Протокол № 363 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 363 гр. П., 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100086 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът А. Д. не се явява. За него се явява адв. В. О. от САК редовно упълномощен.

За ОД на МВР – П. се явява гл. юрисконсулт К. П. редовно упълномощена.

Страните са редовно призовани.

Адв. О.: – Да се даде ход на делото.

Гл. юрк. П.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. О.: - Поддържам ИМ, както и всички доказателствени искания.

Получили сме отговора на ответника. Навсякъде в него се акцентира, че доверителят ми се е самонаранил и в тази връзка не виждам какво влага ответника. При получаване на травматичната уврежда в областта на коляното няма външни фактори т.е. в конкретния случай доверителят ми не е действал умишлено, няма умисъл в неговите действия, за да достигне този резултат, още повече същият е бил на работа. Същият е психически годен и 1 уравновесен човек и едва ли би вложил умисъл в това самонараняване където се изтъква навсякъде. Във връзка с представеното заявление от 2.11.2023г. моля, да бъде изключено от доказателствения материал, тъй това заявление не се изисква на базата на някакъв нормативен акт и не съдържа факти, които биха били от значение за делото. Твърдя, че последващото постъпване на доверителят ми в болницата на 27.02.23г., когато е изписан на 1.03.2023г. оперативна интервенция е извършена във връзка със старата операция и е в резултат на първоначалната травма. Аз към 6.02.2024г. твърдя, че доверителят ми не се е възстановил. В рамките на 5 години може да бъде прясно скъсване на минискус. За това вещото лице трябва да каже каква е давността. Двете оперативни интервенции са в резултат на трудовата злополука. Аз твърдя в ИМ, че към момента на подаване на ИМ 6.02.2024г. доверителят ми не се е възстановил. Епикризата, която е приложена е от 27.03.2023 г. и е от последващо постъпване в болница, което е в резултат на първоначалната травма. Твърдим, че не травмите не са две, а втората е продължение на първата травма.

Гл. юрк. П. : - Поддържам отговора на ИМ. Нямам възражение по така изготвения доклад. Моля да бъде прието приложено заявление от 2.11.2023г., като доказателство. Считам, че същото е относимо към предмета на спора.

Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.

Настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А. Н. Д., ЕГН **********, от с.Г., обл. П., ул. „С.К.“ №10, чрез пълномощника адв. В.

О. (САК) против Областна дирекция на МВР-П., ЕИК 129009849, със седалище и адрес гр. П., пл. „С“, №3.

В ИМ са изложени твърдения, че през м.С. 2017г. ищецът бил назначен за държавен служител в МВР, като от 2021 г. бил в служебно правоотношение с ответника и към настоящия момент също продължавал да служи в тази структура. На основание Заповед № 312з-2398/27.07.2022 г. на директора на ОД МВР-П. бил командирован за времето от 28.07.2022 г. до 10.08.2022 г. в РД „Гранична полиция“- Елхово.

На 04.08.2022 г. ищецът бил на работа с работно време от 19:00 ч. до 07:00ч. на 04/05.08.2022 г. Твърди се, че при застъпване на смяната, на 2

04.08.2022г., около 19:40 ч., в РДГП-Елхово, по-конкретно, с.Резово, обл.Бургас, слизайки от служебния автомобил, усукал дясното си коляно, като е усетил силна и рязка болка в тази област. Имал чувството, че дясното му коляно в този момент е „блокирало“ и не му позволявало да свие крака си, нито да върви. За случилото се уведомил незабавно началника на ГОП към РПУ-С. при ОДМВР-П..

Веднага след злополуката, още същата вечер, той бил транспортиран по спешност от свой колега до болницата в гр.Ц., откъдето след извършен преглед бил пренасочен и към Медицински институт (МИ) на МВР - София.

Било установено, че не може да продължи да изпълнява служебните си задължения, поради което бил откомандирован.

На 05.08.2022 г. посетил МИ на МВР - София, където след преглед му била поставена диагноза: „Distorsio gen. dex. Laesio 1/g collaterale genus dex“.

Медицинският специалист (д-р Лазов) дал указания на ищеца за имобилизация на дясното коляно - предписал му имобилизираща шина за обездвижване на дясната колянна става и спазване двигателен режим. На ищецът бил издаден болничен лист №Е20222535181 с диагноза по МКБ , £83.4-изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна колатерална ставна връзка на коляното“, при режим домашен-амбулаторен, за период от 14 дни - от 04.08.2022г. до 17.08.2022г.

Тъй като болковият синдром в областта на дясно коляно не намалял, а напротив - засилил се и станал нетърпим, на 09.08.2022 г. на ищеца било извършено МРТ изследване в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД в гр. София, от заключението на което се установили данни за малък ставен излив, за руптура на задния рог на медиалния и предния рог на латералния менискус.

На 11.08.2022 г. поради нестихващи болки ищецът потърсил помощ в УМБАЛ „Пълмед“ ООД-Клон МС „Здраве“ гр. П., където след запознаване с резултатите от проведеното МРТ изследване от 09.08.2022г. и извършен личен преглед, по отношение на ищеца била поставена основна диагноза:

МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. В същия ден му била извършена артроскопия на дясно коляно, както и проведена медикаментозна терапия.

На 13.08.2022г. бил изписан с предписание да не натоварва оперирания долен десен крайник и отбременяването му с патерици. Били му назначени 3 контролни прегледи и издадени болничен лист № Е20222276250/16.08.2022 г. при режим „болничен“ - 3 дни, домашен-амбулаторен - 30 дни, за период от общо 33 дни - от 11.08.2022 г. до 12.09.2022 г., както и болничен лист № Е20223051762/14.09.2022 г. при режим „домашен-амбулаторен“, за период от 30 дни - от 13.09.2022 г. до 12.10.2022 г.

