Решение № 422 от 23.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Сливен, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230103643 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване са предявени искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година и на Договор за предоставяне на поръчителство от 04.03.2024 година, като противоречащи на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и първото ответно дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.

22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора. Твърди се още, че между ищцовата страна и второто ответно дружество е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 04.03.2024 година, по отношение на който се въвеждат обосновани твърдения за нищожност.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността 1 на Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4.1 от Договора, да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 04.03.2024 година, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От ответната страна „Кредисимо“ ЕАД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Подадена е насрещна искова молба, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 450,35 лева, представляваща главница по месечни погасителни вноски от 4-та до 6-та (30.06.2024 година до 31.08.2024 година) по Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година част от общо дължимата по договора главница в размер на 4692,41 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В случай на отхвърляне на главния иск се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена Г. Х. Ф. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата 3129,16 лева – главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите за дължимост на сумите и се иска тяхното присъждане, като се претендират и разноските по делото.

От страна на Г. Ф. е подаден отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва нейната основателност.

Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете съобразно изменението им.

Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание, но са изразени писмени становища.

2

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца Г. Х. Ф. сума в размер на 5 092,16 лева, по кредитен продукт „Credissimo плюс", от които 4 500 лева - кредит за потребителски цели и 592,16 лева кредит за заплащане на застрахователна премия. Съгласно експертното заключение от сумата 5 092,16 лева, Г. Х. Ф. е възстановила обща сума в размер на 1900,00 лева, погасявайки задължение за главница в размер на 399,75 лева, договорна лихва в размер на 488,94 лева, лихва за забава в размер на 12,72 лева и разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания в размер на 65,00 лева.

Срокът за погасяване е определен на 14 месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 39.41% и ГПР - 47.37%.

В Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, в точка 9, е посочено, че общият размер на всички плащания е 7498.88 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и лихва. На същата дата 04.03.2024 година между Г. Х. Ф. и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на горепосочения потребителски кредит с договорено възнаграждение общо за периода в размер на 4 711.13 лева , като ищцата е заплатила възнаграждение по т. 2, част II, от приложение № 1 към Договора за поръчителство сума в размер на 933.55 лева, представляваща част от обща платената по двата договора сума от 1900 лева. В действителност годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната. Вещото лице, изготвило представеното експертно заключение е изчислило, че размера на Годишния процент на разходите, при изваждане на сумата на застрахователната премия от 592.16 лева от размера на отпуснатата главница и разглеждането й като разход по кредита, заедно с разходите за договорна лихва и за възнаграждението по Договора за поръчителство от 04.03.2024 г. - 4 711,13 лева, платимо разсрочено, съгласно погасителен план за целия срок на кредита, спрямо размера на отпуснатата главница по Договор за потребителски кредит № 2933117/04.03.2024 година 3 само за потребителски цели в размер на 4 500 лева е 252,21 %.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2933117/04.03.2024 година и на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № 2933117/04.03.2024 година, като противоречащи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите са допустими, а разгледана по същество са изцяло основателни.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищецът и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е следвало да получи в заем сумата 5 092,16 лева, по кредитен продукт „Credissimo плюс", от които 4 500 лева - кредит за потребителски цели и 592,16 лева кредит за заплащане на застрахователна премия. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47.37%. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че по силата на Договор за потребителски кредит № 2933117/04.03.2024 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца Г. Х. Ф. сума в размер на 4 500 лева, от който тя съгласно експертното заключение е възстановила обща сума в размер на 1900,00 лева, погасявайки задължение за главница в размер на 399,75 лева, договорна лихва в размер на 488,94 лева, лихва за забава в размер на 12,72 лева и разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания в размер на 65,00 лева. Общо платената сума от 1900 лева включва и възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник като ищцата е заплатила възнаграждение по т. 2, част II, от приложение № 1 този договор в размер на 933.55 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност. Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищецът и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищецът се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да 5 обяви процесните договори за нищожни.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем и договора за поръчителство се явява частично основателна и предявената срещу Г. Х. Ф. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата 3129,16 лева – главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната искова претенция на 13.09.2024 година до окончателното погасяване на задължението.

По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски, които с оглед изхода на предявените главни и насрещни искови претенции се пресмятат като възлизащи в общ размер на 1144,13 лева. На първия ответник и ищец по насрещния иск, се следват разноски изчислени като възлизащи общо на сума в размер на 677,67 лева.

Постановявайки това присъждане съдът преценява направените възражения за прекомерност на възнаграждението на пълномощника по главните искови претенции за неоснователно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 2933117 от 04.03.2024 година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: