Решение № 60 от 20.05.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е

Н И Е

Гр. Кюстендил 20.05.2019 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАДЯ Г.

СИМОНА НАВУЩАНОВА

При секретаря

Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП БИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 117 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по глава

ХХІ НПК. Образувано е по

ПРОТЕСТ на КнРП срещу Присъда № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на този съд, с която подсъдимите М.С.Р. и Д.А.И. са признати за невиновни в извършване на престъпление по чл.170 ал.2 предл.І-во и предл.ІІІ-то във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по това обвинение. Релевирани са оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на присъдата поради неправилна оценка на доказателствения материал и възприемане от съда на фактическа обстановка, основана само на обясненията на подсъдимите и неясно защо некредитиране показанията на пострадалите К., Р.и Д.и доказаност на обвинението по съображенията, развити в пледоарията на прокурора пред КнРС. Моли се за цялостна отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.

Доказателствени искания не са направени.

Прокурорът не поддържа протеста и изрази становище за правилност и законосъобразност на І-инстанционния съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия М.Р. адв. К.Д. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на КнРС по отношение на подсъдимия Р. поради несъставомерност и недоказаност на обвинението.

Защитникът на подсъдимия Д.И. адв.М.Е.-Г. оспорва протеста със становище за потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия И..

В последната си дума пред съда всеки един от двамата подсъдими моли за потвърждаване присъдата на КнРС.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим като подадено в законовия срок и от надлежно легитимирано лице, но за неоснователен. Съображенията са следните:

С

Присъда № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на съда подсъдимите М.С.Р., ЕГН ********** и Д.А.И., ЕГН **********, двамата от гр.Кюстендил са признати за невиновни в извършване в съучастие на престъпление по чл.170 ал.2 предл.І-во и предл.ІІІ-то във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК - за това, че всеки от тях като съизвършител с участието на другия и на лицето В. О. Г., ЕГН **********/по отношение на последния има одобрено влязло в сила споразумение/, на 22.09.2010 г. около 1 часа в гр. Кюстендил е влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на Г.М.К., намираща се на *** в гр. Кюстендил и обитавана от С.Г.К., като е употребил за това сила – разбита входна врата на къщата и деянието е извършено нощем от две или повече лица/от три лица/ и на осн.чл.304 НПК Р. и И. са оправдани по това обвинение.

І-инстанционният съд е скицирал бегло и фрагментарно фактическа обстановка, която предвид правомощията на въззивният съд следва в пълнота да се изложи в настоящото решение. Затова, след собствен анализ на доказателствения материал, при хипотезата на чл.316 НПК, КнОС приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Д.И. и М.Р. са неосъждани.

Двамата се познавали отпреди датата на деянието, визирана в ОА. По отношение на св.В.О.Г.е налице влязло в сила одобрено от съда на 26.11.2015 г. споразумение, с което той се е признал за виновен в извършване на гореописаното престъпление / вж л.314-315 от делото на КнРС/ .

На

21.09.2010 г. подсъдимите Р. и И., както и свидетелите Г., Г.Р.и С.Р.– двете съответно съпруга и дъщеря на подс. Р., А. И. – син на подс.Д.И., Ц. И. - негова дъщеря, Г. И. – съученик и приятел на св.А. И. и Г.Т. празнували юбилеен рожден ден на подс.И. в заведение”Кинли”/”Михалковата къща”/ в гр. Кюстендил.

Около полунощ св.И. излязъл навън да се разходи на чист въздух, като тръгнал по улицата покрай аптека”Джонев” – ***. Пред къщата на ул.”*** имало три момчета – свидетелите С.К., М. Д.и Л. Р.. Като минал покрай тях св.И., единият от тримата – св.Л. Р. го попитал нещо, на което св.И. отвърнал с цинизъм и тогава св. Р. също произнесъл обидна реплика към св.И., след което св.Л. Р.и св. С.К. подгонили св. И.. Последният побягнал обратно в посока към посоченото заведение. Той бягал бързо и те не могли да го настигнат. Пред аптека”Джонев” св.И. срещнал подс.Р., съпругата му св.Г.Р.и дъщеря му С. Р., подс.И., св.Г. Т. св.В. Г., които вече си били тръгнали от заведението. Те го попитали какво става и св.И. им казал, че се спречкал с някакви момчета, които искали да го бият.

