Решение № 10934 от 10.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10934 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110110402 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал.

1 КЗ заплащане на сумата от 278,40 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил. „А.“ с рег. № [рег. №], вследствие на пътно-транспортно произшествие от 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 27.04.2021 г. в [адрес] е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „О.З.“ с рег. № [рег. №] и лек автомобил „А.“ с рег. № [рег. №] по вина на водача на лек автомобил „О.З.“, който при движение на заден ход ударил лек автомобил „А.“. Вследствие от произшествието последният бил увреден, като нанесените имуществени вреди били описани в Протокол за оглед и оценка на щети от 11.05.2021 г. и допълнителен оглед от 08.06.2021 г. Изяснява се, че към 27.04.2021 г. увреденият лек автомобил бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. Уточнява, че към този договор бил сключен Добавък № 1 – „Клауза Е – Заместващ автомобил“. След предявена претенция, на 28.10.2021 г. [фирма] определило и изплатило по сметка на външен изпълнител на ремонта застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила в размер на сумата от 3 415,63 лв., включващо и разходите за предоставения от сервиза заместващ автомобил, равняващи се на сумата от 278,40 лв. Твърди се, че през процесния период отговорността на водача на лек автомобил „О.З.“ с рег. № [рег. №] била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът поканил ответното дружество да му възстанови изплатеното обезщетение. Посочва се, че [фирма] погасило частично дължимата сума, като заплатило на [фирма] сумата от 3 136,63 лв., а остатъкът от 278,40 лв. останал непогасен. Посочва, че тази сума била заплатена от ищеца като част от общото застрахователно обезщетение за предоставения по силата на договор за наем заместващ автомобил от [фирма] на застрахованото лице автомобил „О. К.“ с рег. № [рег.

1

№] за ползване през периода от 18.06.2021 г. до 07.07.2021 г. За сумата била издадена фактура, платена от ищцовото дружество. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Не отрича, че на 27.04.2021 г. в [адрес] е настъпило пътно – транспортно произшествие между лек автомобил „О.З.“ с рег. № [рег. №] и лек автомобил „А.“ с рег. № [рег. №] по вина на водача на лек автомобил „О.З.“, както и сочения механизъм на произшествието. Посочва, че е заплатил в полза на ищеца сумата от 3 136,63 лв., с което изцяло е погасил дължимото обезщетение. Намира, че заплатената сума от [фирма] надвишава действително претърпените вреди. Поддържа, че ищецът не е имал основание за заплащане на разход за заместващ автомобил, като в застрахователния договор не е отразено, че е сключен при клауза „Е“ от Общите условия. Счита, че по делото не са представени доказателства за писмено искане от страна на застрахования и попълнена от него декларация, предвидена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от клауза „Е“, както и, че е платен депозит от застрахования в полза на наемодателя, предвиден в чл. 2, ал. 1, т. 4 от клауза „Е“ и в т. 4 от представеното от ищеца възлагателно писмо. Приемането на заместващия автомобил не било удостоверено чрез приемно-предавателен протокол, посочен в т. 6 от писмото. [фирма] оспорва наличието на причинно – следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и разходите за автомобил под наем, както и размера на претендираната сума за наема на този автомобил, намирайки, че същата надвишава среднопазарната наемна цена за същия клас автомобили. Изразява и становище, че заплащането от страна на ищеца [фирма] на разход за заместващ автомобил е в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка, но ответникът не дължи неговото възстановяване. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Следователно възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по договор за имуществена застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие – пътно-транспортно произшествие;

2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; 5. размера на вредите.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 10.05.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 27.04.2021 г. в [адрес] е настъпило пътно – транспортно произшествие между лек автомобил „О.З.“ с рег. № [рег. №] и лек автомибил „А.“ с рег. № [рег. №]; че произшествието е реализирано поради виновно и 2 противоправно поведение на водача на лек автомобил „О.З.“; че към тази дата отговорността на водача на лек автомобил „О.З.“ е била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“; че към 27.04.2021 г. лек автомобил „А.“ е бил застрахован при ищеца [фирма] по договор за имуществена застраховка; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на стойност от 3 415,03 лв., както и, че ответникът е погасил част от същата в размер от 3 136,63 лв.