Твърди се, че на 30.08.2022 г. поради болезнени и ограничени движения в областта на десен долен крайник ищецът бил прегледан от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който му поставил диагноза:

„Последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник “ и предписал терапия за провеждане на рехабилитационни процедури. С оглед недостатъчния ефект от проведените процедури и продължаващият нетърпим болков синдром в областта на десен долен крайник, ищецът бил насочен за рехабилитационно лечение.

На 09.09.2022 г. бил приет и настанен за лечение в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ към „СБР-Вита“ ЕООД Велинград с цел овладяване на болковия синдром и подобрение на подвижността на долните крайници. Към този момент ищецът бил с отток и болезненост в дясна коленна става. Била му поставена окончателна диагноза:

“Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник“ и извършени множество рехабилитациони процедури, като на 16.09.2022 г. бил освободен с дадени препоръки за ХДР и ДЕЖ, и при необходимост - за последваща рехабилитация в рамките на една година, както и за продължаване на същата в домашни условия.

Пояснено е, че за претърпяната от ищеца злополука от 04.08.2022 г. била издадена декларация за трудова злополука с вх.№ 5101 -1236/26.08.2022г. на ТП на НОИ - П., както и влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на ТП на НОИ - П., с което декларираната злополука била призната за трудова на основание чл.60, ал.1 КСО.

На 24.10.2023 г. ЦЕЛК при МИ-МВР-София издала на ищеца Медицинско удостоверение №180/1, в което определя травмата му, получена вследствие на трудова злополука от 04.08.2022г., като средна телесна повреда по смисъла чл.129, ал.2 НК.

Изложени са твърдения, че в пряка причинно-следствена връзка с 4 трудовата злополука в средата на м.февруари 2023 г., седейки на стол, ищецът изпънал оперирания си десен долен крайник, при което отново усетил силна болка в областта на дясно коляно, което „блокирало“. Почувствал същата нетърпима болка, както по време на трудовата злополука от 04.08.2022г., и невъзможност да свие десен долен крайник, нито да го изправи и да ходи.

На 17.02.2023 г. поради нестихващата болка в травмираната област му било извършено МРТ изследване на дясно коляно-нативно в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Анна“ гр. София, при което се установило увреждане на страничния мениск - третиран хирургично; реактивни синовит/бурсит.

На 23.02.2023г. бил прегледан от специалист по ортопедия и травматология, който установил умерено изразен вътреставен излив в областта на дясна колянна става; палпаторна болка откъм латерално, както и клинични данни за реруптура на латералния мениск на дясно коляно и му била поставена диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“, като бил насочен за оперативно лечение.

На 27.02.2023г. повторно бил хоспитализиран в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД-Клон Медицинска структура „Здраве“-П., с поставена окончателна диагноза: М К Б „S83.2 прясно скъсване на мениска“. В същия ден му била извършена втора оперативна интервенция на десен долен крайник - артроскопия на дясно коляно и назначена медикаментозна терапия, а на 01.03.2023 г. бил дехоспитализиран с предписание да ползва помощно средство при придвижване - патерици и са назначени контролни прегледи.

И двете оперативни интервенции се твърди, че са в резултат на трудовата злополука. Към момента на подаване на ИМ- 6.02.2024г. ищецът не се е възстановил и последващото постъпване в болница на 27.02.2023г. е в резултат на първоначалната травма. Твърди се, че травмите не са две, а втората е продължение на първата травма.

Твърди се, че във връзка с усложненията, настъпили през м.февруари 2023 г. следствие претърпяната трудова злополука от 04.08.2022г., той бил временно нетрудоспособен за общо 47 дни, за което били издадени болничен лист № Е20222535486, за периода от 13.02.2023г. -26.02.2023г., (при режим „домашен амбулаторен“ - 14 дни), както и болничен лист № 5

Е20230241923/01.03.2023г., за периода от 27.02.2023г. - 31.03.2023г. (при режим „болничен“- 3 дни и режим „домашен амбулаторен“ - 30 дни.) Сочи се, че на 20.03.2023г. поради нестихваща силна болезненост в повторно оперирания десен долен крайник, ищецът бил прегледан от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил оточна дясна става, хипотрофична бедрена мускулатура, ограничени движения в дясно коляна и поставил основна диагноза: „Т93.3 - последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“. Била му предписана последваща рехабилитация, като в изпълнение на предписанията ищецът постъпил в Медицински център „Асклепий“ - Велинград за провеждане на такава.

Изложени са съображения, че след претърпяната трудова злополука от 04.08.2022 г., както и усложненията, настъпили следствие на нея ищецът бил в тежко физическо състояние, като причинената му травма водела до силни и продължителни болки в областта на десния долен крайник. По време на двата му болнични престоя в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Клон Медицинска структура „Здраве“-П. същият не можел да се обслужва сам и имал нужда от придружител, който да му помага.

Състоянието му изисквало и грижи от негови близки по време на домашното му лечение. Изпитвал затруднения и неудобство при придвижването с патерици, както и при носенето на имобилизираща шина. Всичко това отключило у него чувство за непълноценност и обща потиснатост.

Сочи се, че причинената травма имала за свои негативни последици невъзможността да полага труд за период повече от 3 месеца, което от своя страна довело до безпокойство и тревожни мисли относно способността му в бъдеще да изпълнява служебните си задължения, тъй като е баща на две малолетни деца, които разчитали на неговата материална опора. Ищецът станал раздразнителен и изнервен, тъй като трудно приемал ситуацията, че е в невъзможност да взема и води на детска градина/училище, да ходят заедно на разходки в гората, да играят заедно футбол на игрището, и изобщо да прекарват време както преди.