Решение № 367 от 16.08.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. ***, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И*** Й. М*** при участието на секретаря М*** КР. К*** като разгледа докладваното от И*** Й. М*** Гражданско дело №

20234310101951 по описа за 2023 година обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл.422 от ГПК: иск по чл.243 гпк за моратопна лихва за забава до подаване на заявлението; възражение за погасителна давност и по чл.86 ЗЗД :

Подадена е искова молба от П. П. М., с постоянен адрес: гр. ***, с пълномощник Д. Ф. П. ***, с личен ***, с адрес на кантората гр. ****, против Й. И. А., с постоянен адрес гр. ***, по която се твърди, че през месец септември 2023 г., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 858, 00 лв.

(осемстотин петдесет и осем лева и 0 ст.) - главница-заем за послужване, както и законната лихва към момента на иска в размер на 290.77 лв. (двеста и деветдесет лева и 77 ст.), т.е обща сума в размер на I 148,77 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и 77 ст.) въз основа на заявлението бе образувано ч.гр.д. № 20234310101324 по описа на PC ***.По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично обезщетение, срещу която длъжникът е подал възражение.С оглед направеното възражение за тях възникнало задължението, съответно правния интерес да бъде установено задължението на длъжника/ответника/ по претендираното възстановяване на заема за послужване. Задължението е изискуемо, не е възстановено доброволно, което налага да реализира правата си по съдебен ред-чрез иск за установяване на съществуването на вземане. Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че е претърпял имуществени вреди ( обедняване до размера на заема), моли да ги призоват с ответника на съд и след като се убеди съда в основателността на иска да се признае за установено, по отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 1 148,77 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и 77 ст.), от които 858, 00 лв. (осемстотин петдесет и осем лева и 0 ст.) - главница-заем за послужване, както и законната лихва към момента на иска в размер на 290.77 лв. (двеста и деветдесет лева и 77 ст.); да им се присъдят 1 и направените по делото разноски.

Възражения по отговора,подаден в срока чрез ада. С.: искът е допустим, но неоснователен, с оглед становището по обстоятелствата посочени в исковата молба като счита, че не дължи процесната сума на ищеца по следните съображения: Не оспорва, че на 20.02.2018 г., ищецът е превел, по банков път, парична сума на ответницата, но същата не представлява заем за послужване, както се твърди в исковата молба, а е преведена от първи братовчед на ответницата за заплащане на част от разходите, необходими за погребението на тяхната обща баба. Размерът на сумата е определен обаче от ищеца, който след като е научил за смъртта на баба си, доброволно е потърсил братовчедка си - ответницата в настоящия процес, като сам е предложил да я подпомогне финансово за погребението на баба им още повече, че същият от години живеел в чужбина и не може нито физически, нито по друг начин, да присъства при така стеклите се обстоятелства или е предприел това действие с уговорката, че изпълнява един свой морален дълг. С оглед изложеното, необяснимо за ответницата е поведението му през месец септември 2023 г., когато той изведнъж, предприема действия по претендирането на преведената сума, ведно с начислена към нея лихва, при положение, че между двамата е имало уговорка за превод па сума, чийто размер, отново подчертава, не е искан от ответницата, а е предложен от ищеца. Оспорва дължимостта на процесната сума по основание, предвид изложеното. Счита, че не дължи същата и на друго самостоятелно основание, а именно изтекла погасителна давност на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, във връзка, с което правим възражение за изтекла погасителна давност. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и им се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Моли и за гласни доказателства, с които ще установяват твърденията в отговора по исковата молба и по-конкретно, че процесната сума не представлява заем за послужване, както и че ответницата няма уговорка за връщането й на ищеца.

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК .

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично, а чрез адв. П. от АК-*** поддържа иска си, която прилага подробна писмена защита, в която твърди, че след м.май 2019г., ответницата е изпаднала в забава , т.к не е възстановила сумата и доверителя й е предприел действия за защита на интересите си. Отрича сумата да е била предоставена в помощ на ответницата и обръща внимание на практиката във връзка с допустимостта на доказателствените средства за доказване на договора за заем и моли да се уважи като им се присъдят разноските.

Ответникът лично и с адв. С. оспорва иска и изтъква, че от представените писмени и от ангажираните гласни такива не се установи процесната сума да представлява заем, и не се установи какъв е срокът за връщането й, ако се приеме, че сумата представлява заем, с оглед на което считам за неоснователно твърдението на ищеца в предходното съдебно заседание, че падежът е настъпил през м. май 2019 г. по отношението на възражението й за изтекла давност. От свидетелските показания на ищеца също не се установи, че сумата преведена на доверителката й, представлява заем, като и двамата свидетели майка и баща на ищеца 2 твърдят, че в някакъв късен момент синът им е споделил, че е дал пари на братовчедка си.

Това са само негови твърдения. Другите двама свидетели обаче са присъствали на разговора проведен между страните и са преки свидетели на уговорката на превода на парите.

Свидетелката Мариета М.а заяви, че П. ги е дал за да помогне. Предположението за даден заем е тяхно само. Моли да се съобрази, че при договора за заем се изисква предаване на заемната сума, но за да се счита той сключен, тъй като е неформален с оглед практиката на ВСК, не може да се счита, ако в него или в съпътстващите документи не ясно изразено, че заемната цена е предадена на заемателя на това основание. В този смисъл моли, да се съобрази, че в банковото извлечение не е отразено основанието на превода. Липсата на договор, посочване на основание за превод, покана за доброволно изпълнение и т.н., не правят претенцията основателна, напротив явява се неоснователна и недоказана и не е налично основание за събиране на вземането по съдебен ред, моли и за разноските по делото в тяхна полза.

