Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 14.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1876/2024
Вид
Решение № 99
Подписан
14.02.2025
В сила
14.02.2025
Състав
Недялка Пенева Пенева, ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17а · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17а, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 2, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 4, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20242100501876 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивни жалби на П. Л. П. и Етажна собственост на ваканционно селище „Вияна“ – гр. Несебър против Решение № 372/28.10.2024 г., постановено по гр.д. № 545/2024 г. по описа на PC-Несебър, с което са отменени решенията по т. 9 и т. 10 от дневния ред на проведеното н а 08.04.2024 г. общо събрание на горепосочената етажна собственост, отхвърлен е предявеният от П. Л. П. иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС в частта, с която се претендира отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т.

11 и т. 12 от дневния ред на същото общо събрание на ЕС, собствениците от етажната собственост са осъдени да заплатят на П. П. сумата от 287,27 лв. съдебно-деловодни разноски, както и ищцата е осъдена да заплати на собствениците от ответната етажна собственост съдебно-деловодни разноски в размер на 1 472,73 лв.

Въззивницата П. Л. П. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като счита, че в тази част то е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че при свикването и 1 провеждането на процесното общо събрание са допуснати множество нарушения на разпоредбите на ЗУЕС, които водят до незаконосъобразност на приетите решения, а именно: поканата за свикване на общото събрание е без авторство и подписи и в нея не е посочено място на провеждане на събранието; протоколите за поставянето на поканата са съставени от председателя на УС С. К., но са подписани от Е. А., която е член на УС; представеният по делото списък на присъствалите и гласувалите на общото събрание не удостоверява, че подписалите го лица са присъствали на събранието, тъй като не представлява неразделна част от протокола от проведеното събрание – не е подписан от председателя и протоколчика, а само от неговия съставител; посоченият в протокола кворум на присъстващите на общото събрание не отговаря на действителния такъв - не са представени документи за собственост на всеки етажен собственик, които да установят притежаваните от всеки собственик идеални части от общите части; по делото е останало доказано надлежно упълномощаване по чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС на лицата, посочени в протокола като пълномощници на собственици в сградата; кворумът е неправилно отразен и гласуването е отчетено неправилно, съответно решенията са били приети без необходимото мнозинство, тъй като трима от собствениците са били представлявани от лица, които не са собственици на самостоятелни обекти, нито пълнолетни членове на домакинството им, като пълномощните им са без нотариална заверка, както и не са представени пълномощни от двама от етажните собственици; било е допуснато неприсъствено гласуване в нарушение на чл. 17а от ЗУЕС; в протокола от общото събрание липсват диспозитивите на приетите решения, както и не са посочени мястото на провеждане на събранието, явилите се лица и идеалните части, които се представляват, номера на самостоятелния обект, подписи на явилите се лица, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, приетите решения; гласувани били предложения за решения, които не са били включени в дневния ред, а такива, които са били включени, не са подложени на гласуване. Изложени са и твърдения и подробни доводи във връзка с материална незаконосъобразност на приетите решения по отделните точки от дневния ред, по отношение на които предявеният иск е отхвърлен. Моли се решението на НРС да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него въззивният съд да отмени и решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12 от дневния ред на ОС на ЕС, както и да присъди на въззивницата направените разноски по делото.

Ответната етажна собственост е подала отговор в законоустановения срок, в който се твърди, че въззивната жалба на П. П. е неоснователна, а решението на НРС в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно. Оспорени са всички изложени от въззивницата твърдения за допуснати нарушения на ЗУЕС при свикване и провеждане на процесното общо събрание, както и за незаконосъобразност на приетите по отделните точки от дневния ред решения. Моли се решението на НРС да бъде потвърдено в обжалваната му от въззивницата П. П. част, както и на етажната 2 собственост да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Въззивна жалба е подала и етажната собственост на ваканционно селище „Вияна“, като същата обжалва решението на РС-Несебър в частта, с която са отменени решенията по т. 9 и т. 10 от дневния ред на проведеното на 08.04.2024 г. общо събрание, като се твърди, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано. Сочи се, че решението по т. 9 от дневния ред не противоречи на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, въпреки че размерът на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ е определен въз основа на пълния размер на квадратурата на отделните обекти, тъй като горепосочената правна норма цели да гарантира минимален размер на тази вноска, а в случая размерът й не е прекомерно завишен, съответно методологията за определянето му не води до незаконосъобразност на решението. По отношение на решението по т. 10 от дневния ред на общото събрание се твърди, че в частта, с която е решено да бъде открита банкова сметка, по която да бъдат събирани средствата от паричните вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, решението е взето в изпълнение на императивната правна норма на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, поради което не е незаконосъобразно, а ако съдът счете, че в останалата му част решението е незаконосъобразно, то следва да бъде отменено само в тази част, а не в цялост. Моли се решението на НРС да бъде отменено в обжалваната от етажната собственост част, както и в полза на въззивника да бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК П. П. е подала отговор на въззивната жалба, подадена от етажната собственост, в който твърди, че същата е неоснователна. Сочи се, че в обжалваната от ЕС част решението на районния съд е правилно, като същото е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и е съобразено изцяло с доказателствата по делото.

