Определение № 981 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500896 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 и адрес: гр. София, ул.*** (***) 1, общ. Столична, чрез адв.Л. Р., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1821/05.03.2025г. по ч.гр.д.№ 3472/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., с което е отхвърлено подаденото заявление с вх.№ 21353/24.02.2025г. от „А1 България ЕАД“ с ЕИК 131468980 и адрес: гр. София, ул.*** (***) 1, общ. Столична, срещу „Хера – 96“ ООД с ЕИК 115078753 и адрес: гр. Пловдив, ***, в частта за сумата от 400 лв. неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент 502400874, партида 104173065, ID на договор М3268195 от 13.01.2022 г. оборудване, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 24.02.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 24 лв.мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 22.07.2024 г.23.02.2025 г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за отхвърлените суми.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения 1 едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „А1 България ЕАД“ с ЕИК 131468980 е подадено заявление с вх.№ 21353/24.02.2025г. по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „Хера – 96“ ООД.

В т.12 – „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е записано, че „Хера – 96“ ООД е сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 502400874, партида 104173065, ID на договор М3268195 от 13.01.2022. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги са били сключени отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. По процесния договор са били издадени и дължими 5 бр. фактури на обща стойност 85,69 лв. Посочено е също, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на осн. т. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. По договора за срока на действие е било предоставено за ползване оборудване, което след прекратяване на договора не е върнато на мобилния оператор. Поради невръщането му абонатът дължи неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. За неустойката за предоставено оборудване е била издадена сметка 903482698 от 06.07.2024 на стойност 400 лв. и падеж 21.07.2024 г. С т.14 – „Допълнителни изявления и допълнителна информация“ е записано, че длъжникът няма качеството на потребител нито по смисъла на Директива 93/13, нито по смисъла на ЗЗП и по Закона за електронните съобщения, защото не е 2 физическо лице, а търговец, поради което чл. 410, ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 3 от ГПК са неприложими. Относно претендирането на законна лихва за забава върху вземането за неустойка, изтъкнато е, че тъй като неустойката е компенсаторна по своя характер и представлява парично задължение на длъжника, то няма пречка върху нея да се претендира и законна лихва за забава. Доколкото неустойката е предвидена в договора, то тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в процесната част, излага съображения, че по отношение на неустойката са приложими разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно, че неустойка между търговци не може да бъде намалявана поради прекомерност.

Ако същата обаче излиза извън присъщите и функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата се явява нищожна на осн. чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Районният съд посочва също, че обстоятелството дали уговорената между страните неустойка е нищожна на посоченото основание, следи служебно, като преценката се прави към момента на сключване на договора. В случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като той сам е освободен от задължението да предоставя съответните услуги поради прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа на справедливост. Затова, уговорена по този начин, неустойката за прекратяване на договора излиза извън по-горе очертаните функции, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

Районният съд мотивира, че не следва да се присъжда и претендираното обезщетение за забава начислено по отношение на неустойката, с оглед отхвърлянето на заявлението по отношение на главното вземане.

С подадената частна жалба на „А1 България“ ЕАД са направени възражения, че се поддържат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. Районният съд се е позовавал на съдебна практика, която в случая изобщо не е приложима, тъй като не се претендира неустойка до края на срока на договора и за предсрочно прекратяване и неспазен срок, а се претендира неустойка за нарушаване задължението на абоната да върне предоставеното му оборудване. В заявлението било посочено изрично, че се 3 претендира неустойка за невърнато оборудване във фиксиран размер по ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. Този размер на неустойката не е обвързан нито със срока на договора, нито с месечните такси по договора, а единствено и само със стойността на предоставеното оборудване.

„А1 България“ ЕАД възразява, че мотиви за отхвърляне на претендираната неустойка за невърнато оборудване, която е фиксирана съобразно стойността на предоставеното оборудване и не зависи от продължителността на договора, изобщо не са изложени. Не ставало ясно как по отношение на нея Районният съд е приел, че са нарушени функциите на неустойката и защо същата противоречи на добрите нрави. Реално по този начин абонатът се обогатява неоснователно за сметка на мобилния оператор, тъй като оборудването е собственост на оператора, който няма друг механизъм да защити интересите си при неизпълнение на задължението за връщане, освен чрез начисляване на неустойка в размер на стойността на невърнатото оборудване.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят основава искането си на Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 502400874, партида 104173065, ID на договор М3268195 от 13.01.2022 г. Твърди, че е предоставил за ползване оборудване, което след прекратяване на договора не било върнато на мобилния оператор и поради това абонатът дължал неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. Издадена била сметка 903482698 от 06.07.2024 на стойност 400 лв. и падеж 21.07.2024 г. за неустойката за предоставено оборудване. Въззивната инстанция констатира, че документите – Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 502400874, партида 104173065, ID на договор М3268195 от 13.01.2022 г., Ценоразпис с фиксирани размери на „А1 България“ ЕАД и Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите, са цитирани в съдържанието на заявлението, но не са приложени, 4 поради което не са могли да бъдат взети предвид от Районния съд. За съда не е възникнало задължение да предостави процесуална възможност на заявителя да ги представи по делото в заповедното производство, тъй като документите не са били описани поименно като приложения в раздел последен от т.14 „Допълнителни изявления и допълнителна информация“, а кредиторът се е позовал на тях само в обстоятелствената част.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1821/05.03.2025г. по ч.гр.д.№ 3472/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., с което е отхвърлено подаденото заявление с вх.№ 21353/24.02.2025г. от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 и адрес: гр. София, ул.*** (***) 1, общ. Столична, против „Хера – 96“ ООД с ЕИК 115078753 и адрес: гр. Пловдив, ***, в частта за сумата от 400 лв. - неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент 502400874, партида 104173065, ID на договор М3268195 от 13.01.2022 г. оборудване, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 24.02.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 24 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 22.07.2024 г.- 23.02.2025 г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5