Решение № 17295 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17295 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110120878 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците В. П. А. и П. И. А. твърдят, че на /дата/ г. са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (Апартамент № 6 и прилежащи обекти), като окончателният договор (нотариален акт) е бил подписан на /дата/ г. Поддържат, че съгласно т. 2.11 от горния предварителен договор, продавачът се е задължил в срок до края на 2021 г. (31.12.2021 г.) да отдели самостоятелна партида за електроснабдяване на имота. Излагат аргументи, че макар да е сключен окончателен договор, изрично уговорените в предварителния договор задължения, които не са предмет на нотариалния акт, като това за партидата, продължават да действат и обвързват страните.

Сочат, че към момента на подаване на исковата молба, продавачът не е изпълнил това си задължение, като имотът и цялата сграда все още са на една обща партида за „промишлен ток“, открита и водеща се на името на дружеството. Излагат твърдения, че съгласно т. 3.1.1 от договора, при забава, продавачът дължи 0,1% от стойността на имота за всеки ден, но не повече от 10%. Изчисляват, че след като стойността на имота е 251324 лв., дневната неустойка от 251,32 лв., а максималният размер от 10% - 25132,40 лв. е достигнат на 10.04.2022 г., след изтичането на 100 дни от изпадането на ответника в забава, считано от 01.01.2022 г. Ищците подчертават, че за 1 сградата е имало издадено становище от „ЧЕЗ Разпределение“ още на 29.06.2020 г., което е било валидно 1 година, но ответникът е пропуснал срока да сключи договор за присъединяване в рамките на тази година, като ответникът е подал ново заявление едва на 13.12.2021 г. – само две седмици преди крайния срок по договор, което, според тях, доказва, че ответникът вече е бил в забава по отношение на технологичното време за изпълнение.

Изтъкват, че съгласно чл. 306, ал. 3 от Търговския закон, длъжникът е длъжен писмено да уведоми другата страна за настъпване на непреодолима сила, което ответната страна никога не е направила. Смятат, че след като ответникът е търговско дружество-строител, той е бил длъжен да познава общите условия и процедурите на енергоразпределителните дружества и не може да се позовава на тях като на „непредвидено събитие“. Твърдят, че ответникът е отказал да подпише предложения му нов договор за присъединяване, защото не е бил съгласен с изискването на дружеството за изнасяне на електромерното табло на границата на имота за негова сметка.

Поддържат, че на 24.01.2022 г. Общото събрание на ЕС (ОСЕС) е взело решение собствениците да предоставят пълномощни на ответника, за да придвижи процедурата по откриване на партида, което също се е случило след като крайният срок вече е бил изтекъл и ответникът е бил в забава. Сочат, че на 09.10.2023г. на ответника е връчена нотариална покана, в която са го поканили доброволно да плати дължимата неустойка, с което действие смятат, че давността за вземането за неустойка е била прекъсната. По изложените твърдения и доводи претендират сумата от 21000 лева (понастоящем 10737,13 евро), представляващо част от вземане в общ размер от 25132,40 лева (12849,99 евро), неустойка, предвидена в чл. 3.1.1 от сключен между страните предварителен договор от /дата/ г., дължима за неизпълнение на задължение на ответника да отдели самостоятелна партида за електроснабдяване за апартамент 6 и прилежащите му обекти, възлизаща в размер от 0,1% от стойността на договора, начислена за периода от 01.01.2022 г. до 10.04.2022 г., ведно със законната лихва върху горната главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 3500 лева (понастоящем 1789,52 евро), част от вземане в общ размер от 6958,78 лева (3557,97 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница, начислено за периода от 11.04.2022 г. до 25.07.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 04.09.2024 г. по гр.д. № 45756/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „КРИСТИАН 98“ ЕООД, оспорва редовността на исковата молба, твърдейки, че към нея не са приложени преписи за ответната страна, нито валидно пълномощно за исковия 2 процес, а само за заповедното производство. По същество твърди, че забавянето не се дължи на негово бездействие, а на нови административни изисквания от страна на енергоразпределителното дружество, които имат характер на непреодолима сила. Поддържа, че след среща с представители на „ЧЕЗ Електроразпределение“ АД на 04.10.2021 г., дружеството е било уведомено, че поради искането на собствениците за увеличаване на мощността (от 46 kW на над 60 kW), е трябвало първо да се изведе електрическото табло извън границите на имота и да се положат нови, подебели кабели. Сочи, че тези изисквания, процедурата и времето за изпълнението им са непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Заявява, че е изпълнило новата кабелна връзка до електрическото табло на имотната граница съгласно новите изисквания. Посочва, че ОСЕС е променило субекта, който е трябвало да движи процедурата, като със свое Решение от 25.10.2021 г. единодушно е било възложено на ищцата П. И. А. да представлява ЕС пред електроразпределителните дружества за присъединяването на сградата и обектите в нея. Смята, че с това решение е бил освободен от извършване на действията по отделяне на индивидуални партиди, тъй като това е било възложено на самата ищца. Ответникът излага доводи, че ищците са възпрепятствали процеса, тъй като на 08.11.2021 г. П. А. е заявила, че няма да се съгласи партидата да се прехвърли на ЕС, позовавайки се на клаузата в своя договор. Твърди, че в периода от 25.10.2021 г. до август на 2022 г. ищцата не е извършила необходимите действия за присъединяване, което представлява умишлена забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Поддържа, че съгласно решението на ОСЕС, е следвало да си разделят разходите с ЕС, като на 10.08.2022 г. е заплатило своята част от 2316 лв. от сумата за откриване на партида на сградата. Изтъква, че от лятото на 2021 г. вече не притежава апартаменти в сградата и не е част от ЕС, поради което няма правомощия да действа самостоятелно от името на сградата. Твърди, че в сградата са изведени обща партида и електромер на ЕС, от които се извеждат отделни контролни електромери за всеки апартамент. Смята, че ако ищците нямат индивидуална партида, то това се дължи на тяхно решение или неизпълнение на процедурата от страна на ищцата А., в качеството й на упълномощен представител на ЕС.

