Решение № 578 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330202558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 24-0333-001498/11.11.2024 г., издадено от Началник Група в РУ Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив, с което С. И. Щ., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, С. И. Щ., представляван от адв. А. С., обжалва цитираното НП с доводи за незаконосъобразност като моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, Началник Група в РУ Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив, оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 11.10.2024 г., в 18.34 часа, в с. Йоаким Груево, на ул. 1-ва, ***** при РУ Стамболийски – свид. И. Ю. спрял за проверка С. И. Щ. като водач на л.а.

Додж Чарджер СХТ, ********. В хода на същата било установено, че жалбоподателят Щ. се движи със значителна техническа неизправност по автомобила, а именно: липсват 2 бр. крайни шумозаглушителни устройства, 1 като на тяхно място са монтирани 2 бр. прави тръби с 2 бр. метални накрайници. Предвид констатираното нарушение свид. Ю. съставил АУАН за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 ЗДвП, като иззел и СРМПС и указал на водача да отстрани констатираната неизправност. Въз основа на така съставения АУАН на 11.11.2024 г. Началник Група в РУ Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив издал НП, с което санкционирал С. Щ. с глоба в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Няколко дни по-късно водачът се представил пред свид. Ю., заедно с гореописаното МПС и след проверка свид. Ю. констатирал, че констатираната неизправност е отстранена, след което върнал на водача СРМПС.

Недоволен от факта на санкционирането му, жалб. Щ. обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. На първо място се сочи, че в конкретния случай не се визира конкретно правило за поведение, което да е нарушено и това води до неяснота в описанието на нарушението. Пак в тази връзка на следващо място се сочи, че в АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то. На трето място се навежда оплакване, че никъде в АУАН и НП не се сочи по какъв начин е установено нарушението и на последно четвърто място – че не е посочено как твърдяната техническа неизправност се е отразила на безопасността на МПС и по какъв начин би повлияло негативно на околната среда и на другите участници в движението.

В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е бил разпитан актосъставителят – И. Ю., които в своите показания изцяло е потвърдил изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира показанията на този свидетел като изключително логични, подробни, обективни и по същество неопровергани от доказателствената съвкупност.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От показанията на свид.

2

Ю. се установява, че управляваното от жалб. Щ. МПС е било със значителна техническа неизправност по автомобила, а именно: липсват 2 бр. крайни шумозаглушителни устройства, като на тяхно място са монтирани 2 бр. прави тръби с 2 бр. метални накрайници. Посоченото несъмнено представлява техническа повреда по автомобила, тъй като се изразява в липсващ елемент от системата на автомобила. Същата е значителна по смисъла на пар. 6, т. 72 ДР ЗДвП, доколкото липсата на елемент от горивната система на автомобила може да засегне безопасността на превозното средство, в това число да породи риск за другите участници. Видно от показанията на свид. Ю. водачът не само не е отрекъл, а дори е признал за наличието на технически проблем в автомобила му, тъй като няколко дни по-късно го е представил за повторен преглед с оглед констатирането, че повредата е отстранена, в резултат на което е получил обратно и отнетото му СРМПС. Последното е показателно за това, че водачът е бил пределно наясно с това какво нарушение се твърди да е извършил, още повече като се имат предвид показанията на актосъствителя, че не за първи път санкционира водача за нарушение от същия вид.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация и на посоченото правно основание - чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, в която е предвидено наказание за водач, който управлява технически неизправно превозно средство, което се движи със значителна техническа неизправност.

В тази връзка съдът не споделя доводите, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, че липсвало описание на правило за поведение, което да е нарушено, както и коректно описани на нарушението, доколкото видно от предприетото от жалбоподателя непосредствено след съставения АУАН, същият много ясно е разбрал какво нарушение се твърди да е извършил, като в кратък срок е привел фактическото положение с правно дължимото. Съдът не споделя и доводите, че не е посочено по какъв начин е установена неиправността, както и влиянието й върху околката среда и останалите участници в движението. Преди всичко следва да се посочи, че законът не съдържа изискване в тази насока, но така или иначе от показанията на свид. Ю. се установява, че техническата неизправност е можело „да се чуе“ и „види“, макар и с помощта на камерата на мобилния телефон. Не се твърди, а и не се установява да се касае за техническа неизправност, за чието установяване се изискват специални знания. Не се установява и изискване в 3 закона да се посочи как тази неизпраност би застрашила останалите участници в движението. Отговори на тези въпроси, обаче, се съдържат в показанията на разпитания като свидетел актосъставител, които съдът кредитира безусловно, който е заявил, че при извършената проверка е констатирал, че водачът няма шумозаглушително устройство, което е значителна техническа неизправност, която се вижда и се чува, тъй като водачите нарочно си „режели“ гърнетата, за да стават шумни. Пак от показанията на свидетеля става ясно, че в случая не е съставил акт за шум, а за това, че автомобилът е имал липсващ елемент, тъй като всеки автомобил трябва да има в изпускателната система средно и крайно гърне, каквото управляваният от санкционираният водач автомобил е нямал.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и законосъобразно в случая е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, което се явява доказано по несъмнен начин.

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното нарушение, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като „маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Касае се за умишлено нарушение, което засяга изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в движението по пътищата.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид крайния изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат и направените разноски по делото за явяването на свидетеля в съдебно заседание в размер на 20 лева, заплатени от бюджета на съда.

Ето защо ПРС ІV н. с.,

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0333-001498/11.11.2024 г., издадено от Началник Група в РУ Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив, с което С. И.

Щ., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА С. И. Щ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РСПловдив сумата от 20.00 /двадесет/ лв., представляваща направени разноски за явяване на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5