Предвид това и на основание разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че всички юридически факти, включени във фактическия състав на исковата претенция, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено размера на вредите, причинени на застрахования при [фирма] по застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил „А.“ с рег. № [рег. №], респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, предвид спорът относно дължимостта на сумата, изплатена като обезщетение за заместващ автомобил.

Съгласно непротиворечивата съдебна практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).

За изясняване размера на причинените вреди по застрахования при ищеца лек автомобил е изслушано и прието, без оспорване от страните по делото, заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област. От изводите на експертизата се установява, че размерът на вредите, нанесени на лек автомобил „А.“ с рег. № [рег. №], изчислен на база на среднопазарни цени към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие възлиза на сумата от 3 536,38 лв., включваща стойността на частите, труда и боята, както и начислен ДДС. Изяснено е, че действителната стойност на вредите на автомобила и средствата, необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП в случай на ползване на независим доверен автосервиз при равни други условия би могла да достигне до 3 256,18 лв. В констативната част на заключението експертът е посочил, че в случая фактическият ремонт на увреденото МПС е осъществен в оторизиран сервиз за марката „Мазда“, който действа като доверен сервиз на застрахователя, като в случай, че ремонтът бъде насочен към оторизиран автосервиз за марката „А.“, то разходите за труд биха нараснали значително. Изяснено е също, че при влагане на авточасти втора употреба стойността на ремонта би могла да бъде намалена до 2 501,79 лв. и при възлагане ремонта на сервиз, извън официалния за марката. Вещото лице е установило, че цената на алтернативна /втора употреба/ предна дясна врата, която е най –скъпата вложена авточаст в ремонта на автомобила, не би надхвърлила 50 % от стойността на новата, допълвайки, че намирането на такава част не е сигурно. Същият извод се отнася и за калника, но при уточнението, че се касае за алуминиева част, която не подлежи на корекции. Експертизата достига до извод, че среднопазарната наемна цена, дължима за малолитражен автомобил (същият клас като наетия автомобил „О. К.“) за периода от 18.06.2021 г. до 07.07.2021 г. възлиза на сумата от 631,73 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е посочило, че същите се намират в причинна връзка с процесното ПТП.

С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на следващото се застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) възлиза на сумата от 3 536,38 3 лв., определена като стойност на вредите, нанесени на лек автомобил „А.“ с рег. № [рег. №], съгласно средните пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното правоотношение. Доколкото между страните е безспорно, че обезщетението, необходимо за отстраняване на щетите по увреденото МПС, възлиза на платената от ищеца сума в размер от 3 136,63 лв., за която по делото не се спори, че е възстановена от ответното дружество извънсъдебно, както и, че спорът касае сумата за заместващ автомобил, чиято стойност не е включена в определения от вещото лице размер на вредите от 3 536,38 лв., то разликата между тази сума и сумата от 3 136,63 лв. не следва да се присъжда, доколкото не е включена в претенцията на ищцовото дружество и няма доказателства за заплащането и на увреденото лице.

Изясни се, че ищецът заявява претенция за заплащане на сумата от 278,40 лв., представляваща заплатена от него стойност за предоставяне на заместващ автомобил за периода от 18.06.2021 г. до 07.07.2021 г.

Съдът намира, че в случая не е налице основание да се приеме, че към размера на регресното вземане следва да се добави и стойността на услугата „предоставяне на заместващ автомобил“, в случая предоставен на застрахованото лице - собственик на увредения лек автомобил по силата на договор за наем от третото за процеса лице [фирма] ЕООД, доколкото в процесния договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ от 15.10.2020 г., сключен между застраховащия собственик на лек автомобил „А.“ с рег. № [рег. №] и ищцовото дружество [фирма], като покрит риск е посочено „ А – Пълно каско“ съгласно Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, но не е отбелязана клаузата „Е +“, сочена от ищеца като клауза за заместващ автомобил. Представеният и приет по делото Добавък № 1 „Клауза Е +“ – Заместващ автомобил“ към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № ************** от 15.10.2020 г. не е подписан от нито една от договарящите страни, поради което не може да се направи еднозначен извод, че същата е включена в съдържанието на породеното застрахователно правоотношение към момента на процесното застрахователно събитие – ПТП от 27.04.2021 г.