Решение № 997 от 18.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Шумен, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630101071 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес: гр. ---- срещу М. М. М., ЕГН ********** адрес:

****, в която посочва, че във връзка със съобщение, издадено на 01.04.2024 по ч.гр.д. № 412/2024 г. по описа на ШРС, получено на 10.04.2024 г., с което са уведомени, че длъжникът М. М. М., е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, „***“ упражнява законовото си право да предяви иск, с който да бъде признато за установено, че ответникът му дължи вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс по ч.гр.д. № 412/2024 г. по описа на ШРС.

Твърди, че на 13.12.2021г. длъжникът М. М. М. е сключил Договор за потребителски кредит № 766490 със „****“ АД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 24 вноски в по 145,40 лева в срок до 13.12.2023 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което 1 при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 766490 на 13.12.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 12.07.2023 г. „****“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023 г.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за 2 потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 1812,53 лева, формирана както следва:главница, в размер на 1000 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 537,24 лв. за периода от 13.12.2021 г до 13.12.2023 г. законна лихва за забава върху главницата, в размер на 275,39 лева за период от 13.12.2021 г. до 14.02.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №201/20.02.2024г., по ч.гр.д. № 412/2024 г. по описа на ШРС както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноските извършени в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото ответникът оспорва иска.Счита, че договора за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен. В тази насока е й Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по дело C-714/22, което е задължително за съдилища в страната, съгласно което В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница.

В случай че съдът уважи предявения иск, моли разноските по делото да останат в тежест на ищеца, в тази насока в и Определение № 3050 от 22.12.2023г. по в.ч.гр.д.№ 3141/2023г. на ОС Пловдив, 14 състав.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено от „***“ ЕООД, Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 412/2024 г. по описа на ШРС, с искане да бъде издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника М. М. М., за следните суми 1 000 л е в а - главница по сключен между длъжника и „****“ АД, Договор за потребителски кредит №766490/13.12.2021 г., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на заявителя „***“ ЕООД, по силата на сключен на 12.07.2023 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания, сумата 537, 24 лева - договорна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 13.12.2023 г.; 275, 39 лева - обезщетение за забава, считано за периода от 13.12.2023 г. до 14.02.2024 г. и неустойка по чл.17 от договора в размер на 2 562,70 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. С Разпореждане №635/19.02.2024г., съдът е отхвърлил заявлението в частта за присъждане на 2 562,70 лева- неустойка и е уважил заявлението в останалата част, в резултат на което е издадена Заповед за изпълнение №201/20.02.2024г., за посочената главница, възнаградителна 3 лихва и лихва за забава, както и деловодни разноски в размер на 77,68 левасъразмерно на уважената част от заявлението. В предвидения от закона срок длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, което е наложило на заявителя да бъде указано, че може да предяви иск за вземанията си. В срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят е предявил настоящия иск.

По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че между „****“ АД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №766490/13.12.2021 г., като впоследствие по силата на сключен на 12.07.2023 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на ищеца „***“ ЕООД. Съгласно договора, „****“ АД, в качеството на кредитор, е предоставил на ответника, в качеството на потребител, кредит в размер на 1 000 лева, за срок от 24 месеца.

Страните се договорили ответникът да върне на кредитора предоставения кредит на 24 месечни вноски, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от процесния Договор. Общия размер на всички плащания по кредита е в размер на 3 489,53 лева лева, при лихвен процент от 36.00 % и ГПР 42.58 %. В раздел V от Договора кредитополучателят се задължил в срок до 3 дни от сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за всички задължения на потребителя по договора, вкл. за погасяване на главница, лихва, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от 1 работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Поръчителят трябвало да отговаря на конкретно изброени изисквания в чл. 20 и сл. от Общите условия на кредитора.

Както беше посочено по-горе, в заповедното производство претенцията за неустойка е отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт. В настоящото производство, с оглед уважената част на заявлението се претендира главница, възнаградителна и мораторна лихва.

Основното възражение на ответника за недължимост на възнаградителната и мораторна лихва свързано с твърдението му, че договорът е недействителен, т.к. не е посочен правилно размерът на ГПР.

Счита, че при определяне на ГПР следва да се включи и сумата предвидена като неустойка за непредставяне на обезпечение.

Съдът намира възражението за основателно по следните съображения:

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ , предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.

За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е изцяло нищожен, поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК- "Недействителност на договора за 4 потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК , договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.