Решение № 2824 от 18.04.2019, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

18.04.19г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 21.03.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 7224/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от Л. А. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 05.03.15.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищцата е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 195 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда – постановена на 05.03.15г. от СРС по н.о.х.д. № 16137/10г. Присъдата е влязла в сила на 15.01.18г.

Искът за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 5 000 лева:

Посоченото обстоятелство /наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ удостоверява пряко /само по себе си/ принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищцата/.

Принципно

– във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитираният законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:

Наказателно преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, негови близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните /претърпените от ищцата/ неимуществени вреди.

Процесното обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства – свидетелски показания /удостоверяващи вида и естеството на процесните неимуществени вреди/. Съдът отчита също и продължителността на наказателното производство във времето, както и липсата на доказателства - в рамките на процеса спрямо подсъдимата да е била привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“ /какъвто вид мярка принципно засяга, презумира се, че засяга съществено - в негативен аспект психическото, евентуално и физическото здраве на обвиняемата/. Действително – спрямо ищцата е била наложена мярка „забрана за напускане на България“, но тази мярка впоследствие е била отменена с определение на съда /като мярката е действала за период от само няколко месеца/. Председателят на състава съобразява /основно, приоритетно в случая/ и обстоятелството, че – съгласно представените по делото писмени доказателства ищцата е била осъждана за извършване на същото престъпление /по чл. 195 от НК/. Това обстоятелство не дерогира правото на Л. А. да претендира обезщетение за вреди /следствие от процесното наказателно производство – приключило с оправдателна присъда/, но е пряко относимо към правилото на чл. 52 от ЗЗД и размера на иска. Именно /само/ поради тази причина – процесното обезщетение е редуцирано до размера на горната сума.

В полза на ищцата следва да се присъди /по съображенията, изложени в ТР № 3 от 05г. на ОСГК на ВКС/ и законната лихва върху горната главница, но за периода след 15.01.18г. /когато е влязла в сила процесната оправдателна присъда/, а не от момента на постановяване на присъдата /както е заявен процесният акцесорен иск/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

П.на Република България да плати на Л. Н. А. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази сума от 15.01.18г. до цялостното й изплащане и 201 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 5 000 лева, а акцесорният иск за периода до 15.01.18г.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: