Определение № 2588 от 20.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2387/2026
- Вид
- Определение № 2588
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,ал.1, т.1 и т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,ал.1, т.1 и т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.131, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2588 гр. София, 20.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502387 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение № 498/19.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 403/2026 г.
Окръжен съд Перник е оставил без разглеждане предявения с искова молба вх. № 3868 от 12.05.2026 г. от Н. Б. Б. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, квалифициран от ищеца с правно основание чл.2,ал.1, т.1 и т.2, чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, които са му причинени от незаконосъобразното бездействие на Прокуратурата на Република България, във връзка с отказа й да образува задължителното досъдебно производство по състава на чл.131, ал.1, т.2 от НК, от дата 05.02.2026 г. и до момента, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане и е прекратил производството по гр. дело № 403/2026 г. по описа на Окръжен съд - Перник.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Н. Б. Б., който моли то да бъде отменено и производството да бъде върнато на Окръжен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че не е поддържал фактическите състави на чл.49 или чл.45 от ЗЗД. Счита неправилна дадената от ОС Перник правна квалификация на неговия иск. Съгласно чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл.7, ал.1 искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 2г, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Съставът на Софийски апелативен съд като обсъди представените по деото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н. Б. Б. против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за плащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразното 1 бездействие на Прокуратурата на Република България, във връзка с отказа й да образува задължителното досъдебно производство по състава на чл.131, ал.1, т.2 от НК, от дата 05.02.2026 г. и до момента, в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното изплащане. Предявеният иск ищецът е квалифицирал с правно основание чл.2,ал.1, т.1 и т.2, чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът обосновава иска си с твърдение за неизпълнение на задължение на органите на ПРБ да образуват изискащото се досъдебно производство по чл.131, ал.1,т.2 от НК, за повдигане на обвинение на виновните лица по жалбите на ищеца.
Въззивната инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД като има предвид изложените обстоятелства, на които ищецът обосновава претенцията си. Същите не съответстват на нито една от хипотезите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ.
Действително съгласно чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Но за целта е необходимо да има образувано дело. В случая се твърди да е отказано да бъде образувано такова.
Съдът намира иска за процесуално недопустим и поради съображенията, изложени от първоинстанционния съд. За да прецени дали основателно е отказано да бъде образувано наказателно производство – досъдебно производство срещу полицейски служители на ОДМВР-Перник и други сочените лица, извършители на нанесен му по твърдения на ищеца побой и незаконен арест, гражданският съд, разглеждащ делото следва да се произнесе, след като прецени дали деянието, на което се позовава ищецът, е престъпление.
Описаното в исковата молба деяние по състава на чл.131, ал.1, т.2 от НК е съставомерно. Законът дава легално определение за понятието престъпление. Това е обществено-опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Съгласно чл.124, ал.5 от ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Както е посочено в Решение № 20 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2020 г., IV г. о., ГК: „За факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит.
Това е изрично разпоредено в чл. 124, ал. 5 ГПК. За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези. В чл. 17, ал. 1 ГПК е въздигнато правилото, че гражданският съд взема становище по всички обуславящи въпроси, от 2 значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Това е разяснено и в мотивите към ТР № 7/2013 г. ОСГК на ВКС - гражданският съд, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално правоотношение.
По аргумент на по-силното основание, гражданският съд няма правомощия да се произнася по престъпния характер на едно деяние, когато наказателното производство не може да бъде възбудено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – когато деянието не е престъпление. Въпросът дали едно деяние е престъпление, се преценява от органите на прокуратурата и законът изключва съдебна проверка на тази преценка.
След като в хода на предварителна проверка прокурор е установил, че няма данни за престъпление, съдът не е оправомощен в гражданско производство да извършва преценка дали едно деяние има престъпен характер.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Съдът констатира, че по делото не е заплатена пълната държавна такса като остава за доплащане държавна такса в размер 0.67 евро, която жалбоподателят следва да бъде осъден да довнесе на основание чл.77 от ГПК.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 498/19.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 403/2026 г. Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА Н. Б. Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса по делото в размер 0.67 евро.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3