Решение № 24 от 06.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110103482 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковете на Г. Б. Б. ЕГН**********, действащ със съгласието на майка си В. К. В. ЕГН**********, чрез процесуален представител – адв.Р.Д. – ВАК, против Средно училище „****“ гр.Варна, ул. ******№ 17а, представлявано от **** с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и 3 от ЗЗДискр, за приемане за установено извършването от ответната страна спрямо ищеца осъществяване на дискриминация по признак увреждане, изразяваща в отказ да бъдат предприети подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на ищеца Г. Б. Б., довели до недопускането му до сградата на Средно училище „****“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а за провеждане на учебни занятия, осъществено през периода 04.02 – 09.03.2021г., както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 500 лева, частично предявен иск от сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в периода 04.02. – 09.03.2021г./датата на депозиране на ИМ/ , изразяващи се в предизвикано от деянието чувство за отхвърляне от Държавата и обществото, безперспективност, обреченост, малоценност, различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че в резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или че ще му се наложи да повтаря класа.

В исковата молба се твърди, че ищецът е ученик в СУ „****“ гр.Варна, като през учебната 2020-2021г. е бил ученик в 8а клас в индивидуална форма на обучение към редовна обучителна паралелка, тъй като имал поставена медицинска диагноза „Смесена разстройство на поведението и емоциите, нарушения в експресивната реч, емоционално- 1 волева лабилност и неустойчивост, възбудни кризи, нисък фрустрационен праг, когнитивен дефицит в долни граници на средна норма, значителни затруднения в социалната адаптация и интегриране в училищна среда“, съгл.Експертно заключение №913/02.09.2019г. водеща до затруднения в усвояването на учебния материал. Твърди се, че на 04. и 05.02.2021г. ищецът не бил допуснат в училището от служители, които заявили, че следва да носи предпазна маска на лицето си. Твърди се, че законният представител на ищеца – неговата майка Виолета сигнализирала писмено директора на училището за случилото се. В отговор от 11.02.2021г. директора на СУ“****“ уведомила майката на ищеца, че причина за недопускане на ученика е издадената заповед №РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която е обявена извънредна санитарна обстановка, както и Насоки за работа в системата на училищното образование през учебната 2020-2021г. на Министъра на образованието, с които са указани мерки за задължително носене от страна на учениците на предпазни маски за лице в общите закрити части на училищата. Приема, че тази заповед и насоки са противоречиви и създават предпоставки за дискриминационно отношение към ученици. Изтъква, че от страна на СУ „****“ не му е била предложена подобна маска, която той да си сложи. Приема, че предвид здравословното състояние на ищеца, съществувала опасност той да загуби маската си, или да я замърси и след това при употребата й да навреди на здравето си.

В същото време заявява, че в началото на учебната година от страна на училището, на ищеца били предоставени предпазни маски, но поради това, че често ги губел, впоследствие му бил предоставен предпазен шлем. Оспорва, че това представлява реално защитно предпазна средство против Ковид 19. Твърди, че задължението за носене от страна на учениците на предпазни маски не е съобразцено с тяхното психично състояние, като в случая маската пречела на ищеца да диша нормално и му причинявала дискомфорт. Приема, че ръководството на училището не е изпълнило задължението си да осигури годни маски, които не причиняват вреда на учениците. Твърди, че в училището на е осигурена на ищеца достъпна, спокойна и безопасна среда за обучение, съобразена със специалните му образователни потребности и здравословно състояние. Приема, че за него не е подходяща дистанционната форма на обучение в електронна среда, тъй като липсвал директния зрителен контакт и на практика не можело да се осъществи обучение.

Твърди, че от училището изисквали ученикът със свои средства да закупи предпазна маска за лице, но не било уточнено каква точно трябвало да бъде тя. Твърди, че вследствие действията на Директора на училището, ищецът е преживял болки и страдания, изразяващи се в предизвикано от деянието чувство за отхвърляне от Държавата и обществото, безперспективност, обреченост, малоценност, различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че в резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или най-малко ще му се наложи да повтаря класа.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от СУ „****“ гр.Варна, кв.“****“, ул.“****, представлявано от директора ****, в който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че са издадени Заповеди, с които е регламентиран реда и лицата, 2 които следят за спазване на противоепидемичните мерки на територията на училището, техните задължения и отговорности при пропусквателния режим в условията на епедичина обстановка. Изтъква се, че в училището се обучават общо за учебната 2020/2021 година 13 ученици в индивидуална форма на обучение с различни заболявания и няма нито едно подадено възражение при спазване на мерките свързани с COVID-19, като учениците на индивидуална форма се обучават самостоятелно извън паралелките в определени в тези заповеди стаи, при облекчен режим на учебни часове и отделна програма и нямат контакти с останалите ученици в училището. Оспорва твърдението, че незабавно е била уведомена за събитията от 04. и 05.02.2021г., като твърди, че това е станало с писмо от майката на ученика, което е получила на 10.02.2021г.Твърди, че със свое писмо от 11.02.2021г. е уведомила майката на ищеца за възможностите, които има за продължаване на обучението на сина й. Твърди, че междувременно майка е спряла детето от училище и **** от 08.02. до 14.03.2021г. е отсъствал от училище без уважителна причина. Твърди, че не й е представян медицински документ, който да указва противопоказания от носенето на маска от ученикът ****. Твърди, че във всички заповеди на МЗ във връзка с противоепидемичните мерки е визирано носенето на маски във връзка с COVID-19. Изтъква, че е длъжна да изпълнява заповедите на Министъра на здравеопазването и Министъра на образованието, тъй като носи администранивно-наказателна отговорност при неизпълнението им. Твърди, че липсват каквито и да са доказателства за някаква вреда понесена от ищеца от носенето на маска, а в ИМ са налице единствено хипотези какво би могло да се случи.

В допълнителен отговор се изтъква, че ищецът е постъпил в СУ „****“, гр. Варна след прием по общия ред за кандидатстване след завършено основно образование в паралелка с профил „Софтерни и хадуерни науки“ с разширено изучаване на чужд език – английски, като още в началото на учебната година били забелязани дефицити в поведението и знанията нна детето. След проведена екипна среща с училищния екип за подкрепа на личностното развитие била направена препоръка Г.Б. да премине в индивидуална форма на обучение, която е с редуцирано натоварване, съобразено със здравословното състояние на детето, които били документирани с медицински документ предоставен от майката. Твърди се, че в училището за учебната 2020/2021 година се обучават общо 13 ученици в индивидуална форма на обучение с различни заболявания, като не е налице нито едно подадено възражение при спазване на мерките свързани с COVID-19 и образователния процес. Твърди се, че учениците на индивидуална форма се обучават самостоятелно извън паралелките, в определени със заповед на директора стаи при облекчен режим на учебни часове и отделна програма и нямат контакти с останалите ученици в училището. Твърди се, че в училището е обособена стая на родителя, в която останалите родители на ученици в индивидуална форма изчакват своите деца при провеждане на часовете, а на родителите, които са социални асистенти на своите деца, след подадено от заявление и представен документ е разрешено да присъстват в часовете с децата си. Твърди се, че майката на ищеца Г.Б. не е заявявала такова желание. Твърди се, че в течение на учебната година нееднократно на майката на ищеца е предоставяна информация за законовите възможности, които има за продължаване на обучението на сина й, предвид 3 нейните притеснения и епидемичната обстановка в страната. Твърди се, че от началото на учебната година, до 02.02.2021г. ищецът е имал само едно заъснние за час, като в периода на присъствено обучение е участвал активно. Твърди се, че за периода 04.02 – 14.03.2021г. майката го е спряла от училище, без уважителна причина и с мотива, че носенето на маска е противопоказно за заболяването на сина й, води до усложнения и влияе на неговото психическо развитие. Твърди се, че от ищцовата страна били представени медицински документи, удостоверяващи здравословното му състояние – „Смесена разстройство на поведението и емоциите“ и препоръка за ресурсно подпомагане, работа с логопед и психолог, като майката е дала съгласие за преминаването му в индивидуална форма на обучение. Не се оспорва, че ищецът има желание да посещава училище и проявява интерес към учебния процес. Изтъква се, че на всички ученици са осигурани предпозни маски, като задълженето за носенето им е съобразено със заповедите на Министъра на здравеопазването.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

В хода на съдебното производство бяха преддсткавени и приети следните писмени доказателства: представените с исковата молба писмени доказателства в заверен вид: писмо изх.№ 807/11.02.2021 г., заповед РД -01- 51/26.01.2021 г., извадка от ДВ на указ № 185, експертно решение № 0913 от 02.09.2019 г., удостоверение за раждане № **** от 15.10.2006 г., удостоверение за раждане от 10.VI.1980 г., лична карта № ****, лична карта № ****; доказателства в заверен вид: заповед № 07-537/14.09.2020 г., правила за работа в условията на COVID - 19 за учебната 2020 -2021 г. в СУ“****“ гр.Варна, заповед № 07-526/11.09.2020 г., инструктаж на учениците във връзка с организирането и провеждането на присъствено обучение в условията на епидемична обстановка от COVID - 19, заповед № РД 0711/21.09.2020 г., списък главни дежурни 2020/2021 г., заповед РД 07- 363/12.05.2021 г., заповед РД № 07-230/15.02.2021 г., заповед № РД 07- 305/09.04.2021 г., заявление № 3683/10.02.2021г., заповед РД 09-856/09.04.2021г., Заповед РД-01-220/08.04.2021г., писмо от Регионално управление на образованието вх.№ 0200-105 от 05.02.2021 г., заповед РД - 0120/15.01.2021 г., заповед РД - 01-675/25.11.2020 г.

Съдът приема за безспорно, че в исковия период 04.02.2021г.-09.03.2021г. ищецът Г.

Б. Б. е бил ученик в VIII клас в СУ ****, гр. Варна, в паралелка с профил „Софтерни и хадуерни науки“ с разширено изучаване на чужд език – английски.

Съдът приема за безспорно, съгласно Експертно заключение №913/02.09.2019г. на Национална експертно лекарска комисия при Министерство на здравеопазването, издадено въз основа на Епикриза от Детско психиатрично отделение на Първа психиатрична клиника при УМБАЛ "****" - гр. Варна от м.01.15 год., Мед. направление от детски психиатър от 13.11.18 год., Психологично изследване от 13.11.18 год., ЕР на ТЕЛК от 14.11.18 год., че ищецът страда от „Смесена разстройство на поведението и емоциите, нарушения в експресивната реч, емоционално-волева лабилност и неустойчивост, възбудни кризи, нисък фрустрационен праг, когнитивен дефицит в долни граници на средна норма, значителни затруднения в социалната адаптация и интегриране в училищна среда“, с която е определена 4