Тогава св.Г.го попитал къде са тези момчета, на което св.И. отговорил, че момчетата са нагоре по улицата и че нищо не е станало. Св.Г.обаче започнал да псува и, повлиян от изпития алкохол, решил да отиде и да се разправя с момчетата, подгонили св.И., които все още стояли на улицата пред къщата на посочения адрес, под уличната лампа и били видяни от посочената група лица – двамата подсъдими и свидетелите. От групата се отделил св.Г.и след него - и св.Т.. Св.Г.тръгнал нагоре по улицата, след него вървял св.Траянски, а останалите посочени свидетели и подсъдимите Р. и А. вървели след тях.

Като видели идващите към тях хора, трите момчета влезли в двора на къщата на ул.”Тимок” № 3 и след това - и вътре в къщата. Към 22.09.2010 г. тримата били ученици в гимназиален курс.

Трите момчета вече били влезли в къщата и входната й врата била заключена, когато св. Г.стигнал до дворната врата на къщата. Той отворил тази врата и влязъл в двора. В двора имало куче, което св. Г.ритнал силно и отишъл до входната врата на къщата, която започнал да блъска. Св.Г., повлиян от изпития алкохол, блъскал силно входната врата на къщата и викал на момчетата да излязат. Той счупил стъкленото прозорче на входната врата на къщата и разбил вратата, след което влязъл вътре в къщата. В къщата след него влязъл и св.Траянски. След влизането им в къщата отвътре започнали да се чуват викове и шум, наподобяващи бой.

В този момент до къщата стигнали подс.Р. и подс. И. и вървящите заедно с тях свидетели Г. и С. Р. и А. и Ц. И.. Подс.И. влязъл в къщата през вече отворената нейна входна врата да види какво става вътре. Св.Г.Р.преценила, че подс.И. няма да се справи сам и от виковете решила, че вътре бият „децата”, поради което, за да се предотврати боя, казала на съпруга си подс.Р. да влезе и той вътре, защото подс.И. няма да се справи сам. Подс.Р. тогава влязъл в къщата.

Малко след това подс.И. и подс.Р. извели навън от къщата свидетелите Т. и Г., като подс. Р. водел св.Т., а подс.И. – св.Г.. Св. Р. им казала да тръгват и всички тръгнали обратно по улицата, като накарала четиримата мъже/подсъдимите и св.Т. и Г./ да вървят пред нея и всички завили по ул.”Цар Симеон” в посока към”Чифте баня”. Всички с изключение на св.Г.вървели отляво на пътя, само св.Г.вървял отдясно по тротоара на улицата, като на св.Р.направило впечатление, че той”си играе с телефони”. Когато стигнали до почивния дом на БДЖ в близост до „Чифте баня”, до тях пристигнали две патрулки и ги спрели. Тогава св.Р.видяла, че св. Г.и св.Т.ги няма.

От патрулните коли слезли полицаи-свидетелите Ч., П. и И. и ги спрели, като поискали документите на двамата подсъдими. В една от патрулните коли били две от трите момчета – св.С. К. и св..М. Д., като единия от тях се обадил и казал за подсъдимия Р.:” Е този високият ни спаси да не ни бият”, а другият заявил, че двамата подсъдими са били вътре, но не си спомня дали са участвали в побоя. Същото са заявили св.К. и Р.и при извършеното разпознаване по снимки.

На следващия ден св.С.К. и св.Л.Р.заедно с бащите си отишли в полицията и подали жалба за случая/вж л.27 от ДП/..

Горната фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото:

Протоколи за разпознаване, показанията на свидетелите С.К., Л.Р., М. Д.– частично кредитирани, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК; жалба от С.К. и Л.Р.до РУ МВР; И.И., Б. И., Д. Ч. –приобщени по реда на чл.281 НПК чрез прочитането им; Г. Р.приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/, Г. Т./частично кредитирани/, Г И./частично кредитирани/, А И., Ц И; св.Д М; протоколи от ДП и СП от извършвани очни ставки; обясненията на подсъдимите –частично кредитирани;медицински свидетелства; справки за съдимост. Съдът не посочва други извън посочените доказателства, намиращи се в кориците на ДП, тъй като същите нямат отношение към обвинението и са ирелевантни по тази причина за делото.

