Решение № 150 от 27.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Благоевград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261200500041 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 26797/10.11.2025 година, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „***“ № 68 срещу Решение № 821/24.10.2025 година, постановено по гр.дело № 318/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че съдът е пренебрегнал водещата и решаващата роля на договора за застраховка, който се превръща в закон за отношенията на страните, поели ангажимент да го спазват. Сочи се, че ищецът е ползващо застраховката лице и има точно толкова права, колкото са уговорени от застраховащия и не може да ползва повече.

Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на другите страни. В указания двуседмичен срок, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ“ АД, с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба и Й. К. М., чрез адвокат А. Б., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Съдът като е съобразил становищата на страните и материалите по делото е приел, че жалбата е допустима, доколкото същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и 1 от легитимирана страна с правен интерес от обжалването.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните пред районния съд доказателства е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като са неоснователни твърденията на жалбоподателя, доколкото не се установяват такива съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата и участието на страните в процеса .

С Решение № 821/24.10.2025 година, постановено по гр.дело № 318/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград е осъдил главния ответник "Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***“ № 68, представляван от членовете на Управителния съвет Н.И.С. и Р.Ц.Д. да заплати на Й. К. М., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ж.к. „***" № 202, вх. В, ет. 3, следните суми:

- 7729,60 лв. /седем хиляди седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ на основание чл. 459, ал. 1 вр. чл. 438, ал. 4 от Кодекса на застраховането -представляваща главница, застрахователно обезщетение по договор № ВСС- 14770/06.11.2017 година, със срок на действие на договора от 00:00 часа на 01.01.2018 г. до 24:00 часа на 31.12.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 24.06.2022г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил искането законната лихва да бъде присъдена от 21.10.2020 г. /датата на диагностицирането на ищцата/, като неоснователно.

Пред районния съд е била заявена осъдителна искова претенция по смисъла на чл.459, ал.1 във връзка с чл.438, ал.4 от Кодекса за застраховането.

Ищцата е твърдяла пред първата инстанция, че работи на длъжност „Връзки с обществеността" в Административен съд- Благоевград, считано от 23.08.2019 година.

Твърдяла е, че на 21.10.2020 година е била диагностицирана със „Злокачествено заболяване на горен вътрешен квадрант на млечна жлеза (код по МКБ С50.2), с период на временна загуба на работоспособност до 18.04.2021 година, като с Решение на ТЕЛК № 2194/148/07.09.2021 година е била освидетелствана с 80% трайна загуба на работоспособност.

Въззиваемата – ищца е посочила, че по време на настъпване на заболяването й, по повод на което е определена и трайната нетрудоспособност, между Висш съдебен Съвет и „Дженерали застраховане" АД е бил сключен договор № ВСС-14770/06.11.2017 година с предмет: „Застраховка живот и трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука" на общо 14 457,5 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, инспектори в Инспектората към ВСС, служители на НИП и съдебни служители", като срокът на действие на договора е 36 месеца, считано от 00:00 часа на 01.01.2018 г. до 24:00 часа на 31.12.2020 г.

Въззиваемата е твърдяла, че във връзка с настъпилото заболяване и поставената ми диагноза и загуба на работоспособност, е била депозирала искане до „Дженерали застраховане" АД, за изплащане на застрахователна премия, при условията на 2 застрахователния договор, като била заведена претенция под № 210974573, като застрахователят направил отказ.

Ищцата е твърдяла в условията на евентуалност, че на следва евентуално да се ангажира отговорността на „Животозастрахователен институт" АД, тъй като на 16.09.2021 г. между Висш съдебен Съвет и „Животозастрахователен институт" АД, ЕИК 175010739 е бил сключен договор № ВСС-13165/16.09.2021 г. за групова застраховка с предмет: „Застраховка „Злополука“ на общо 15 300,5 действащи и предстоящи за назначаване застраховани лица: съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, инспектори в Инспектората към ВСС, служители на НИП, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители", който е бил със срок на действие от датата на сключване до 31.12.2023 година, за срок от 36 месеца, с начало 00:00 часа на 01.01.2021 г. и край 24:00 часа на 31.12.2023 г.

В първоинстанционното решение подробно е направен анализ на събрания доказателствен материал – писмени и гласни доказателства.

