Решение № 211 от 13.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100507172 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20014781 от 18.02.2022 г., постановено по гр. дело № 80782/2018 г. по описа на СРС, 64-ти състав, е допусната съдебна делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобР. със заповед № РД18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ****, със застроена площ 148,35 кв.м., заедно с 6/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж – ***., под обекта - ***., над обекта - ***. и ***., заедно с 6/100 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със заповед № РД 18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, който апартамент по доказателствен акт за собственост е разположен на пети (четвърти надпартарен) етаж и се състои от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, при съседи: В.С., ул. „Клементина“, двор, стълбище, отгоре – арх. И.В. и Ц. и С.П. Г., отдолу – „Европа“ АД, калкан и коридор, заедно с таванско помещение от 14 кв.м., при съседи: „Европа“ АД, арх. И.В. Ц., ул. „Клементина“ и коридор, заедно заедно с приспадащите се към жилището 6/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ от 144,50 кв.м., съставляващо УПИ XI – 11 от кв.

396 по плана на гр. София, местност „Центъра“ при съседи на дворното място: ул.

„Съборна“, УПИ X – 10, VIII – 8, IX 9, при следните съделители и при СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

1. М. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. **** – 10245/32000 ид.ч.; 2. А. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** – 10245/32000 ид. ч.; 3. Р. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

**** – 7000/32000 ид. ч.; 4. М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** -– 1750/32000 ид. ч.;

5. Ж. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****– 1750/32000 ид. ч.; 6. С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** – 930/32000 ид. ч. и 7. С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

**** – 80/32000 ид. ч. от правото на собственост върху посочения имот.

Със същото решение на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М. А. В. е осъден да заплаща на 1

М. И. В. сумата от 320, 16 лв. месечно, на А. И. В. сумата от 320,16 лв. месечно и на С. П. В. сумата от 29,06 лева месечно като обезщетение за ползване на горепосочения апартамент, като считано от влизане в сила на решението на СРС, в частта, в която има силата на определение относно произнасянето по претенциите по чл. 344, ал. 2 ГПК, до окончателното извършване на делбата, като е отхвърлено искането на М. И. В. за присъждане на обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 600 лева и искането на С. П. В. за присъждане на обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 60 лв.

Срещу първоинстанционното решение, в частта относно квотите на съсобствеността на процесния недвижим имот, е постъпила въззивна жалба от съделителя-ответник М. А. В., чрез пълномощника си - адв. А. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Предвид изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено такова, с което да се уважат и определят квотите на съсобствениците. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият съделител С. П. В., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, в който моли да бъде потвърдено като правилно в частта относно квотата на С. П. В. обжалваното Решение № 20014781, постановено на 18 Февруари 2022 г. от СРС, 64 състав по гр. д. № 80782 /2018 г. - делба във Фаза по допускането й. Претендира разноски.

Въззиваемите съделители М. и А. В.и, са подали отговор на въззивната жалба, в който дават становище, че подадената жалба е неоснователна и молят жалбата да бъде останвена без уважение, тъй като приложеното към жалбата завещание е преклудирана възможността за приемане на доказателства във въззивната инстанция. Посочва, че същото не е обявено и не е вписано, като оспорват обстоятелството, че същото е написано и подписано от А. В..

Постъпила е частна жалба от М. А. В., в частта в която е осъден да заплаща обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК на М. А. В. сумата от 320,16 лв. месечно, на А. И. В. сумата от 320,16 лв. месечно и на С. П. В. сумата от 29,06 лв. месечно, като счита същото за неправилно. Моли първоинстанционното решение да бъде изменено като неправилно в обжалваната част, да бъдат оставени без уважение претенциите на М. А. В., А. И. В. и на С.

П. В. като неоснователни.

Постъпил е отговор на частната жалба от С. П. В., в който сочи, че от 1998 г. насам само частният жалбоподател ползва процесния имот. Моли да бъде потвърдено като правилно в частта относно обезщетението, присъдено на С. П. В., обжалваното Решение № 20014781, постановено на 18 Февруари 2022 г. от СРС, 64 състав по гр. д. Na 80782 /2018 г. делба във Фаза по допускането й.