Показанията на свидетелите-полицейски служители И И, Б И, Д.Ч., приобщени по реда на чл.281 НПК чрез прочитането им, се кредитират изцяло. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото.

Те са посетили адреса по сигнал и са отишли на място непосредствено след случая. А свидетелите И.и Ч. заедно със свидетелите С.К. и Л.Р. са тръгнали с патрулния автомобил веднага след посещението на адреса да издирват извършителите и ги застигнали в близост до почивния дом на БДЖ, при „Чифте баня” в гр.Кюстендил. Св.Д. Ч. е заявил, че двете возени в колата от тях момчета са разпознали двамата подсъдими че са били от групата, която е влязла вътре в къщата, но не са сигурни те да са ги били, като за „високия човек”/т.е. за подсъдимия Р., когото е посочил в съдебната зала/ единият казал, че той ги е спасил да не ги бият. Техните показания се подкрепят и от протоколите за разпознаване, с които двамата подсъдими Р. и А. са разпознати, че са влизали в къщата, но разпознаващите ги лица не са сигурни, че точно те двамата са ги били.

Показанията на свидетелите С.К., Л.Р., М.. Д., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК поради противоречие, също се кредитират частично само в частите им, в които се подкрепят от кредитираните доказателствени средства – че при влизането на мъже в двора единият от тях е ритнал кучето, след това е разбита входната врата на къщата и е счупено стъклото на нея, че влезлите вътре мъже започнали да ги бият – най-вече са били бити свидетелите К. и Р. и по-малко – Д., че са се обадили в полицията и че след това св.К. и Р. са тръгнали с патрулния автомобил с тримата полицейски служители, посочени в предния абзац, и са настигнали и разпознали двамата подсъдими като част от лицата, влезли в обитаваната от св.К. къща. В констатираните противоречиви части показанията на тези свидетели се кредитират от ДП, тъй като тогава спомените им са били по-пресни, както и самите те са заявили след прочитане на показанията им.

Показанията на св.Г.Р.се кредитират изцяло като обективни и незаинтересовани, въпреки че тя е съпруга на подс.Р.. И това е така, защото показанията й се подкрепят от кредитираните свидетелски показания, вкл. и от показанията на свидетелите К., Р.и Д.и останалите доказателства по делото – от медицинските свидетелства на К. и Р., в които са отразени претърпените от тях увреждания от нанесен им побой. В тази връзка се кредитира изнесеното от тази свидетелка, че именно възникналия шум след влизането на Т.и Г.в къщата е създал у нея впечатление, че бият”децата”, които малко по-рано е видяла да стоят пред къщата под уличната лампа и че тя е накарала съпруга си – подс.Р. да влезе в къщата, за да спре боя над тях. Освен това, показанията на тази свидетелка пред първия състав на КнРС, пред втория състав на КнРС и при проведената очна ставка между нея и св.Г. Т.са абсолютно идентични и непротиворечиви относно факта, че вътре в къщата е влязъл и св. Т., който факт се потвърждава и от показанията на св. Д.М.. Показанията на тази свидетелка от съдебното производство относно присъствието и на св.Т.вътре в къщата се кредитират изцяло, както и изцяло се кредитира и съобщената от нея причина за влизане на подс. Р. в къщата, който факт се подкрепя и от показанията на св.Ч. и св. Д.М. в СП. А причината тя да не съобщи присъствието на Т.в ДП е обяснена от нея и се кредитира от съда като достоверна.

Показанията на св. Д. М./л.474-гърба от делото на КнРС/ се кредитират частично – в частите им, в които се подкрепят от кредитираните доказателства – че е отишъл с Т.към къщата, че „се е викало и трескало” в къщата, че имало 7-8 човека. Макар и пестеливи да са показанията на този свидетел, той също потвърждава присъствието на Т.на мястото, както е заявила и св.Г. Р.. Освен това св.Д. М.с показанията си потвърждава изнесените от св. Г.Р.и св.Д. Ч. факти - че подс.Д.И. е влязъл в къщата , след като вътре един човек бие децата и че „Д. и другият човек влязоха вътре, за да го изкарат”. И по-нататък:”Мисля, че и арменеца вече го изкарваха”.