з2563/22.04.2015 г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната му.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.

42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно, точно и достатъчно подробно описано като словесното и цифровото му описание не оставя съмнение извършването на какво нарушение се вменява на жалбоподателя.

Тук следва да се обърне внимание на възраженията на жалбоподателя относно мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП ясно е посочено, че нарушението е извършено на кръстовището между ул.

„Константин Стоилов“ и бул. „Сливница“ и че при подаден червен сигнал на светофарната уредба между двете кръстовища е преминал водачът.

Действително кръстовището е кръгово и инсталираната светофарна уредба е сложна като включва няколко светофара, като нарушението касае втория от тях, но това не прави описаната в АУАН фактическа обстановка невярна или непълна, доколкото същата съдържа всички стандартни ориентири и на жалбоподателя е ясно именно за кой от светофарите, включени в уредбата става дума, още повече че и той самият го посочва. Квалификацията на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е пълна и ясна, като не е била необходима изрична връзка с чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. Относимите към съставомерните признаци на нарушението обстоятелства са посочени ясно, точно и конкретно. Жалбоподателят Л., като участник в движението, не се е 4 съобразил със светлинен сигнала на светофарната уредба, който не разрешава преминаването - установено е противоправно деяние, с което е нарушен установеният ред на държавно управление, осъществено е виновно.

Нарушението е формално, обявено е за наказуемо с административно наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Поради това, дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението, съотнесена към словесното му описание и санкционната норма, позволяват на нарушителя да разбере, защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита.

Нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което винаги води до отмяна на акта, е само онова, което е довело до невъзможност обвиненото лице да разбере какво нарушение е извършило и кои относими норми от действащото законодателство, следва да бъдат приложени.

Нарушаването на правото на защита не се презюмира, а подлежи на преценка за всеки конкретен случай. От самото начало на образуваното административнонаказателно производство жалбоподателят Л. е узнал за какво точно нарушение му се търси отговорност, той по никакъв начин не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде възражения срещу съставения АУАН, а впоследствие и жалба срещу НП.

Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.

Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е формулирано изчерпателно. Следователно жалбоподателят Л. е бил наясно с рамките и съдържанието на обвинението срещу него и е бил в състояние да проведе защитната си позиция, както в хода на развилото се пред административнонаказващия орган производство, така и в съдебната фаза на процеса. Освен това, всеки правоспособен водач е длъжен да познава правилата на движение. Ако за него е неясно къде точно е уредена забраната за преминаване на червен светофар, респ. каква забрана съдържа червеният цвят на светофарната уредба, това сочи на липса на основни познания по управление на МПС, а не на незаконосъобразност на НП. В съответствие с принципа "ignorantia legis neminem excusat" непознаването на закона не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност. Друг е въпросът, че познаването на цветовете на светофара съставлява и обща гражданска култура. Преминаването на червен сигнал на пътен светофар не е маловажно от гледна точка на характеристиката му като административно нарушение, тъй като създава 5 опасност на живота, здравето и имуществото на дееца и на останалите участници в движението. Жалбоподателят Л., като правоспособен водач, несъмнено е запознат със сигналите на светофарната уредба и с тяхното значение. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 3882 от 12.06.2023 г., постановено по КНАХД № 2926/2023 г. по описа на АССГ, XII-касационен състав; Решение № 5532 от 05.09.2023 г., постановено по КНАХД № 2461/2023 г. по описа на АССГ, VIIкасационен състав; Решение № 5093 от 26.07.2023 г., постановено по КНАХД № 4806/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 5033 от 24.07.2023 г., постановено по КНАХД № 5343/2023 г. по описа на АССГ, VIIIкасационен състав; Решение № 4974 от 21.07.2023 г., постановено по КНАХД № 4702/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 3301 от 19.05.2023 г., постановено по КНАХД № 1917/2023 г. по описа на АССГ, III касационен състав и други.