Постъпило е заявление с вх. № 22731 от 24.02.2025 г. от адв. К. М., пълномощник на А. и М. В.и, в което се заявява, че С. Г. С. е прехвърлил дела си и не желае да участва в делбата.

Постъпила е молба с вх. № 131287 от 05.11.2025 г. от В.Л.К., който представя 4 бр. нотариални актове, които според него удостоверяват спорното право върху него. Моли да бъде конституран като страна в процеса.

Постъпила е молба с вх. № 131284 от 05.11.2025 г. от А. И. В., който заявява, че няма финансови претенции към М. А. В. включително ползването на делебния недвижим имот.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на реше-нието, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на ис-кането за съдебна защита.

2

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Съгласно текста на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Предвид императивния характер на нормата съдът е длъжен да определи частите на съделителите съобразно правата, които всеки от тях има по закон и да допусне делбата при установените квоти, без да е обвързан от твърденията на страните за частите им в съсобствеността.

Между страните със сила на пресъдено нещо е установена притежаваната от съделителите идеална част от процесния имот, както правилно е приел районният съд, поради което оспорването е неоснователно. Районният съд не е изложил мотиви по отношение на завещателното разпореждане в полза на Р. В.. Констативните нотариални актове нямат легитимираща сила, щом от данните по делото се установяват различни права на собственост по отношение на делбения имот. С приложеното към въззивната жалба завещание е преклудирана възможността за приемане на доказателства във въззивната инстанция, още повече, че представеното саморъчно завещание не е обявено и не е вписано.

Поради изложеното и съгласно чл. 266 ГПК отправените с въззивната жалба на М. А. В. доказателствени искания са оставени без уважение.

В открито съдебно заседание на 05.11.2025 г., молбите на В.К. и на А. В., представени на същата дата, са обявени за неоснователни предвид становищата изразени от страните в откритото съдебно заседание.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената от съделителя жалба отхвърлена.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция разноски се дължат единствено в полза на въззиваемата страна. В настоящото производство доказателства за стоР. такива са представили единствено М. А. В. и А. И. В., чрез адв. К. М. САК, с представяне на додовор за правна защита и съдействие с № 097685 от 23.10.2025 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва де се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 2000 лв., които не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20014781 от 18.02.2022 г., постановено по гр. дело № 80782/2018 г. по описа на СРС, 64-ти състав, е допусната съдебна делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобР. със заповед № РД18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ****, със застроена площ 148,35 кв.м., заедно с 6/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж – ***., под обекта - ***., над обекта - ***. и

***., заедно с 6/100 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със заповед № РД 18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, който апартамент по доказателствен акт за 3 собственост е разположен на пети (четвърти надпартарен) етаж и се състои от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, при съседи: В.С., ул. „Клементина“, двор, стълбище, отгоре – арх. И.В. и Ц. и С.П. Г., отдолу – „Европа“ АД, калкан и коридор, заедно с таванско помещение от 14 кв.м., при съседи: „Европа“ АД, арх. И.В. Ц., ул. „Клементина“ и коридор, заедно заедно с приспадащите се към жилището 6/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ от 144,50 кв.м., съставляващо УПИ XI – 11 от кв. 396 по плана на гр. София, местност „Центъра“ при съседи на дворното място: ул. „Съборна“, УПИ X – 10, VIII – 8, IX 9, при следните съделители и при СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1. М. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. **** – 10245/32000 ид.ч.; 2. А. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** – 10245/32000 ид. ч.; 3. Р. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

**** – 7000/32000 ид. ч.; 4. М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** -– 1750/32000 ид. ч.;

5. Ж. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****– 1750/32000 ид. ч.; 6. С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** – 930/32000 ид. ч. и 7. С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

**** – 80/32000 ид. ч. от правото на собственост върху посочения имот.

ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, чрез А. Т. - адвокат от Софийската адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** да заплати на С. П. В., ЕГН **********, чрез адв. Г. Е. с пълномощно по делото със съдебен адрес: гр. ****, офис Л.А., на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 2000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4