Отрича и да му е било известно или да са му предавани нотариално заверени пълномощни от останалите собственици, за които се твърди в решението на ОСЕС от 24.01.2022 г. По изложените твърдения и доводи ответникът намира предявеният иск е неоснователен и представляващ злоупотреба с права, като моли съда да го отхвърли изцяло.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищците е да установят чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докажат наличието на облигационно правоотношение с ответника по валиден предварителен договор от /дата/ г., по силата на който в тежест на ответника е възникнало задължение в срок до края на календарната година да отдели самостоятелна партида за електроснабдяване на имота, наличието на неустоечно съглашение, реализиращо се при виновно неизпълнение на горното задължение и размер на дължимата неустойка. В тежест на ищците е да установят, че са били изправна страна по договора, включително че са оказали необходимото съдействие на ответника (чрез предоставяне на пълномощни или други изискуеми документи), доколкото такова съдействие е било поискано или е било обективно необходимо за изпълнение на задължението пред третото лице („ЧЕЗ Електроразпределение“ АД).

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, или че неизпълнението на горното задължение не се дължи на негово виновно поведение, респ. да докаже наличието на обстоятелства, представляващи непреодолима сила или забава на кредитора, които твърди да са настъпили.

С оглед съдържанието на отговора на исковата молба, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На /дата/ г. между ответника, като продавач, и ищците, като купувачи, е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - Апартамент № 6 и прилежащи обекти, изградени в „Жилищна сграда“, ................, УПИ V-118 (поземлен имот с идентификатор ..............), кв. 29, местност „.............);

На /дата/ г. е подписан Нотариален акт за покупко-продажба, с който собствеността върху имота е прехвърлена от ответника на ищците;

Ищците В. А. и П. А. са съпрузи и са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност за нуждите на семейно жилище;

В предварителния договор е била включена клауза, според която продавачът се задължава в срок до края на календарната 2021 г. да отдели самостоятелна партида за електроснабдяване на имота.

В предварителния договор е била включена клауза за неустойка в размер 4 на 0,1% на ден върху стойността на имота при забава на изискуемо задължение на продавача, но не повече от 10%, като базисната сума за изчисляване на неустойката е 251324 лева.

Към момента на подаване на отговора на исковата молба, ищците нямат открити индивидуални партиди за електрическа енергия, съгласно уговореното в предварителния договор, като сградата се захранва чрез обща партида и електромер на ЕС, а отделните обекти ползват контролни електромери.

На 13.12.2021 г. „КРИСТИАН 98“ ЕООД е подало заявление за проверка на условията за присъединяване.

На 09.10.2023 г. ответникът е получил нотариална покана от ищците за плащане на неустойката по-горе.

По заявление на ответника от 29.05.2020 г., на 29.06.2020 г. от „ЧЕЗ Разпределение“ е издало Становище за присъединяване с № 1203653166;

По делото е наличен предложен проект на договор за присъединяване с № ДПЕРМ 1203947637, без подписи и дата.

От приетите по делото писмени доказателства - Предварителен договор от /дата/ г. и Нотариален акт от /дата/ г. се установява възникването на валидна облигационната връзка, възникналия от вещно-прехвърлителен ефект и поемането от ответника на конкретното престационно задължение за отделяне на партида до 31.12.2021 г. Съгласно тълкуването на договорите по чл. 20 от ЗЗД и съдебната практика (Решение № 163 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3979/2022 г., IV г. о., ГК), това задължение има самостоятелен характер, не се дерогира от окончателния договор и продължава да обвързва продавача. От представеното и прието по делото заявление № 1204432141 от 13.12.2021 г. се доказва, че ответникът е бездействал през по-голямата част от уговорения срок и е предприел административни стъпки пред оператора едва 18 дни преди изтичането на крайния срок, което съставлява нарушение на грижата на добрия търговец, съгласно чл. 302 ТЗ. От писмото-имейл от оператора „ЧЕЗ Електроразпределение“ АД от 14.12.2021 г. се установява, че подаденото заявление е отхвърлено, тъй като едногодишният срок на валидност на първоначалното Становище за присъединяване от 29.06.2020 г. е изтекъл на 29.06.2021 г. поради бездействие на ответника да сключи договор за присъединяване на сградата. Съгласно чл. 16, ал. 2 от приложимата към онзи момент Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., отм./ когато не е започнала процедура по подаване на искане за сключване на договор за присъединяване към съответният мрежови оператор, в срок от една година от представянето на становището за условията за присъединяване по причина, зависеща от лицето, на което е представено становище за условията за присъединяване, процедурата по присъединяване се прекратява. В този 5 случай, за започване на нова процедура по присъединяване на обекта възложителят следва да подаде ново искане за проучване на условията за присъединяване на обекта до съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта. Приетият по делото Договор за присъединяване от 03.08.2022 г. допринася за изясняване на обстоятелството, че многофамилната сграда е присъединена към разпределителната мрежа за битови нужди през август 2022 г., чрез действия на самата етажна собственост, представлявана от ищцата П. А.. От уведомително писмо от ЕС (имейл от 29.11.2021 г.) се изяснява, че етажната собственост (включително ищците) изрично е предложила съдействие и информация на управителя на ответника преди изтичането на договорния срок, което запитване е оставено без отговор от ответното дружество. Приетата по делото нотариална покана, връчена на 09.10.2023 г., доказва поканването на ответника за заплащане на неустойката в размер на 25 132,40 лева.