От събраните по делото по съответния ред писмени доказателства, становището на страните чрез процесуалните им представители, ищцовата писмена защита, преценени в съвкупност, прие следното:

ЛРС е постановил Заповед №715 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2023 г., по която е разпоредено: длъжникът А., да заплати на кредитора М., сумите 858.00 лева - представляващи главница-заем за послужване; лихва-290,77 лева от 19.02.2018г. до 01.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението-08.09.2023г. до изплащане на сумата, и разноските на заявителя:26,30 лева-д.т.+б.т. и 400,00 лева-адв.в-е.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: предоставен заем за послужване и банково бордеро за изплатена сума.

В срока е подадено възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 ЗЗД и с оглед указанията по чл.415 ГПК, в срок е подаден настоящия иск, т.е същия е допустим. За ищеца е налице правен интерес от воденето му, тъй като е оспорено вземането му, предявен е иск по реда на чл.422 ГПК, процесуална норма, установяваща специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва: издадена ЗИ , надлежно осъществено възражение на длъжника в преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК , Разпореждане на съда с указание по чл.415, ал.1 от ГПК , предявяване на иск по чл.422 в законоустановения преклузивен срок. Възражението за давност се разглежда при произнасянето на съда.

По същество съдът прие за установено следното :

За доказване на иска,ищецът прилага преводно нареждане за изпращане на сумата /без превод/, но разбираемо и относимо и извлечение от банкова сметка за период 20.02.2018г., ангажира гласни и писмени доказателства, от които се приема, че е извършил превод на сума във валута, в паричната й равностойност-858,00 лева на ответницата, приет от нея с оспорено основание за получаването й-заем за послужване. Последната поддържа в отговора 3 и в хода на производството и в хода по същество, че се касае за сума в помощ на ответницата за погребение на общата им баба-страните са първи братовчеди.

В подкрепа на последното твърдение са ангажирани и гласни доказателства от ответната страна: Свидетелката ***-сестра на ответницата твърди, че били двете и мъжа, с който тя живеела заедно в дома на ответницата, за да се разберат на кого да звънят и да го уведомят за смъртта на баба им, когато ищецът се обадил по **** на 19.02.2018г. и предложил пари за погребението й тя възприела, че казал, че ще изпрати пари. Казал „Аз ще ви пратя пари“.

Сестра й била постнала, че е починала във **** и според нея там е видял случилото се и вечерта звъннал, но не е споменавал за сумата тогава. Твърди, че тъй като били и двете на работа, не били ходили още да организират нещата и не знаели сумата. Твърди, че с него за пари не са говорили. Той предложил да прати парите като помощ за погребението.

Категорична е, че никой не е искал пари от него и когато сестра й казала, че не иска и ще се оправят, защото и двете работят, той казал-„Не ще изпратя“. Твърди, че като си идвал се виждали с него, но им станало странно, че ще изпрати пари, но просто като помощ ги изпратил и казал, че иска да помогне. Те не очаквали да изпрати такава сума. Скоро сестра й казала, че той си искал парите. Не си спомня тя имали ли е затруднения, да е била касиер на блока, но за бала на сина й, не са идвали от чужбина. Знаела от нея, че й е изпратил пари.

Платили разходите по погребението след него.

Съжителят й *** твърди, че братовчед им звъннал по **** и казал, че няма да дойде, но ще прати някой лев поне да помогне. Той питал за банкова сметка и мисли, че пратил пари. Сума не чул да са договаряли, но е категоричен, че той сам предложил да прати пари. Може и да са казали, но той бил и на *** и Й. говорила с него и каквото чул, казвал. Те за връщане не са говорили въобще. Даже му казали, че ще се оправят, но той казал, че не може да си дойде, но ще помогне. Роднини са и според него е било нормално да си помагат.

Съдът е приел, че при заема за послужване има заемодател, който предоставя една определена вещ безвъзмездно за временно ползване и заемател, който се задължава да върне заетата вещ. Указал е на ищеца, че основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на заеманата вещ-сроковете и начините на тяхното предаване, респективно връщане. Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на заеманата вещ и нейното връщане в уговорените срокове. Срокът на договора се уговаря свободно от страните, като законът не поставя никакви изисквания за неговата минимална или максимална продължителност. Няма пречка да се сключи и безсрочен договор, в който случай всяка от страните може да го прекрати във всеки един момент.

Или заемът за послужване е реален договор; има безвъзмезден характер; от особено значение при сключването му е личността на заемателя. Предмет на договора: могат да бъдат само индивидуално определени вещи, те трябва да са непотребими, защото се дължи връщането на същата вещ, която е дадена в заем.

Или основното съдържание на договор заем за послужване, макар и неформален е срок, начин на предаване и връщане на вещта, която се предоставя за ползването. В случая е 4 преведена сумата без договор, без да се установи основаното съдържание на волеизявлението и на уговорката на страните. И в превода не се посочва основание, срок за връщане и др. какъвото и да е текст, относим към действията по паричния превод на ищеца спрямо Й.. Към този момент се доказва само, че е била настъпила смъртта на общата им наследодателка-баба, узнато и от него.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e94e1738-3aeb-40cb-af35-ebf848f2675c