Така и въззивният съд установява от анализа на доказателствата от фактическа страна, че не се спори между страните, че Й. К. М. е съдебен служител в Адм.съд - Благоевград от 23.08.2019г. на длъжност „Връзки с обществеността“, т.е. е от правоимащите лица съгласно сключения между ВСС и ответниците, в това число и "Дженерали Застраховане” АД договор - сключен на 06.11.2017 година Договор за застраховка живот и трудоспособност чрез групова застраховка „Злополука“ на всички действащи магистрати и съдебни служители.

Не е спорно, че в срока на действие на договора въззиваемата М. е имала качеството „съдебен служител“ в Административен съд – Благоевград.

Доказано е, че на 21.10.2020 година ищцата е била диагностицирана със „Злокачествено заболяване на горен вътрешен квадрант на млечна жлеза“, с период на временна загуба на работоспособност до 18.04.2021 година.

Установява се от доказателствата по делото, така и от анализа на издаденото в полза на Й. М. решение на ТЕЛК от 07.09.2021 година – лист 8 от делото пред районния съд, че на същата е призната 80 % трайно намалена работоспособност. Видно е, че в същото ТЕЛК решение е посочено – дата на инвалидизацията – 7.9.2021 година, която дата е извън срока на застрахователния договор с въззивника „Дженерали застраховане“ АД.

Доказано е, че Й. М. е заявила пред застрахователя „Дженерали застраховане“ АД застрахователна претенция относно изплащането на застрахователна премия поради настъпилото заболяване и поставената й диагноза, дв това число и поради трайно намалена работоспобност, като се доказва, че на същата е било изплатено само обезщетение въз основа на представените от нея пред застрахователя болнични листове - обезщетение за временната загуба на работоспособността за периода от 21.10.2020 година до 18.04.2021 година. От допуснатата и назначена пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се доказва, именно, че "Дженерали Застраховане” АД е изплатил на ищцата два вида обезщетения по процесния застрахователен договор, а именно застрахователно обезщетение за временна загуба на работоспособност за периода от 21.10.2020 година - 18.04.2021 година за общо 173 дни и застрахователно обезщетение за плащане по допълнително покритие рискове - дневни пари за болничен престой, в общ размер от 1870,40 лева, като с така изплатения размер по реда на чл.214 от ГПК ищцата пред първоинстанционния съд е намалила размера на исковата си претенция от 9600,00 лева на присъдените от районния съд 7729,60 лева.

При правилно изяснената фактическа обстановка, районният съд е сторил правни изводи съответно на фактическите констатации.

Вярно е като правни изводи, че предявеният осъдителен иск за заплащане на 3 обезщетение по застрахователния договор следва да се уважи именно срещу главния ответник по него – „Дженерали застраховане“ АД.

Разгледана по същество и с оглед на оплакванията във въззивната жалба исковата претенция – главна и акцесорна е доказана по основанието си.

Основният спор между страните не касае установените факти, а е спор относно срока на действие на застрахователния договор и неговата приложимост по отношение на въззиваемата – ищца, доколкото определената дата на инвалидизиране е извън срока на застрахователния договор.

В условията на пълно главно доказване въззивният съд приема, че ищцата е доказала претенцията си по основание и размер.

Съгласно чл. 448, ал. 1, КЗ при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установи наличието на застрахователно обезщетение по групова застраховка "Злополука" за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г., включително. С оглед клаузата на т. 1. 6 от договора застрахователят не е имал задължение да изисква предварителна информация за здравословното състояние на застрахованите лица. В застрахователния договор няма предвидено ограничение относно заболяването-както по отношение на вида му, така и по отношение момента на възникването му. Т. е. не са изключени хроничните заболявания, нито тези, диагностицирани преди началния момент на датата на застрахователното покритие. Страните по застрахователния договор са постигнали съгласие за "допълнително покритите рискове", като за наличието на застрахователно събитие е достатъчен фактът това заболяване да е довело в рамките на периода на застрахователното покритие до трайно намалена работоспособност, като въпросът дали заболяването, довело до това състояние е възникнало и диагностицирано преди периода на застрахователно покритие и дали е хронично, е ирелевантен.

В казуса с подписания между ВСС и „Дженерали застраховане“ застрахователен договор е уговорено – така в чл.7.3 от договора и в чл.51.5 от Общите условия на застрахователния договор, че застрахователят дължи заплащане на обезщетение за трайно намалена работоспособност на застрахованото лице, настъпила в срока на действие на договора и установена с експертно решение на ТЕЛК независимо от датата на издаване на решението, съгласно договора и дължи обезщетение когато диагностицирането на заболяването за първи път довело до неработоспособността е в периода на застрахователно покритие на договора.