Решение № 164 от 24.01.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 719/2017
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 24.01.2018
- В сила
- 17.12.2019
- Състав
- РУМЯНА АНТОНОВА СПАСОВА-КЕЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 72 · Търговски закон
- чл. 72, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 72, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 73 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 719 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени установителени искове с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Ищците твърдят, че са собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот – масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********/ на ъгъла с ул.
„Сердика“, в кв. 7 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Зона-Г-14“ със застроена площ около 396,44 кв.м., който имот е придобит на основание нотариален акт № 187, дело № 11219/1992 г. Посочват, че не могат да упражняват правото си на собственост, тъй като срещу тях ответникът противопоставя вписано несъществуващо обстоятелство, а именно: апорт на гореописания имот в капитала му. Твърдят, че с нотариална покана изрично са уведомили „Е.*“ ООД, чийто универсален правоприемник е „ЖМБ – 1“ АД, че не са уведомени и не са запознати с оценката на недвижимия имот, както и че не са подписвали дружествен договор с описани апортни вноски. Считат, че е налице порочно вписване на увеличение на капитала на дружеството „Е.*“ ООД чрез апортна вноска на правото на собственост върху 4/5 идеални части от имота, извършено въз основа на решение от 21.03.1994 г. на СГС. Твърдят, че във връзка с апорта не е сключен дружествен договор и такъв не е представен при вписването на увеличаване на капитала, извършено с решение от 21.03.1994 г., не са посочени съдружниците с апортните вноски, пълното описание на непаричната вноска, оценката и основанието на правата на вносителите, т.е. налице е обстоятелство, което не е възникнало валидно, но неправилно е било вписано в търговския регистър при Софийски градски съд. Предвид изложеното искат да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „ЖБМ – 1“ АД, в качеството му на универсален правоприемник на „Е.*“ ООД, несъществуването на вписано с решение от 21.03.1994 г. на СГС по ф.д. № 7791/1992 г. обстоятелство – увеличаване на уставния капитал на дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез непарична вноска, представляваща 4/5 идеални части от правото на собственост върху горепосочения недвижим имот и да се отмени решение от 21.03.1994 г. на СГС по ф.д. № 7791/1992 г. Искат също така да се отмени констативен нотариален акт № 29 от 28.12.2001 г. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Счита, че ищците са пропуснали преклузивния срок за атакуване на решението на общото събрание, на което е взето решение за извършване на апорта. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищците не са собственици на частите от имота, както и поради липса на правен интерес, тъй като въпросът за собствеността е разрешен със сила на пресъдено нещо. Прави възражение, че е придобил процесният имот по давност. Предвид изложеното иска да се прекрати производството като недопустимо или да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а същото е видно и от приетия като доказателство нотариален акт № 187, том LІІ, дело № 11219/1992 г. на нотариус Д.Г., че на 14.08.1992 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който С. Г.С., А.Й.С.като пълномощник на Г.Г.С., М.Х., К.като законен представител на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря Е.Г.С.и Г.А.А.продават на Т.К.Д., Я.Т.Д., М.Ж.Б.и В.Й.М.собствените си 4/5 идеални части от следния недвижим имот: масивна жилищна сграда в гр. София, на ул. „*********, на ъгъла с ул. „Сердика“, със застроена площ около 396,44 кв.м. по нотариален акт, а съгласно удостоверение за базисна оценка от 376 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена сградата с пространство от 396,44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м. в квартал 7 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-зона Г-14“.
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак, че ищцата Т.В. С.е сключила граждански брак с Я.Т.Д. на 30.08.1987 г.
Видно е от удостоверение за граждански брак, че ищцата И.П.П. е сключила граждански брак с Т.К.Д. на 13.03.1983 г. и след брака ще носи фамилното име Д..
Установява се от удостоверение за граждански брак, че ищцата Ж.В.С. е сключила граждански брак с В.Й.С.на 22.03.1986 г.
Представен е протокол от проведено на 01.06.1993 г. извънредно общо събрание на дружеството „Е.-*“ ООД с дневен ред: 1. Приемане на нови съдружници – съпруги на учредителите и 2.
Вземане на решение за увеличаване на дружествения капитал и промяна на дружествения договор във връзка с това, както и разпределението му между съдружниците. Взети са решения за приемане като членове на дружеството на И.П.Д., Т.В.С., Ж.В.С. и М.Ж.Б., както и за приемане на апортираните от тях като непарична вноска 5/10 идеални части от процесния имот. Прието е увеличаване на дружествения капитал със стойността 4/5 идеални части от гореописания имот и е взето решение да се промени дружествения договор.
С решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение е вписано приемането на И.П.Д., Т.В.С., Ж.В.С. и М.Ж.Б.като съдружници в дружеството с ограничена отговорност „Е.*“ ООД и е регистрирано увеличението на уставния капитал на дружеството от 320 000 лева на общо 30 656 000 лева чрез непарична вноска.
Представени са два броя заявления от 04.07.1994 г. от Ж.В.С. и Т.В.С., отправени до управителя на „Е.*“ ООД, в които се твърди, че ищците не са били уведомени за решението на СГС от 24.11.1993 г. относно оценката на собствения им недвижим имот и че не са подписвали дружествен договор на „Е.*“ ООД, съгласно решенията по протокола от общото събрание на „Е.*“ ООД от 01.06.1993 г. Заявено е, че решението на СГС от 21.03.1004 г. противоречи на изричните разпоредби на чл. 72 и чл. 73 ТЗ, поради което е нищожно, както и че не приемат оценката на недвижимия имот и правят отказ от участие в дружеството.
