Решение № 71 от 04.04.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Д., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър П. М.

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

КА.птен Ибр. А.д при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Петър П. М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600017 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда №10 от 22.11.2022г., постановена по н.о.х.д. №185/2022г.

Районен съд-гр.Г.Т. е признал подсъдимата Х. А. Й., с ЕГН ********** от с.Р., общ.Т., за ВИНОВНА, в това, че на 05.04.2022г. в с.Л., общ.Г.Т. отнела чужди движими вещи - пари на стойност 3 150,00лв. от владението на Г. М. Г. от с.село, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК й НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца изтърпяването на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3/три/ години.

По отношение на подсъдимата Х. А. Й. е потвърдена мярката за неотклонение „подписка“ до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата Х. А. Й. е осъдена да заплати на Г. М. Г. сумата от 1

3 150,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е да заплати и по сметка на ОД на МВР-гр.Д. сумата от 72,64лв., представляваща сторени разноски на досъдебното производство, както и по сметка на РС-гр.Г.Т. сумата от 126,00лв., представляваща ДТ от 4% върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Х. А. Й. чрез процесуален представител, в която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда.Настоява се делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредителното заседание за отстраняване на допуснатите множеството съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебното заседание подсъдимата се явява лично и чрез защитника си поддържа заявеното в жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата, като я счита за неоснователна.Настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната си дума подсъдимата поддържа казаното от адвоката си.

Д.кият окръжен съд на основание чл.314 ал.1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както и становищата на страните, констатира:

В производството пред първата съдебна инстанция районният съд е допуснал неотстраними при въззивното разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила, както следва:

На 22.11.2022г. било проведено разпоредително заседание пред първата съдебна инстанция.С оглед направеното искане за конституиране на пострадалото лице Г. М. Г. като граждански ищец съдът е заявил, че ще се произнесе след обсъждане на предварителните въпроси в разпоредително заседание.Тази практика въззивната инстанция намира за порочна, тъй като в случая допускането на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес се явява осъществено от съда след провеждане на разпоредителното заседание, макар и все още да не е бил нА.це съдебен акт, 2 който да го финА.зира – в действителност въпросите по чл.248 ал.1, т.1-8 от НПК вече са били обсъдени от останА.те участници в процеса.По този начин е бил преграден пътя на пострадА.я да вземе отношение по въпросите визирани в чл.248 ал.1, т.1-8 от НПК, в частност допуснати ли са на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на неговите процесуалните права.

По същият начин е процедирано от страна на първоинстанционният съд и по отношение на подс.Х. Й., на която не е дадена възможност да изрази своето лично становище по въпросите визирани в чл.248 ал.1, т.1-8 от НПК, каквато е изричната разпоредба на закона.

На следващо място районният съд не е изпълнил задълженията си да разясни на присъстващите лица скрепената в чл.248 ал.3 от НПК преклузия.Пренебрегвайки тази норма, съдът е пристъпил към изслушване становищата на страните, без да им разясни изрично разпоредбите на ал.3 и ал.4 от чл.248 на НПК, съгласно които възражения за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадА.я, трябва да бъдат поставени за обсъждане във фазата на разпоредителното заседание.В противен случай такива възражения не могат да бъдат правени в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.

В постановеното определение по чл.248 ал.6 от НПК не е указано, че актът в частта по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК.

На следващо място съгласно чл.34 от НПК всеки акт на съда трябва да съдържа подписите на членовете на състава., в т.ч. и всяко протоколно определение.С полагането на подписите си съставът удостоверява, че постановеният съдебен акт обективира решението му по всички правно значими въпроси по делото. Ето защо преди да е подписан актът, той не може да породи правни последици и няма качеството на съдебен акт, а липсата на подпис на един от членовете на състава на съда, без значение какви са причините за това, не дава възможност да се направи извод, че актът е постановен от законен състав /в този смисъл и Решение №772/1991г. по н.д.

3

№667/1991г. на I н.о./.Поради това неполагането на подпис върху всеки един акт на съда всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила /Решение №142 от 16.04.2015г. на ВКС по н.д. №375/2015г., III н.о./.В конкретния случай делото се е гледало в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.Видно от протокола в хода на проведеното на 22.11.2022г. заседание са били постановени редица протоколни определения, като нито едно от тях не е подписано от съдебния състав, а е подписан единствено самия протокол от съдебно заседание/л.42 и следващите от НОХД №185/2022г. по описа на РС-гр.Г.Т./.

По време на проведеното на 22.11.2022г. съдебно заседание подс.Х. Й. е признала изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявила желанието си за тях да не се събират доказателства, т.е. производството по делото е следвало да продължи по реда на чл.371 т.2 от НПК, вместо това с протоколно определение районният съд е допуснал провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК, но по реда на чл.371 т.1 от НПК.Едновременно с това разяснил на подс.Й., че при постановяване на присъдата срещу нея ще ползва всички събрани на досъдебното производство доказателства без да се събират допълнителни доказателства.Смесвайки двата института районният съд е нарушил грубо правото на защита на подсъдимата.

Това е продължило и при определяна на наказанието й.Цитирайки текстово разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК е следвало да определи наказанието на подс.Х. Й. при условията на чл.58а от НК, както изрично указва разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, а като не го е сторил отново е нарушил правото й на защита.

Освен това, след справка в Единната информационна система на съдилищата/ЕИСС/ въззивната инстанция установи, че обжалваната присъда е била обявена от председателя на съдебния състав преди да е била подписана с квА.фициран електронен подпис /КЕП/ от членовете на състава, което е нарушение на чл.310 от НПК /Изм. – ДВ, бр.110 от 2020г., в сила от 30.06.2021г./.Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 22.11.2022г., председателят на състава е обявил присъдата, като е отбелязано, че заседанието е приключило в 10:30ч., а според извършената в ЕИСС справка присъдата е била разписана електронно от председателя Д.Д. на 4

22.11.2022г. в 11:05:46ч., от съдебния заседател Е.П. - на 22.11.2022г. в 11:34:13ч. и от съдебния заседател А.П. - на 22.11.2022г. в 15:00:44ч. – т.е. обявената от председателя на съдебния състав присъда е била подписана електронно в ЕИСС след като е била обявена в съдебното заседание и след като същото е било приключило.

Предвид изложеното, Д.кият окръжен съд установи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които основават неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

На основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.3 във вр. с чл.334 т.1 от НПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда №10/22.11.2022г. постановена по н.о.х.д.

№185/2021г. по описа на РС-гр.Г.Т. и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване или/и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5