Според въззиваемата П. първоинстанционният съд правилно е приел, че решението по т. 9 от дневния ред на общото събрание е незаконосъобразно поради нарушаване на императивната норма на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС и е отменил същото. Счита за правилен и извода на районния съд, че решението по т. 10 от дневния ред също е незаконосъобразно, тъй като няма приет бюджет на етажната собственост и план на разходите, съдържащи конкретизация по пера за разходването на събраните средства във фонд „Ремонт и обновяване“. Изложени са подробни доводи, като се моли решението на НРС да бъде потвърдено в обжалваната от етажната собственост част, както и на въззиваемата да бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание се явяват процесуални представители на двете страни, като същите поддържат подадените въззивни жалби и отговори. Не са ангажирани нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Производството пред РС-Несебър е образувано по предявена от П. Л. П. искова молба за отмяна на всички решения, приети на проведено на 08.04.2024 г. общо събрание на етажната собственост на ваканционно селище „Вияна“ – гр. Несебър, м. „Кокалу“, като се твърди, че при свикването и при провеждането му са били допуснати множество конкретно посочени нарушения на императивни норми на ЗУЕС. Моли се да бъдат отменени като незаконосъобразни всички решения, приети на процесното общо събрание, както и на ищцата да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Представени са писмени доказателства.

Ответната етажна собственост е оспорила иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че при свикването и провеждането на общото събрание, както и при гласуване на решенията не са били допуснати посочените от ищцата нарушения на разпоредби на ЗУЕС.

Изложени са подробни доводи. Ангажирани са доказателства.

С обжалваното решение районният съд е отменил само приетите от общото събрание решения по т. 9 и т. 10 от дневния ред, а в останалата му част е отхвърлил иска като неоснователен. В мотивите си съдът е приел за доказано, че общото събрание е проведено при спазване на процедурните правила на ЗУЕС, като са допуснати нарушения единствено на чл. 17а от ЗУЕС, но същите не могат да доведат до цялостна отмяна на решенията, като дори след приспадане на притежаваните от съответните етажни собственици идеални части е налице необходимото мнозинство за приемане на решенията по отделните точки от дневния ред. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и твърденията на ищцата за нарушаване на конкретни материални разпоредби на ЗУЕС при вземане на отделните решения, в резултат на което е приел, че незаконосъобразни са единствено решенията по т. 9, с което е определен размер на вноските за формиране на фонд „Ремонт и обновяване“, срокът за плащането им и оправомощаване на управителя на ЕС да събира дължимите суми по съдебен ред, тъй като размерът на вноската е определен в противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, както и по т. 10 от дневния ред, касаещо разходването на средствата от фонд „Ремонт и обновяване“, поради липса на план за разходване на средствата от този фонд и поради оправомощаване на управителя по собствена преценка да разходва тези средства, което е в противоречие с чл. 50, ал. 4, тг. 3 от ЗУЕС.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил обективно и всестранно спора от фактическа страна, като споделя изцяло изложените от РС-Бургас мотиви, както и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с оплакванията във въззивните жалби следва да се посочи 4 следното:

По въззивната жалба на П. Л. П.:

Неоснователни са твърденията на въззивницата, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са били допуснати нарушения на ЗУЕС при свикване на общото събрание. От самата покана е видно, че общото събрание е свикано от управителния съвет, като е представен и протокол от заседание на УС, на което е взето решение за неговото свикване. Видно е също така, че поканата за общото събрание отговаря на изискванията на чл. 13 от ЗУЕС, като екземпляри от поканата са били поставени на всички входове на сградата в законоустановения срок, за което са били съставени и съответните протоколи.

Неоснователни са и оплакванията на въззивницата П., че не е доказано кои лица са присъствали на общото събрание, както и че посоченият в протокола от общото събрание кворум не отговоря на действителния такъв. В първоинстанционното производство е представен и приет от съда списък на присъствалите и гласувалите на общото събрание, съдържащ подписите на явилите се лица – етажни собственици и пълномощници, както и притежаваните от тях идеални части, като този списък е посочен като приложение № 4 към протокола от общото събрание и представлява неразделна част от него. Вярно е, че по делото не са представени документите за собственост на всички етажни собственици, а само този на ищцата, но е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че посоченият в протокола от общото събрание кворум отговаря на действителния такъв, като това заключение не е било оспорено от нито една от страните по делото и правилно е кредитирано от съда като обективно, компетентно и безпристрастно.