С решение № 10 от 16.08.1999 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение е вписано преобразуване на дружество с ограничена отговорност с фирма „Е.*“ ООД в акционерно дружество с фирма „Ж.“ АД.
С договор за замяна на недвижим имот и МПС, оформен в нотариален акт № 196 от 07.07.1995 г. Я.Т.Д. лично и като пълномощник на съпругата си Т.В.С. прехвърлят на „Е.Г.“ АД 1/5 идеална част от гореописания недвижим имот.
С договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 1, том І, рег. № 343, дело № 1 от 15.01.2003 г. „Е.Г.“ АД прехвърля на „А.-**“ ООД горепосочена 1/5 идеална част от процесния имот.
С договор за замяна на недвижими имоти и акции, оформен с нотариален акт № 2, том І, рег. № 344, дело № 2 от 15.01.2003 г. В.Й.С.и Ж.В.С. прехвърлят на „А.“ ЕООД 5 % идеална част от собствената си 1/5 идеална част, в режим на съпружеска имуществена общност, от горепосочения имот.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 3, том І, рег. № 345, дело № 3 от 15.01.2003 г. В.Й.С.и Ж.В.С. продават на „А.“ ЕООД 95 % идеални части от собствената си 1/5 идеална част от процесния имот.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 4, том І, рег. № 346, дело № 4 от 15.01.2003 г. И.П.Д. и Т.К.Д. продават на „А.“ ЕООД собствената си 1/5 идеална част от описания по-горе недвижим имот.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание правоприемство № 29, том VІІ, рег. № 11040, дело № 1064 от 2001 г. на нотариус И.Н.е признато дружеството „Ж.“ АД за собственик на основание правоприемство на гореописания недвижим имот.
Представено е удостоверение № 782/09.05.2002 г. на Софийски районен съд, Служба по вписванията в уверение на това, че след извършена проверка в архива и деловодството на Службата по вписванията при СРС няма данни за вписано нотариално заверено извлечение от дружествен договор на „Е.-*“ ООД, регистрирано по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на СГС, подписан от Т.Д., И.Д., В.С., Ж.С., Я.Д., Т. Д.и М.Б.с отразена непарична вноска за 4/5 идеални части от процесния имот.
С решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г. на
Върховния касационен съд, ІІ Г.О. е отменено изцяло решение № 366/01.10.2008 г. по гр.д. № 3715/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.04.2004 г. по гр.д. № 3727/2003 г. на Софийски районен съд и вместо него е признато за установено по отношение на „А.“ ЕООД и „А.-**“ ООД, че „Ж.“ АД е собственик на 4/5 идеални части от гореописания имот и е осъдено дружеството „А.“ ЕООД да предаде владението върху имота.
Със същото решение от 23.02.2010 г. на Върховния касационен съд са отменени нотариален акт за замяна на недвижим имот № 1, т. І, рег. № 343, дело № 1/2003 г.; нотариален акт за замяна на недвижим имот и акции № 2, т. І, рег. № 344, дело № 2/2003 г.; нотариален акт № 3, том І, рег. І 345, дело № 3/2003 г. и нотариален акт № 4, том І, рег. № 346, дело № 4/2003 г.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че не е налице нотариално заверено извлечение от дружествен договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са субективно съединени установителни искове, с които се цели да се признае за установено по съдебен ред несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството „Е.-*“ ООД, чийто правоприемник е ответникът „ЖБМ-1“ АД, от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез непарична вноска, представляваща 4/5 идеални части от правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда в гр. София, на ул. „*********, на ъгъла с ул. „Сердика“, със застроена площ около 396,44 кв.м. по нотариален акт, а съгласно удостоверение за базисна оценка от 376 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена сградата с пространство от 396,44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м. в квартал 7 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-зона Г-14“.
Ищците твърдят, че са собственици на 3/5 от гореописания недвижим имот, вносители са на непаричната вноска, поради което имат интерес от предявяване на исковете и искат заличаване на вписването на увеличението на капитала на дружеството с непаричната вноска, тъй като обстоятелството не е възникнало валидно.
Вписването, което се атакува е постановено с решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. на Софийски градски съд, Фирмено отделение по партидата на „Е.-*“ ООД. От ангажираните доказателства безспорно се установи, че към датата на атакуваното решение ищците се легитимират като собственици на 3/5 идеални части от процесния имот, придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, което е видно от договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 187, том LІІ, дело № 11219/1992 г. на нотариус
Д.Г. и приетите като доказателства удостоверения за сключен граждански брак.
С решение № 192 от 11.03.2016 г. по т.д. № 1635/2014 г. на Върховния касационен съд, І Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по идентичен по предмет иск, но с друг ищец, е прието, че заличаването на вписването, което се търси с предявените искове, ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четирите физически лица. В разглеждания случай от приетите и обсъдени по-горе доказателства безспорно се установи, че ищците са три от четирите лица, посочени в протокола от проведеното на 01.06.1993 г. общо събрание като вносители на апорта, поради което постановеното по настоящия спор решение безспорно ще рефлектира върху тяхната правна сфера, поради което следва да се приеме, че ищците имат интерес от провеждането на исковете.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e950d4ab-193c-42b5-af11-3743b5d6e4d1